Правят уникални вертикални мидени рифове в морето
Многоетажният подводен дом за разнообразни морски организми има мощен възстановяващ екологичен ефект, твърди морският еколог Арман Саркисян
Публикувана: 28 Jan 2019 | 15:25

Иновативна технология на вертикални мидени рифове, която съчетава печелившия „зелен бизнес” с мощния екологичен ефект за морето, разработи варненски екип под ръководството на морския еколог Арман Саркисян. Става дума за създаването на плаващи подводни  мидени рифове, нещо като потопени ефирни многоетажни къщи с множество повърхности и пространства за заселване, наред с основния обитател мидите и други морски организми, като скариди, ракообразни, мекотели и риби. Това съобщи за в. „Черно море” ръководителят на екипа от ентусиасти Арман Саркисян. Нарекли ги Pisa Reef („Пиза риф”), защото имали пропорциите и осанката на кулата в Пиза, тъй като били леко наклонени поради морските течения.

 

Как се родила идеята

за тази уникална екологична система? По думите на морския еколог тя е плод на дългогодишните им усилия, стъпили върху опита на редица океанолози, като проф. д.м.н. Асен Консулов и доц. д-р Ценка Консулова от ИО - Варна, на много практическите и теоретични идеи, свързани с отглеждането на миди. Младите еколози започнали първите си опити с 22  установки от три модела още през 1996 г. Потопили ги на 22,5 метра в морето и получили много добри биологични резултати. Оттогава досега тествали към 14 свои модела и така малко по малко стигнали до оптималния вариант. Разбрахме, че синтетичните въжета, които се използват в мидени ферми, не са подходящият конструктивен елемент, твърде е нетраен и уязвим,  освен това има редица екологични недостатъци, обясни Арман Саркисян. Като нови те изглеждали много здрави, но проблемът бил, че са направени от фини нишки, уязвими на всяко триене при постоянното движение на водата. И когато обраснат, започвали да се разкъсват и да се превръщат в допълнителен източник на замърсяване на морската вода с микро пластмаса - глобален проблем за Световния океан.  А да не говорим, че самите миди са първият филтратор, който ги поема. Тяхната цел винаги била преди всичко екологична - да намерят начин да възстановят количеството и ролята на черната мида в морската екосистема. После тя самата да се развива качествено, както се казва - щастливо, за да бъде и добър продукт на трапезата ни.

 

Що се отнася до

драстичното намаляване на мидите

в Черно море, основната причина не са рапаните, както твърдят някои в публичното пространство, коментира морският еколог. Доказателство е огромният мащаб на мъртвите зони не само в нашето море, а и навсякъде по крайбрежието на развитите индустриално аграрни държави. Големият и най-опасен замърсител са изкуствените торове и интензивното селско стопанство. Освен това вследствие на непрекъснатото повърхностно обработване на горния почвен слой се нарушава неговата структура и чрез ерозията от ветровете и дъждовете година след година непоправимо се губи критична част от него. По статистически данни в Европа и САЩ само за едно поколение е загубена близо половината от хумусния почвен слой, който природата е градила през милиони години. Плюс това дъждовете отнасят 80% от влаганите азотни и фосфорни торове в земеделието, които през реките попадат в морето. И там причиняват огромни беди, тъй като престимулират развитието на микроводораслите. През слънчевия период на годината те произвеждат огромна биомаса, която влошава прозрачността на водата и лишава дънната флора и фауна от светлина, а впоследствие и от кислород, изчерпан в последващите процеси на гниене. Това е причината още през 70-те години да измрат огромни дънни гори в шелфа пред Румъния и Украйна. Те са изключително важни специфични подводни екосистеми, а само за десетилетие загинаха почти до край. Слава Богу!, сега в някаква част започват да се възстановяват, но ще бъдат нужни стотици години за  възраждане на екосистемата. Освен това масата от микроводорасли, които имат кратък цикъл на живот, се трупа на дъното, образува се тиня и много от  организмите - миди, ракообразни, червейчета, загиват. Така че селското стопанство и основно животновъдството, което консумира половината от житните култури, отходните продукти от фермите, минералните торове плюс битовите канални води, са огромният фактор за процеса на заблатяване на моретата и особено на крайбрежните акватории, обясни Арман Саркисян.

 

Вертикалните мидени рифове, които експериментирахме, дават прекрасни условия на разнообразни морски обитатели, далеч от опасното дъно. Те  вече не са въжени, а

изцяло с твърда конструкция

от устойчиви пластмасови тръби, каквито се използват за питейно водоснабдяване в цял свят и са напълно рециклируеми, продължи морският еколог.

Друг сериозен проблем на традиционните повърхностни въжени мидени ферми създавало и самото морско крайбрежие, което при нас е изцяло открито. Липсват онези многобройни заливчета, лагуни, каквито има на други места.  Те са добре защитени от щормовете и вълните, което ги прави подходящи за  отглеждане на миди. За нашите условия този вид технологии, популярни на Запад, са трудно приложими. Освен това за откритото ни крайбрежие повърхностният тип инсталации са заплаха за корабоплаването, за яхтите, лодките и всички други водни плавателни съдове.

 

В противовес, вертикалните мидени рифове на варненските еколози са изцяло потопени, като горната им част е поне на 4-5 метра под водата, което ги прави напълно безопасни. Другото им важно предимство е, че съоръженията са разположени на 17-20 метра дълбочина. Това са модули с размери 3 метра ширина и над 12 метра височина. Имат положителна плаваемост, която им позволява да висят във водата, като на дъното ляга единствено котвата им. За разлика от въжените конструкции тази единична котва дава пълна свобода на съоръжението да се клати свободно заедно с движението на вълните.  Получава се положението на свободното махало, което е най-стабилното за един предмет в пространството, допълни Арман Саркисян. Още нещо много важно, благодарение на пластичната структура на модула са успели да го направят като триизмерна конструкция с много вътрешни кухини, даващи чудесни условия за различните видове скариди, ракообразни, охлюви и  малки рибки. Нарекли го подводен риф, защото наподобява кораловите структури, които са отлична среда за размножителните процеси и отрастване на младите морски обитатели, тъй като са защитени от едрите хищници.

 

Що се отнася до промишленото обиране на мидите, оказа се, че и тук еколозите са измислили уникален способ. В досегашните ферми използвали различни четки  или гуми, които се трият в мидите, за да паднат,  и води до допълнително отделяне на микрочастици пластмаса. А тяхната технология разчитала на силната водна струя, което не води до стрес за самите миди и умирането им по време на самата операция. Съборени от съоръжението в предварително поставени конуси под него, те се изсмукват със специални помпи в трюма на плавателното средство, който е пълен с вода. Тоест, мидата остава в естествената си водна среда.

Съоръженията (общо 34 модула) вече са

 

тествани в четири държави -

България, Румъния, Турция и Грузия, което прави резултатите представителни за Черно море, допълни морският еколог. Натрупаният опит им позволил да подобрят много от показателите на сегашния модел. И в момента подготвят нов, още по-усъвършенстван, предназначен за серийно производство. Смятаме, че той ще може да издържа 20-30 години във водата, за разлика от въжените инсталации, които трябва да се подменят, ако не всяка, то поне на 4-5 години. А това значи спестяване на огромни количества пластмаса, каза още Арман Саркисян.  

 

Подводната мидена ферма имала и друго предимство, което е свързано с опасностите от климатичните промени. Все по-често през лятото повърхностните води се пренагряват, а мидата издържа на температура до 28 градуса. По тази причина последните години ( през юли и август) на няколко пъти се е случвало масово измиране на мидите по плитките скали и камъни, включително и в мидените ферми, тъй като загряването на повърхностните слоеве стигнало дори до 30 градуса. Нещо, което няма как да се получи на дълбочина 4-5 и повече метра. А да не говорим, че химическите замърсявания са пак на повърхността, защото идват с отпадните води от канализацията, които са по- леки от солената морска вода.

 

Още едно предимство на техните съоръжения изтъкна морският еколог. По неговите думи  модулите имали тежки от 5 до 9 тона бетонни котви, което им придава мощен вълногасящ ефект. Представете си една мидена ферма, която се състои от около 1000 вертикални рифа - цяла подводна гора. Тя ще предпазва както брега от морска абразия, така и пристанищните съоръжения, а и плажовете на курортите, което е много важно за морския ни туризъм, каза той.

 

Неговият екип е оптимист, че вертикалните мидени рифове

ще добият популярност в Европа

и други краища на света. Особено на Стария континент, където отдавна се отглеждат миди, но от около 30 години тяхното производство е спряло да расте, въпреки увеличаващата се консумация. Причината е в колизията на другите мощни индустрии, които завладяват  за изграждането на нови пристанища и курорти повечето заливи, подходящи за мидени ферми. А  технологията, която предлага групата варненски еколози, позволява производството на морския деликатес да излезе извън тях на обширните пространства на континенталния шелф (мидите могат да живеят на дълбочина до 90 и повече метра).

Когато говорим за перспективите, като произведено количество, трябва да се знае, че биологическият таван до пълното възстановяване на мидата, като морски ресурс, е много висок, каза още морският еколог. Само пред нашето крайбрежие липсват около половината от измерените в началото на 70-те години общо 300 хиляди тона диворастящи местни миди.

 

Сега намерението на екипа морски еколози е да изградят пълномащабна пилотна ферма с цялата технология на производството, на операциите на море, събирането на мидите, включително и обслужващите брегови дейности. Тоест, да могат да покажат нейната рентабилност. Те са убедени, че вървят по правия път, съчетавайки печелившия бизнес с екологичния ефект. Увереност за това им дават и получените вече немалко национални и международни отличия, сред които първа награда за устойчиво отглеждане на храни в най-големия европейски конкурс, чийто финал беше в Кипър, също и печатът  “Seal of Excellence” на ЕК.

 

Стефан Денков

Коментари ( 0 )