IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 14°
Морски бизнес
10:27 | 7 януари 2019
Обновен: 15:16 | 28 март 2024

Каналът Варна - Русе би скъсил поне с 2 дни превоза на стоки

Изграждането на плавателна връзка между Черно море и Дунав е напълно реалистично и ще има голямо значение, твърди Иван Табаков, председател на ВТИК

По материала работи: Борис Проданов
Каналът Варна - Русе би скъсил поне с 2 дни превоза на стоки

Нестандартни, налудничави на вид идеи нерядко са водели  до мащабни проекти с голям ефект за страната. Такава може да се окаже и спряганата от години - за мнозина в полето на фантазиите, тема за плавателен канал Варна - Русе. И ако се връщаме към нея точно сега, в началото на 2019 година, то не е само заради пожеланието „Нова година - нов късмет!” В. „Черно море” вече информира, че тази идея беше предмет на обсъждане на заседание на Регионалния съвет за развитие на Североизточния регион, който обхваща областите Варна, Добрич, Шумен и Търговище. Форумът се председателстваше на ротационен принцип от областния управител на Варна Стоян Пасев и тогава единодушно бе взето решение, че плавателният канал Варна - Русе е важен за икономическото развитие не само на областите Варна и Русе, но и на страната като цяло. Това заяви за в. ”Черно море” Иван Табаков, председател на Варненската търговско-индустриална камара (ВТИК), член на регионалния съвет.  По тази причина предложихме да влезе като приоритет в Националната програма за регионално развитие, подчерта той. По неговите думи изпратили са писмо с тяхното решение до Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Такова решение било взето и на Регионалния съвет за развитие на Северния централен район в Русе, което също било адресирано до МРРБ. Така че има пълно съвпадение на вижданията за необходимостта от изграждане на плавателен канал, който да свързва Черно море и Дунав. Сега топката е в МРРБ, което трябва да внесе концепцията в Министерския съвет, и ако бъде одобрена, оттам нататък да се търсят начини за финансиране на проекта, като една от възможностите е това да стане по линия на Дунавската стратегия за развитие, допълни председателят на варненската камара.

 

Проект за плавателен канал Варна - Русе е разглеждан от ВТИК още в средата на 30-те години на миналия век, твърди г-н Табаков.

 

Защо е толкова важен?

Първо, така значително ще се съкрати пътят за движение на стоките и товарите от Черно море до Дунав. Второ, ще се актуализира важното значение на пристанище Варна, което в момента е доста загърбено от Констанца. А точно то още от древността е основната връзка  през Черно море до Европа, която по Дунав стига чак до Германия и Холандия. Подобен канал ще бъде от полза и за земеделието в Добруджа, тъй като водите на канала могат да се ползват за напояване на обработваемите площи в този сравнително безводен район, обясни Иван Табаков. Той смята, че изграденият вече плавателен канал от Констанца до реката не е ефективен. Неведнъж е минавал по цялото му протежение и почти не е виждал движение на плавателни съдове. За разлика от него каналът Варна - Русе има много предимства. Изчисленията на експертите показват, че с него реално ще се съкрати пътят на товарите и ще се даде възможност за неговото продължаване до известния като европейски канал Майн - Дунав. Той свързва реките Майн, приток на Рейн, и Дунав, който осигурява речната транспортна връзка между Атлантическия океан, Северно море и Черно море, допълни г-н Табаков. Според него проблемът с

 

целогодишната плавателност на Дунав

в българския участък не може да бъде пречка, защото равнището на реката до Русе е сравнително добро като дълбочина и може да се използва целогодишно. Застрашителното спадане през лятото е в участъка в посока към Силистра. Така че идеята за плавателен канал Варна - Русе е напълно реалистична и не случайно беше подкрепена от всички членове на областния съвет за развитие на Североизточния регион. Също и от Северния централен район,  категоричен е председателят на ВТИК.

 

Идеята за канал, свързващ Дунав и Черно море, се заражда още в Османската империя, припомни за в. „Черно море” проф. Стефан Хрелев, един от водещите варненски специалисти по градоустройство. По данни от архива имало вариант за неговото изграждане, което да стане успоредно със строителството на шосе и първата жп линия у нас, свързваща Варна и Русе. През 20-те години на миналия век тази идея е възродена от група учени и специалисти, между които началникът на пристанище Варна инж. Боян Кънчев. През 1927 г. български инженери и архитекти се събират на конгрес във Варна. Според излизащото тогава списание „Морски сговор” сред радетелите за изграждане на канала бил и финансовият министър Лазар Паяков. Дори имало готов анализ, който доказвал как дунавските страни могат да станат морски държави благодарение на новия воден път. По него разстоянието до Варна, тоест, до Черно море, се съкращавал с  540 км в сравнение с преминаването през делтата на Дунав.

 

През 1967 г. започват

първите конкретни проучвания,

свързани с изграждането на канала. Екип от учени и специалисти под ръководството на арх. Марко Стоянов изготвя т.нар. урбанистична хипотеза за прокарване на трасето по поречието на реките Провадийска, Камчия, Врана и Русенски Лом. И през 1972 г. с държавно и правителствено решение започва проектирането, засекретено под кодовото наименование „Аспарухов вал-680”. Проектът е изготвен в няколко варианта с дължини на канала 156 км, 176 км и 192 км. Изборът паднал върху трасето с дължина 192 км, което следва поречията на Русенски Лом,  Мадарска река и Провадийска. Размерите му позволявали да преминават както речни, така и морски  кораби. Можело да посреща дори най-големите кораби, преминаващи Босфора, които по Дунав да излязат на Атлантика. За икономическия ефект достатъчно е да се добави, че от скъсяването на пътя превозът на стоки и товари можел да се ускори с две денонощия. А тук не е без значение и екологичният ефект от използването на евтиния воден транспорт. В средата на 70-те години започва прокопаването на канала по протежение на Варненското и Белославското езеро. Изпълнени са 20 км и реализацията на проекта спира, като главната причина трябва да се търси навън.

 

Както е известно, по идея на Сталин през 1948 г. румънското правителство взема решение за изграждането на канал, свързващ Дунав с Черно море, който да минава от Черна вода до пристанище Констанца. За изграждането му от Съветския съюз е прехвърлена  строителна техника, използвана при строежа на Волго-Донския канал. След смъртта на Сталин през 1953 г. строителството е спряно. През 1976 г. Чаушеску решава да довърши начинанието, въпреки спорната целесъобразност на канала. Неговото стойност по днешни оценки надхвърля 2 млрд. евро.

 

Така проектът за канал Варна - Русе потъва в забвение за дълги години. Едва през 1998 г. правителството на Иван Костов подема

 

нова инициатива за неговото изграждане

Тогава на специална среща във Варна архитекти, проектанти и икономисти се обединяват в инициативен комитет за съживяване на стратегията за плавателния канал, който ще съкрати водния път между Западна и Средна Европа с Черно море. Издават и специална брошура “Надеждният воден път от Варна до Ротердам”. Уви, и този път няма реален резултат.

 

Десет години по-късно отново се събира инициативен комитет за построяване на плавателния канал Варна - Русе. Форумът беше открит от тогавашния областен управител Христо Контров, сподели още за в. „Черно море” проф. Стефан Хрелев. Той е бил участник в проектантския и евентуално изпълнителски екип  на проекта. По неговите думи на това събиране се включили областните управители от Североизточна България, кметовете на Белослав, Девня, Провадия, Нови пазар,  Разград и Русе. Според актуализираните сметки изпълнението на проекта щяло да струва към 4,5 млрд. лв.

 

Хрониката на близо 200-годишната сага на идеята за канала Варна - Русе разкрива нейното периодично възраждане и затихване, като в по-ново време това става циклично на десетина години. Сега отново тя е в дневния ред на идеите, които се обсъждат за развитието на страната ни.

Кои са

основните доводи на експертите

от Регионалния съвет за развитие на Североизточна България за взетото решение на едно от неговите заседания?  Транспортната връзка с Европа е изключително важна за развитието на Варна като пристанищен град.Трябват ни канал, обновяване на жп линията и аутобан Варна - Русе, т.е., нова транспортна схема във връзка с европейския коридор номер 7. Ако ЕС каже, че този канал е необходим, той може да бъде осъществен и с европейски инвестиции.Такъв воден път би намалил със 7 дни прехода, който сега се извършва от Суецкия канал през Гибралтар за Северна Европа. Този пряк път от Дунав до Черно море ще бъде предпочитан и от централните и източноевропейските държави.

 

Още един плюс към изредените от експертите доводи за предимствата на канала Варна - Русе прибавя неотдавнашната договореност между транспортните министри на България и Гърция да разширят обхвата на мултимодалния транспортен коридор между двете държави, свързващ пристанищата Варна, Бургас, Кавала и Александруполис.

 

Припомняме, че гръцката страна прие нашето предложение към съвместния проект да бъде включена и връзка с пристанището в Русе. По този начин ще се постигне пълна мултимодалност на коридора - пътен, железопътен, морски и речен транспорт, както и пряк път до държавите по поречието на Дунав. Според Иван Табаков тези шансове  не бива да се изпускат. Към мнението на председателя на ВТИК, че не бива повече да се протака вземането на решение по този тъй дълго дискутиран проект, можем да прибавим още един факт. А той е красноречив, че други могат да ни изпреварят в своя полза.

 

Наскоро гръцките издания

„Катимарини” и „Нюз.ин“  съобщиха за публикацията в берлинския вестник „Велт” със заглавие „Експеримент с исторически измерения”. Така наричат грандиозния проект за плавателен канал, който да свързва Дунав с Егейско и Средиземно море. Гърция, Македония и Сърбия искали да построят такъв канал, който според премиера Алексис Ципрас „би могъл да промени географията на Балканите“. Берлинският всекидневник пише, че „се търсят инвеститори, които да поемат високата цена от 17 млрд. евро на този проект“ за плавателен коридор с цел свързване на реките Дунав, Морава и Вардар. Последната се влива в Солунския залив и стига до Егейско море, отбелязват изданията, цитирани от БТА. Привържениците на канала смятат, че проектът ще подпомогне превозването на стоки до пазарите на Централна и Северна Европа, а също и до Кавказ и Черно море, като по този начин съществено ще бъде занижена ролята на морските превози през Босфора, писа преди няколко месеца и гръцкият „Прото тема“.

 

Стефан Денков

 

Вижте още: "Щрихи от утрото" (8.11.2017) - Какви са условията за развитие на предприемачеството в региона

Коментари

Ганчо ( преди 1 месец )
Тоя па откога стана такъв експерт. Кви милиарди за канал, кат Босфора кат се затвори и издиша целото черно море?? Тая мумия да си ходи в саркофага и да не заробва внуците ни с кредити.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
rate down comment 0 rate up comment 0
Новини Варна