Каталог на старите пристанища ще привлича нови туристи по нашето Черноморие

СЕНЗАЦИОННО ОТКРИТИЕ В НАШИЯ ШЕЛФ на напълно запазения дребен кораб отпреди 2500 години.

Ново по рода си сътрудничество установяват учени от Института по океанология към Българската академия на науките и от Института за средновековни изследвания към Австрийската академия на науките. То ще бъде насочено към изследването на всички средновековни пристанища по западното (тоест българското) крайбрежие на Черно море и тяхното включване в специален каталог. Това съобщи за в. „Черно море” доц. д-р Преслав Пеев от ИО - БАН. Колегите му от Австрия имали богат опит в изучаването на такива средновековни обекти по Средиземно и Егейско море, а също и по малоазийското крайбрежие от византийско време. Той установил връзка с тях по време на гостуването му в университета „Мартин Лутер“ в Хале, Германия, през ноември м.г. и тогава решили да започнат да си сътрудничат. Това не станало случайно. Австрийските колеги от техния отдел по византология вече достатъчно дълго проучвали Средиземноморието и Егейско море, но не и в Балканския полуостров и особено нашето крайбрежие, които са едни от основните райони в обхвата на техните изследвания. Така че просто сега му дойде времето и за нас ще бъде много полезно това сътрудничество, подчерта ученият от ИО - БАН.

Доц. д-р Преслав Пеев

Как ще протекат съвместните изследвания? 

Доц. Пеев обясни, че както бива при всяко историческо проучване, и при тяхното планират първо да има подготвителен етап. Ще прегледат всички средновековни и ренесансови карти, които се намират в хранилищата на българските и австрийските библиотеки, архивната информация, също и описаното на тази тема в историографските публикации на техни колеги от цяла Европа. След като придобият възможно най-изчерпателна първична информация, през следващия етап ще извършат проучвания намясто на обектите. Предвиждат се и теренни изследвания с дрон на предварително набелязани участъци. Идеята е за обектите, които ще бъдат включени в бъдещия каталог, да се приложи изследване със съвременна техника на топографско заснемане. На доц. Пеев не му било известно друго подобно 3D сканиране от въздуха по западното черноморско крайбрежие. В бъдеще предвиждали тези изследвания да прераснат в доста по-мащабен проект, който да обхване средновековните пристанища на целия Балкански полуостров.

Що се отнася до средновековните пристанища по българското крайбрежие в общи линии те отдавна са известни. По- значимите сред тях са отбелязани с червен цвят на всяка средновековна и ренесансова карта. Сред тях

на едно от първите места е варненското пристанище

Другите по-значими средновековни пристанища са Месембрия (Несебър), Аполония (Созопол). Те всичките са наследени още от античната епоха, тоест отпреди около 2500 години.

По време на съвместните изследвания учените от двете страни щели да направят опит за възстановка на палеогеографската обстановка на всеки отделен обект, тоест ,как е изглеждал навремето си. Примерно нос Шабла с крепостта, античното селище и околният ландшафт, в който от него време досега са настъпили големи промени от морската ерозия (абразията). Процес, който действа непрекъснато от Античността до днес и продължава да се засилва в резултат на повишаването на морското равнище в световен мащаб, включително и в Черно море. Проблемът е сериозен и затова предвиждали да обвържат изследването на обектите с разработването на план, показващ как динамиката на брега ще окаже влияние върху тях. Той ще бъде предоставен на местните и регионалните власти, за да решават за съхраняването им и за бъдещето.

Надяваме се с предстоящото съвместно изследване на средновековните пристанища да подпомогнем и 
 

някои други направления

В работната група ще участват колеги от Регионалния исторически музей – Варна, при обработката на археологическия материал от разкопките на крайбрежните селища, които са били и пристанища. Ще се опитаме да направим връзка и с други клонове на историческата наука. Едно от тях е историческата екология - сравнително ново направление у нас, докато в Европа то се развива от години. Например не е без значение да се знае как са били използвани морските ресурси от средновековното крайбрежно население, как са се развивали свързаните с тях занаяти, като риболов и други стопански дейности. Ще можем да направим възстановка на рибарските общности през Средновековието, доколкото е възможно. Идеята е да можем да предложим също и някакви мерки за отваряне на крайбрежното население отново към морето, обясни доц. Пеев. Той и негови колеги от ИО вече имат изследвания в тази насока. Установили са, че рибарските общности (селища) по българския морски бряг са се запазили сравнително стабилно до 50-те години на ХХ век. Сега ще могат да съпоставят какво е било развитието им през Средновековието и следващите векове, включително до средата на миналото столетие. В световен план все повече вниманието се насочва към синята икономика. В нея е бъдещето на човечеството както за осигуряване на продоволствието, така и на енергийни източници. Не случайно една от директивите на ЕС е за синия растеж. Така че и ние с предстоящото българо- австрийско изследване ще се опитаме да помогнем в тази насока. Доц. Пеев очаква то да 

стимулира  културния туризъм, 

на който родният бизнес все повече залага за привличането на повече нови туристи. Каталогът, който ще подготвят  като резултат от съвместната им работа, ще съдържа пълно описание с атрактивно заснемане на паметниците. На първо място той ще бъде разпространен сред научните среди, но ще стигне и до широката общественост, включително и до заинтересуваните среди, като агенции, туроператори, за да го използват най-пълноценно в туристическия бизнес

КРЕПОСТТА КАСТРИЦА  Е БИЛА най-северното пристанище във Варненския залив.

В тази насока ученият вече има дългогодишен опит. В. „Черно море” припомня, че миналата година приключи съвместната им разработка с екип от Националния институт за изследване и развитие по морска геология и геоекология (ГеоЕкоМар) в Румъния, от Националния исторически и археологически музей в Констанца, представители на водолазни клубове от двете страни. Като резултат бяха съставени четири културно- исторически маршрута по българското и румънското крайбрежие, които да бъдат предлагани от хотелиерите и туроператорите. Те обхващат такива атрактивни обекти като уникалната подводна каменна гора край Созопол, останките от някогашните крепости Томи, Калатис, Калиакра, Бизоне, Аполония и Месембрия. Към подводните туристически обекти за разглеждане бяха прибавени и потъналите кораби край Констанца, Мангалия и Тюленово и др. Сега каталогът на средновековните пристанища, който предстои да подготвят, ще допълни общата картина с нова информация, с атрактивно заснемане, тъй като в съвременния свят всичко вече се свързва с дигитализацията.

Пример за мощния резонанс, 

който се получи от всяко ново изследване на културно-историческото ни наследство, дава сензационно прозвучалото откритие в нашия шелф на напълно запазения дребен кораб отпреди 2500 години, дори някои го нарекоха „кораба на Одисей”. В. ”Черно море” първи съобщи, че това стана по време на международните подводни археологически изследвания с участието на Центъра за подводна археология в Созопол, в което се включи и проф. Любомир Димитров от ИО - БАН. 

За обществеността вече е известно, че нашият черноморски шелф е изключително богат на добре запазени исторически обекти, някои от които са дори със световно значение. Това се е получило благодарение на уникалността на Черно море като воден басейн, обясни доц. Пеев. Зоната под 150 метра дълбочина е изцяло сероводородна, няма кислород, което я превръща в естествена лаборатория, където се запазват консервирани потъналите дървени кораби от дълбока древност. Получава се естествен музей на морското дъно, чиито уникални обекти продължаваме да откриваме.Това е отворен процес, който непрекъснато обогатява знанията с нови ценни артефакти. Новият каталог ще отвори още една страница в тази насока, допълни ученият. 

СТЕФАН ДЕНКОВ