С нова наредба променят организацията на пазара на риба у нас

Първите две организации на производители в рибарския сектор вече са създадени у нас. Те са на двете най-големи браншови организация - „БГФИШ“ и „Черноморски изгрев“. Това стана възможно след обнародването в „Държавен вестник“ на промените в Наредбата за условията и реда за признаване на организации на производители на продукти от риболов и на продукти от аквакултури. В нея се засягат и асоциациите, междубраншови организации в сектора на рибарството, също и начините за одобрение на плановете за производство и предлагане на пазара. С промените се предвижда кандидатите да подават заявления в Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). После всяка призната организация на производителите на продукти от риболов или на продукти от аквакултури ще трябва в срок до 8 седмици да подаде в МЗХГ и първия си план за производство и предлагане на пазара, който ще важи за срок до 5 години.

Това е

стъпка към дългоочакваната промяна

в организацията на пазара на риба, която се въвежда в страните от Европейския съюз с приемането на Регламент 1379/ 2013 г. и Регламент 1419, коментират за в. „Черно море” експерти от бранша. Първият от тях се отнася за общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, а вторият - за признаването на организациите на производителите. И двата нормативни документа са в сила от години, но прилагането им у нас стана възможно едва сега с обнародването на новата наредба на МЗХГ.  Вече тръгват първите признати организации на производителите, което ще доведе и до промени в дейността на рибарите. И най-важното да се промени начинът на тяхното финансиране, което според изискванията на ЕК трябва да стане най-късно  от 2020 година.

Новото в начина на финансиране

е, че занапред ще се стимулират само организации на производителите. Предвижда се първоначално да получават финансова субсидия в размер до 3% (може и повече) върху техния оборот. Тоест, ще става на определено количество уловена и продадена риба, което трябва да е направено с отчетни документи. С други думи, субсидията няма да е за отделните рибари, а само за техни организации. Това ще стане по подобен начин както е в земеделието - там е на деклариран декар обработваема площ, а тук - на документиран оборот. Целта е Европейският фонд по рибарство да продължи да ги стимулира, но вече въз основа на по-обективни критерии. ЕС не иска повече да дава пари на онази част от сектора, която не е излязла на светло, твърдят от бранша.

Не може да има 1800 рибарски лодки у нас, от които само за 600 да се подават документи. Ресорният еврокомисар Кармену Вела по време на едно от посещенията си у нас каза, че в България също има голяма сива икономика. Той не посочи дали това са дребните или по-големите рибари. Но след като по документи годишният улов на риба е 10 000 тона, а реално продаденото количество надхвърля 15 000 тона, излиза, че наистина една трета от него се укрива. Затова сега Европа казва - рибарите ще получават финансова помощ, но само ако на светло, тоест, в официално одобрена организация. Сметката показва, че примерно, ако една от тях отчете 1 млн. годишен оборот, изчислено върху 3%, ще получи субсидия 30 000 лева, което никак не е малко. И оттук идва въпрос защо някои от рибарите да ги изтърват с тарикатски номера. Още повече, този сектор е освободен от данъци, както е при селскостопанските производители, обясняват експертите.

В новия регламент е записано, че все повече приоритет ще се дава на организациите на производителите  и при разпределянето на

Ресорният еврокомисар Кармену Вела по време на едно от посещенията си у нас беше категоричен, че немалка част от риболова ни остава в сивата икономика.

квотите за риба

Тоест, повече няма да го прави държавата (МЗХГ и ИАРА). А ще става така - организацията получава определен дял от квотата и тя сама го разпределя между своите членове. Тези, които не членуват никъде или не подават декларации за своя улов, не стоварват на пристанищата, крият се или зареждат нелегално магазините, независимо дали са дребни или едри рибари, занапред няма да получават квота за улов на риба. За тази година обаче продължава старият начин за разпределяне на квотите.

По данни на ИАРА

71 рибарски кораба са одобрени за улов на калкан до момента. Със заповед, издадена от агенцията, разрешение са получили 46 кораба от сдружение „Черноморски изгрев“, като тяхната допустима квота е 31 808 кг. А другата голяма браншова организация, асоциацията БГ ФИШ, получава одобрение за 25 кораба, като общо квотата им е 12 992 кг. За сравнение, през миналата година 115 кораба получиха разрешение за риболов на калкан (ангажиментът ни пред ЕС е броят им да не надхвърля 116).

В. „Черно море” припомня, че през 2018 г. за първи път от началото на членството ни в ЕС квотата за България и Румъния бе увеличена с 32%, като двете страни получиха общо 114 тона за годината. Това беше признато за голям успех от страна на рибарския бранш. Вярно, за тази година се запазва в същия размер, но остават очаквания през следващите години тя да бъде увеличена до 150 тона.

Новият регламент, който вече се прилага в другите европейски страни и там нещата са по-точни, в България и Румъния малко закъсня, защото влязохме по-късно в ЕС. Много от законите ни бяха неадекватни на съвременните условия и трябваше време за тяхното привеждане в съответствие с европейските изисквания – процес, който все още продължава, подчертават от бранша. Според тях

с поставянето на по-здрава основа

на управлението на рибните ресурси най-вероятно ще бъдат въведени квоти и за други видове риба (сега има само за калкана и трицоната). От бранша не били много съгласни с това, но явно рано или късно щяло да стане. Очаквало се към квотните видове да бъдат прибавени сафрида, барбуната,  акулата, лефера. Говорело се да бъдат включени и рапаните, но като инвазивен вид в Черно море от сектора твърдо били против това. Въвеждането на квоти за все повече видове риба се налагало, за да спре безразборния им улов. Трябвало да се лови и само с уреди и методи, които гарантират опазването на природната среда, за да бъде съхранена и за идните поколения.

След най-големите бранша, „БГФИШ“ и „Черноморски изгрев“, на път са и други по-малки да създадат организации на производители. А след като тръгне финансирането им по новия регламент и се види неговата полза, тогава неминуемо и всички останали щели да го направят.

Стефан Денков

Още по темата: Доц. д-р Галин Николов, изпълнителен директор на ИАРА: Очаквам първата ефективна присъда за заловен нарушител