В Комитета по морска безопасност стягат вече регламент за плаването с автономни кораби

Ако досега говорехме за автономни кораби (без екипаж) повече като за нещо в сферата на футуризма и което само се експериментира, с последното решение на Комитета по морска безопасност към Международната морска организация (IMO), прието съвсем наскоро, те вече се превръщат в реален факт в световното корабоплаване.

Този акт на IMO дава старта на разработването на конкретен регламент за безопасно корабоплаване с автономните кораби. Това съобщи за в. „Черно море” к.д.п. Димитър Димитров, вицепрезидент на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани (CESMA), морски посланик за България на Международната морска организация (IMO) и зам.-председател на Българската асоциация на морските капитани.

Първото, което вече е направено от IMO, е да се извърши

класифициране на видовете кораби

по отношение на тяхната автономност, каза кап. Димитров. По неговите думи тези плавателни съдове се разделят на четири групи. Първата - на кораби, които имат екипаж на борда, обаче се управляват от автоматизирани системи, следени в реално време от оператори на брега. Втората - на такива, които имат екипаж на борда, но изцяло се управляват от автоматизирани системи.

Следващата - на автономни кораби без екипаж на борда, които се управляват от хора от брега. И четвъртата - на изцяло автономни кораби без екипаж, които се управляват от автоматични системи (специално те се очаква да се появят след не по-малко от 50 години).

Разработването на нормативната уредба за безопасното плаване с автономни кораби тръгва съвсем навреме, защото догодина първите от тях експериментално започнат да превозват товари между две пристанища на норвежките фиорди, подчерта вицепрезидентът на CESMA. Те ще бъдат управлявани от брега, но на борда им ще има екипажи, които да се намесят в случай на нужда.

По информация на The Wall Street Journal за създаването на първия от безпилотните кораби, който ще се нарича Yara Birkeland,

работят три норвежки компании,

сред които е и Kongsberg Gruppen, специализирана в сферата на навигационните системи с гражданско и военно предназначение. Според изданието създателите на кораба разчитат още през 2020 г. с него вече изцяло на автономен режим да се превозват товари в териториалните води на Норвегия. Той е дълъг 70 метра, може да превозва 100 -150 контейнера и се захранва с акумулатори с обща мощност 3,5-5 мегаватчаса.

Неговата стойност възлизала на 25 млн. долара ( 3 пъти по-скъп от традиционния кораб). Сметките обаче показват, че благодарение на ниските оперативни разходи ще се окаже ценово по-ефективен в дългосрочен период. Ще има и голям екологичен ефект, тъй като представлява електровоз (известно е, че корабните двигатели на течно гориво са сред големите замърсители на околната среда).

Припомняме, че на международната морска конференция във Варна в началото на това лято основната тема бяха корабните двигатели на природен газ като стъпка към

намаляване на вредните емисии

от използването на течните горива. В тази насока работят много от научно-изследователските отдели на големите морски компании. Използването на втечнения природен газ обаче е само една от алтернативите, без да е панацея за радикално решаване на проблема. С развитието на новите технологии вече не само се говори, но и добиват реалност първите електрически кораби, които наистина са голямата крачка напред към екологичното корабоплаване, коментира кап. Димитров.

Експериментални проекти на автономни кораби разработват и във Финландия, Китай, Япония. Вече се правят много сливания на технологични компании, за да концентрират силите си в тази насока. Така че съвсем скоро ще се окаже, че в морето ще има както кораби с екипажи, така и без екипажи.

Новата ситуация крие опасност от хаос в световното корабоплаване и стартиралата подготовка на нормативната уредба за тези видове кораби ще позволи евентуалното му възникване своевременно да бъде парирано. По отношение на отговорностите, на действията на едните и другите се очертават много предизвикателства, които отсега трябва да се решат, подчерта морският ни посланик.
В момента

основният конкурент

на норвежците е „Ролс-Ройс“ (Rolls-Royce). Според информация в сайта на компанията в амбициозните й планове се залага първите построени от нея полуавтономни с дистанционно управление кораби да започнат да плават в океаните до 2020 г. Ийро Линдборг (Iiro Lindborg), генерален мениджър на подразделението, разработващо проекта, разкри и някои любопитни подробности около новия плавателен съд, като използването на интерактивни умни екрани, системи за разпознаване на глас, холограми и дронове за наблюдение, които ще следят за всичко ставащо на борда и около кораба.

При първия тестов рейс щял да излезе в открито море с няколко членове на екипажа на борда. Ако тестът премине успешно, следващият му рейс ще бъде самостоятелен и управлението му ще се извършва в смесен режим - автономна навигация и епизодични преходи към дистанционно управление. От „Ролс-Ройс“ са уверени, че предложените технологии ще им помогнат да решат и все по-острия проблем с недостига на квалифициран персонал.
След пускането на първите автономни кораби

ще се видят и първите проблеми,

които ще трябва да бъдат коригирани в стартиращото разработване на нормативната база, регламентираща тяхната експлоатация. Очаква се те да бъдат както навигационни, така и от чисто правен характер, какъвто е например дефинирането на отговорността. Специално проблемите с криминализирането на дейността на колегите, когато изпълняват длъжността си, е много стар и продължава да тежи на всички.

На практика няма хармонизация в тази област, което е голям проблем за моряците от цял свят. В тази връзка продължаваме да настояваме поне в държавите на ЕС да се синхронизират националните законодателства по отношение отговорността на капитаните, подчерта зам.-председателят на Асоциацията на българските капитани.
При автономния кораб управлението им ще се извършва дистанционно, тоест, поне в близко бъдеще

ще има капитан, но от брега

Според класификацията на корабите обаче има вариант управлението да се извършва само от машини. При появата на тези плавателни съдове, ако възникне инцидент между автономен и неавтономен кораб, дали вината няма да се прехвърли изцяло върху човека, който управлява неавтономния? Изобщо има много въпроси, които чакат своя отговор, допълни кап. Димитров.

Има и друго. Въпреки много надеждните навигационни системи на съвременните кораби, сблъскванията на море не намаляват. Корективът на електронните системи е човешкият фактор на борда. С премахването му на безпилотните кораби остава въпросът ще могат ли системите за автономно управление да реагират на бързо променящите се условия на море, които понякога изискват вземането в момента на нестандартни решения? Защото поне засега единствено човекът е в състояние да връща цялостната система в равновесно положение.

Моряшката професия не е обречена

с масовото навлизане на автономните кораби, категоричен е морският ни посланик. Така или иначе, дори и при тях някои ще трябва да ги управляват, макар и от брега. Според него ще се появи сериозен проблем с недостига на подготвени професионално кадри. Корабите вече ще бъдат управлявани от специалистите по информатика, по автоматизация, компютри. Кап. Димитров обаче смята, че все още не е дошло времето, когато собственик на кораб, струващ десетки и дори стотици милиони, със стока на борда за други стотици милиони, ще остави всичко това да бъде изцяло в ръцете на някой, който в представите му си играе с тях като в електронна игра.

В тази връзка в. „Черно море” припомня за 18-ата генерална асамблея на Международната асоциация на морските университети (IAMU), на която Варна стана домакин през 2017 г. На форума беше проф. Нийл Бос, председател на IAMU и директор на австралийския морски колеж, който тогава предрече: „На прага сме на нова технологична революция, която изисква не само инвестиции, но и промени в международното законодателство и нов тип специалисти в морския транспорт, например по киберсигурност”.

И само година по-късно това, което той предсказа, вече става факт. За нас остава въпросът кога ще се появи първият автономен търговски кораб и в Черно море? Доскоро само се говореше за въвеждането на електронно управление на корабния трафик по Българското Черноморие, а ето, че в момента се нареждаме сред челните страни в ЕС по неговото прилагане...

Стефан Денков

БЕЗПИЛОТНИЯТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОВАРЕН КОРАБ „ЯРА БИРКЕЛАНД“ започва да превозва торове между три пристанища в Южна Норвегия през 2019 г.