Кап. I ранг о.р. проф., д.пс.н., инж. Илия Пеев: Синята ни икономика дава работа на 118 000 души

Проф. Илия Пеев
 

Нарастващото значение на Черно море в развитието на страната ни и  необходимостта от национална морска стратегия са въпроси, които непрекъснато се обсъждат от морската ни общественост. Те определиха и темата на нашия разговор с кап. I ранг (о.р.),проф., д.пс.н., инж. Илия Пеев. Тя стана особено актуална с приемането ни в Европейския съюз. Някои дори откриха символика за нас като развиваща се морска страна в това, че същата година, когато станахме член на общността, Европейската комисия прие Синята книга за интегрирана морска политика и подробен план за действие. Последното събитие в тази насока е приключилата кръгла маса на тема „Международна обстановка и сътрудничество в акваториите на Черно море, Средиземно море и Балтийско море – правни, икономически и екологични аспекти“, която се проведе в столицата.
 

- Наистина ли с членството на страната ни в ЕС темата за Черно море придобива особено приоритетно значение? 
 

- Така е. С приемането на Синята книга от Европейската комисия, предлагаща интегрирана морска политика (ИМП) за общността заедно с амбициозния план за действие, бяха очертани и различни проекти за „морски магистрали“, които обхващат както Балтийско море, Западна Европа, западната и източната част на Средиземно море, така и Черно море.
 

Морският сектор по своята същност е глобален и това е основната причина ЕС да разработи ИМП, която поставя морския транспорт в по-широк контекст на управление, конкурентоспособност и регионални стратегии. Изисква и все по-тясното им интегриране с науките за морето. Потвърди визията, че посредством обединяване на политиките по отношение на моретата и океаните Европа може да постигне много по-висока възвращаемост от тях, и то придружено от значително по-малко въздействие върху околната среда. Стратегиите за морските басейни са ключов елемент за прилагането на ИМП.
 

- ООН обяви годините от 2021-ва до 2030-та  за „десетилетие на морската наука за устойчиво развитие”, как ще го коментирате?
 

- Има един фундаментален факт, който неоспоримо изисква главното внимание в националната ни политика да се пренасочи именно към морското направление. Ние имаме благоприятни природни дадености с Черно море и река Дунав. Над 90 процента от всички товари за индустрията и бита се превозват по море, тоест, почти всичко, което използваме във всекидневния си живот, е свързано с водния транспорт и морските труженици. Тяхната професия е една от най-трудните и най-значимите. Около 50 000 търговски кораба плават по света и на тях се трудят над 1 милион моряци, сочат последните данни на Международната морска организация (IMO), и техният труд осигурява базата на световната икономика. Морската и речната индустрия са в основата на социално-икономическото развитие на човешката цивилизация.
 

Четири месеца, след като двете страни от района на Черно море - България и Румъния, се присъединихме към Европейския съюз, беше приета новата инициатива за регионално сътрудничество „Черноморско взаимодействие”. От тогава досега интересът на ЕС към Черно море и региона непрекъснато расте. Свидетелство за това са десетките инициативи и приетите стратегически документи на Съюза.
 

- От какво се обуславя този интерес към Черно море?
 

- Черноморският регион е богат на природни ресурси и има стратегическо местоположение на кръстопътя между Европа, Централна Азия и Близкия изток. Регионът е гъсто населен и представлява разрастващ се пазар с голям потенциал за развитие и важен възел за енергийните и транспортните потоци. Тук съществуват ключови сектори като енергетика, транспорт, околна среда, движение и сигурност. В Черноморския регион е силно изразено взаимното влияние на културите, което създава благоприятни условия за сътрудничество. Да припомня, че Европейският съюз има Стратегия за Черно море от 2010 г. и на 20 януари следващата година Европейският парламент прие специална резолюция за нейното прилагане.
 

- Кога се очертава и ние да имаме национална морска стратегия?
 

- Първите положителни стъпки в тази насока вече са направени с Морската стратегия за опазване на околната среда в морските води на Република България, която беше приета през 2016 г., но същинската работа тепърва предстои. Идеите на морската ни общност за национална морска стратегия са много по-мащабни и перспективни. Тяхната визия е да имаме  документ, който да включва не само околната среда и морските води, а и синята икономика на страната, в която влизат корабоплаване, управление на пристанищата, корабостроене и ремонт на плавателни съдове, морските ресурси, морската наука и образование и изобщо всички дейности и услуги, обхващащи морския бизнес. Над 40 на сто от БВП на ЕС се формира от морските региони. Затова на голям морски форум във Варна през ноември 2010 г. беше поставен въпросът за необходимостта от такава национална стратегия. Експертиза на морския бранш показва, че ако бъде приета необходимата организация за развитие на морската и речната индустрия, БВП на страната ще нарасне най-малко с 10 - 15 на сто.
 

- Доколко синята икономика може да е определяща за страната ни?
 

- От 2009  до 2016 г. морската икономика на България се е удвоила.Тя включва такива важни сектори като морски транспорт, риболов, крайбрежен туризъм,  пристанищна дейност, обработка на морски ресурси,  биотехнологии,  добив на суровини и морски ресурси. В синята икономика на страната ни са заети 118 000 души, които създават брутна добавена стойност в сектора  в размер на 1,1 млрд. евро. В пристанищата ни на Черно море работят 5 500 души и те създават брутна добавена стойност 98,5 млн. евро, по данни от 2016 г.  В морския туризъм са заети 98 000 души и оборотът е над 2 млрд. евро.
 

Тези съвременни данни за ползата от морската индустрия на България са твърде убедителен аргумент да подкрепим предложението на морската общественост и морския бранш у нас за разработването на национална морска стратегия.

В пристанищата ни на Черно море работят 5500 души и  създават брутна добавена стойност 98,5 млн. евро.
 

- Тази година България за четвърти път пое ротационното председателство на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, това може ли да помогне за стимулиране на синята икономика?
 

-  Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) е именно за икономическо сътрудничество между крайбрежните държави, в която участва и ЕС като наблюдател. Във връзка с обявеното от ООН десетилетие на морската наука за устойчиво развитие (2021-2030 г.) ще добавя, че в Черноморския регион функционира и Черноморската асоциация на морските институции (BSAMI). В началото на тази година страната ни пое 6-месечното председателство на ОЧИС под мотото "Море от възможности" (предишното беше през първата половина на 2014 г.). От Министерството на външните работи посочиха, че сегашното ни председателство ще допринесе за развиване на активни отношения с държавите от широкия Черноморски регион. Тук се преплитат в сложен възел различни икономически интереси, очертава се една трудна дилема с две актуални послания за 2019 година:  на четвъртото ни председателство на ОЧИС „Море от възможности” и на 55-ата конференция по безопасност в Мюнхен „Мюнхен - пъзелът”. Участието ни в тези процеси изисква достойно и равноправно да отстояваме своите национални интереси, за което ще способства и разработването и приемането на национална морска стратегия.
 

Темата за Черно море разкрива една прекрасна възможност и реални практически условия пред всички държавни и морски институции у нас, в това число и пред морския бизнес, да активират своята дейност за реализиране на националната морска стратегия – една дълго лелеяна мечта на българската морска общност.
 

Стефан Денков