За първи път нов доклад дава надежди за риболова в Черно море
За повече подкрепа на дребните рибари и намаляване на преулова на риба настояват от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM)
Публикувана: 15 Apr 2019 | 8:22

Въпреки че все още е прекомерен уловът на основните видове риба със стопанско значение в Средиземно и Черно море, натискът е намалял през последните години, което увеличава надеждите (за първи път!) за възстановяване на рибните запаси. Това е записано в новия доклад на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) към

 

Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), публикуван  на интернет страниците на двете организации. Той е подготвен като заключителен документ от първия форум на GFCM за научни изследвания в областта на рибарството (Fish Forum), който беше организиран в централата на FAO. И се приема като признание за нарастващата роля на науката за подобряване на знанията за устойчиво управление на рибарството, поясняват от Генералната комисия.  

 

Изнесените данни и констатациите в този авторитетен документ заслужават повече внимание, защото показват реалната (неизопачена с неверни твърдения) картина на рибните ресурси в Черно море, коментират експерти от бранша. В. „Черно море” вече информира за новите научни изследвания в Института за рибни ресурси, които ще разширят базата данни за състоянието на морското биоразнообразие (виж „Може да въведат квоти за сафрида и акулата” в броя от 8 април т.г.).

 

Оказва се, че Черно море и Средиземноморието са едни от най-внимателно наблюдаваните региони в света, където вече има научна оценка на над половината от общия улов на основните търговски видове риба.

 

С 10 на сто е намалял

 

процентът на свръхексплоатираните рибни запаси - от 88 на сто през 2014 г. до 78 процента през 2016 г., се посочва в доклада на GFCM. Необходими са обаче повече усилия, за да се осигури дългосрочна устойчивост на рибните запаси, предупреждават експертите от риболовния бранш. Според тях това означава увеличаване на подкрепата за сектора на дребния риболов. За това настоява и Генералната комисия в доклада си.

 

Мотивът е, че в него са ангажирани повечето рибари (само в България повече от 20 000 човека), освен това причинява най-малко екологични щети.

 

Акцент се поставя и върху намаляването на преулова и изхвърлянето на риба в  морето. А също и върху въвеждането на по-драстични мерки срещу нерегламентирания улов. Много важно става създаването на зони с ограничен риболов, в които той може да се регулира.

 

Това е особено необходимо, за да се съхранят запасите на най-силно експлоатираните видове, се подчертава още в доклада. Красноречив пример бил европейският хек, който се лови почти шест пъти над неговото устойчиво ниво. Този вид бил подложен на най-висок риболовен натиск в цялото Средиземноморие. Същото се отнасяло за калкана в Черно море и сафрида.  Рибните запаси в биологично устойчиви граници в момента включвали най-вече дребните пелагични видове (сардина или хамсия).   
Какви са

 

най-новите тенденции на улова?

 

Според доклада на Генералната комисия като цяло равнището на улова на риба е стабилно през последните няколко години. И е значително по-ниско от достигнатите рекордни размери през 80-те години -  1,2 милиона тона през 2016 г. спрямо 2 милиона тона през 1982 г. Близо 830 000 тона риба са уловени в Средиземно море и 390 000 тона риба - в Черно море. По-голямата част от улова се състои от малки пелагични видове (сардини, хамсия, представляващи една трета от всички улови). Като видово разнообразие е по- широк в сравнение с други райони на света.  

 

В класацията на  риболовните дейности в региона продължава да доминира Турция, на която се падат  321 800 тона и 26 на сто от общите разтоварвания, които са били 31 процента през 2013 г. От европейските държави следват Италия - 185 300 тона и 16 на сто (като дял от общите разтоварвания, сходен с този за 2013 година), Гърция - 65 700 тона и 5 процента от общите разтоварвания, чийто дял се запазва през последните години, Хърватия - 74 400 тона. За Испания се отчита намаление със 78 200 тона, което прави с 1,5 на сто намаление като дял от общите разтоварвания.

 

Над 275 000 тона риба се изхвърлят

 

всяка година от случайни улови на уязвимите видове. От тях 230 000 тона се падат на риболова в Средиземно море, което прави 18 процента от общия улов. В Черно море изхвърлянията се оценяват на около 45 000 тона, или около 10-15 на сто от общия улов.  В някои сектори те са повече, отколкото в други. Например на траловете (едромащабният риболов в кораби) се падат над 40 процента, докато при дребните рибари, които излизат с лодки в морето, общо са значително под 10 на сто.  

 

В доклада на Генералната комисия се посочва, че инцидентният улов на уязвими видове е относително рядко срещано явление, но има важно природозащитно значение и не бива да се подминава. Сред уязвимите видове, които са най-засегнати от случайни улови, са акулите (не случайно вече се очаква въвеждането на квоти за техния улов в Черно море). Морските птици и морските бозайници представляват най-малък брой случайни улови и само от време на време са включвани в инцидентни доклади.    
Като цяло риболовът в Средиземноморието и Черно море осигурява

 

2,8 млрд. долара годишен приход

 

и осигурява поминък на повече от 250 000 души. За разлика от другите основни риболовни зони по света, където уловът е съсредоточен върху отделни характерни  видове, в нашия регион той обхваща разнообразни бентосни и пелагични риби, както и много мекотели и ракообразни.

 

Официално  риболовният флот в Средиземно море и Черно море включва 86 500 кораба и е намалял  с 6200 за последните четири година. В него най-голям дял  се пада на малките риболовни плавателни съдове (83 на сто в Средиземно море и 91 процента в Черно море).  Те генерират най-голяма заетост (59 на сто) в сектора, но, за съжаление, осигуряват едва 26 процента от общите приходи. Оказва се, че ангажираните на малките риболовни кораби печелят само около половината  от това, което изкарват на траулерите.

 

Въпреки това продължава да расте броят на хората, които си изкарват поминъка от дребномащабния риболов. Не случайно за коментар в края на доклада се подчертават думите на Абделлах Срур, изпълнителен секретар на GFCM: „Рибарството осигурява важно социално-икономическо равновесие в региона и е от съществено значение за преодоляване на бедността“.

 

А Мигел Бернал, ресурсен офицер на GFCM -  FAO и един от координаторите на доклада, допълва: „Устойчивостта може да е скъпа в краткосрочен план, но няма нищо по-скъпо от изчерпването на рибата“. В тази връзка той настоява в дългосрочен план да се наблегне върху борбата с увеличеното замърсяване от човешки дейности, влошаването на местообитанията, нерегламентирания риболов, въздействието на промяната в климата.  


Доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология към БАН, зам.-председател на работната група за Черно море към GESM:
Нужна е ясна перспектива за развитие на крайбрежните зони

 

 

Не случайно в доклада на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFCM) към Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) се изтъква увеличения натиск от рибарството през последните десетилетия, коментира за в. „Черно море” доц. д-р Виолин Райков от секция „Биология и екология на морето” в Института по океанология към БАН и зам.-председател на работната група за Черно море към GESM-FAO.

 

В него се отчита намаляване на уловените количества, но и намаляване на биоразнообразието в крайбрежните райони, вина за което имат засиленият риболов, климатичните изменения в дългосрочен план. А също и замърсяването от човешките дейности, свързани с морската среда.

 

Дребномащабният риболов е на фокуса на вниманието на Генералната комисия и на ЕК, тъй като преобладава в крайбрежните райони и има най-висок социален ефект. В същото време все повече дискусии предизвикват конфликтните моменти между него и индустриалния риболов, морския туризъм.

 

Затова е нужно разработването на по-ясна перспектива за развитието на крайбрежните райони, на устойчивия дребномащабен риболов, смята доц. Райков.

 

Стефан Денков

 

Коментари ( 0 )