От Брюксел може да въведат квоти за сафрида и акулата

Устойчивото управление на рибните ресурси става ключово за биоразнообразието на Черно море, сочат последните изисквания на Европейската комисия. А това означава в него все повече да се засилва ролята на научните изследвания.

В изпълнение на тези изисквания имаме две основни задачи: да събираме обширна научна информация и да я обработваме качествено, заяви за в. „Черно море”   доц. д-р Елица Петрова, директор на Института за рибни ресурси (ИРР) към Селскостопанска академия. Натрупването на научни изследвания през годините щяло да позволи на

споделена IT-платформа

да се правят сравнения на данните и да се проследява динамиката на процесите между отделните държави и да се получат изводи за състоянието на рибните запаси в Черно море.  В тази връзка на дневен ред излиза и въпросът за събирането на данни с координирани усилия между страните  членки на Европейския съюз- България и Румъния, и всички останали от Черноморския регион. От данните, които ще бъдат подадени, до голяма степен зависят решенията на всички институции по веригата: ИАРА, МЗХГ, ресорната генерална дирекция на Европейската комисия и др. Всичко това се дискутира на все повече научни конференции, сред които беше и проведеният в Рим „ФишФорум” под егидата на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море ( GFCM) към ФАО -Организацията по прехрана и земеделие към ООН, каза доц. Петрова.  По нейните дума все повече се обръща внимание на създаване на IT-платформи  за събиране на данни по унифицирани методики и развитие на цялостни мрежи с натрупване на актуална информация.

За първи път научни наблюдатели се качват на борда на риболовния флот, за да следят преулова при различните типове риболов.

По отношение на натрупването на бази данни в ИРР вече от години вървят изследвания върху

популацията на калкана,

към които през 2018-а прибавихме и нови две, свързани с устойчивото рибарство, каза още директорът на института. Едното било мониторинг и събиране на биологични данни за рапаните при разтоварването от риболовните кораби. А по време на другото  научни наблюдатели се качвали на борда на риболовния флот и следели  преулова при различните типове риболов. Следели какви са използваните уреди, за да се отговори на изискванията на Европейската комисия за ограничаване на приулова от различни видове морски организми в мрежите. Този вид наблюдения на приулова се прави за първи път у нас, подчерта доц. Петрова. Тя още не може да коментира резултатите от тези последни изследвания (на калкана, рапаните и преулова), тъй като не е завършило обработването им.

Специално за рапаните имали по - голяма база от данни за сравнения, тъй като вече са приключили последните две изследвания на запасите му. Най- общата констатация била, че количествата варират и има издребняване в размерите. Сега при новите изследвания фокусът бил малко по-различен с мониторинга, който ще правят върху

разтоварения улов на корабите

Това разширявало картината, защото вече щели да имат данни както от северната, така и от южната част на Българското Черноморие. Включително и поглед върху улова на рапани с бийм трал от риболовните кораби, а също и по водолазен способ.

Доц. Петрова сподели, че в края на миналата година се е провела среща по линия на GFSM в Констанца, Румъния, за оценка на запасите на промишлените видове риби, като акцентът бил върху двата квотирани вида -  трицоната и калкана. На форума предоставили и събраните данни за рапаните през предходната година, като обсъдили унифицирането на методите, по които това се прави, за да могат да ги съпоставят.  Европейската комисия и GFSM полагат усилия за задействането на изследователска програма  специално за рапаните, която трябва да стартира още тази година, и варненският институт ще бъде пряко ангажиран в нея, добави директорът на ИРР. От Европейската комисия очаквали резултатите през 2021 г., за да излезе с обосновани изводи за този икономически важен ресурс. В. „Черно море” вече информира за значението, което все повече се отделя на рапаните  в Черно море. Явно въпросът е много сериозен. И колкото някои еколози все още да не искат да повярват, но ЕК наистина включва в управлението на рибните ресурси и този вид, въпреки приказките, че това бил инвазивен (чужд) в Черно море. Някои източници, близки до Генералната дирекция по морско дело и рибарство в Брюксел, дори прогнозират, че може да се стигне и до въвеждането на квоти за неговия улов, защото в листата на биологичните видове вече се води като ресурс.

Доц. Петрова не се ангажира с такава прогноза, но смята, че има вероятност да се въведат квоти за видове като барбуна, акулата и сафрида. Това щяло да зависи от тенденциите, които ще бъдат отчетени през следващите години. И още нещо много важно съобщи тя за в. „Черно море” - очаквало се най- после да има и нови изследвания на бялата мида. Последните резултати върху този вид са от 2003 г. Искаме да обхванем зоните, в които сме правили изследвания на бялата мида, за да видим какъв е

общият промишлен запас

Също така трябва да проследим състоянието на двата най-актуални вида - хамелея и донакс (вторият обитава по - плитки води в крайбрежието). След като получим актуална информация, ще можем да предложим мерки за устойчиво управление на този важен ресурс. Намаляват количествата, а също и размерът на рапаните, което намалява доходността на техния улов, затова рибарите се обръщат към други важни видове, като бялата мида, и това вече е факт. Разбира се, само от едно ново изследване няма как да се решат всички въпроси, много от които са технически, но то може да постави основите за формиране на адекватни мерки. Така че и занапред ще продължим да работим в тази насока, обясни доц. Петрова. Нейното мнение е, че освен на общите за Черно море трябва се постави акцент и на локалните проблеми, какъвто е случаят с бялата мида. В крайна сметка става дума за ресурс, който се експлоатира и е важен  за сектор „Рибарство“. И институциите трябва да дадат своя принос за вземане на правилни решения за неговото управление. Не бива да забравяме за необходимостта от комплексен подход при решаването на проблемите както в екологичен, така и в икономически аспект, подчерта ученият. Досега са правени опити за въвеждане на забранителни периоди за улова на бялата мида. ИРР и други сродни институции са изразявали становища  през последните години по отношение на забранителните периоди и другите мерки, но за тяхната категорична актуалност са необходими нови научни изследвания.

ЕК вече включва и доскоро приемания за инвазивен вид рапан в управлението на рибните ресурси.

Залагането на данни от литературата, на изследвания в други държави води до  повече действия на сляпо, затова не е учудваща появата на различни мнения, включително на такива, че хищническият улов на бялата мида вече обезсмислил каквото и да било управление на ресурса. Казали им го някои рибари. Само с провеждането на научни изследвания може да се види реалната картина и на тази основа да се вземат решенията. Идеята ни е сега да поставим началото на серия проучвания, които да обхващат все повече важни аспекти от управлението и респективно в опазването на биологичните ресурси по българското крайбрежие, допълни доц. Петрова.

Стефан Денков