Със закон: Въвеждат нови правила за пристанищните услуги

к.д.п. Живко Петров

Тръгна общественото обсъждане на проекта за нови изменения и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ).Той е изготвен от междуведомствена работна група, определена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Основните промени са насочени към хармонизиране на националното законодателство с изискванията в регламент  2017/352 на Европейския парламент и на Съвета на Европа за създаването на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата. Това заяви за в. „Черно море” к.д.п. Живко Петров, изпълнителен директор на ИА ”Морска администрация” (ИАМА). По неговите думи най-голямото предизвикателство при изготвянето на законопроекта идвало от това, че регламентът се прилага само по отношение на морските пристанища от основната и широкообхватната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T), докато нашият ЗМПВВППРБ регламентира статута на всички открити пристанища – черноморски и дунавски.
 

Какви са новите промени в закона?
 

Според кап. Петров на първо място се премахва разделението на пристанищата за обществен транспорт на такива с национално и с регионално значение. Второ, отпада класифицирането на пристанищните услуги според технологията и организацията за осъществяването им. Тоест, на такива, за които се използват пристанищна територия и/или пристанищни съоръжения, и услуги, за чието извършване това не е необходимо. Променя се и уредбата на пристанищните такси и цените на пристанищните услуги по начин, който да отразява европейските изисквания. И не на последно място, въвеждат се специфични правила относно пристанищата, които попадат в приложното поле на регламента. Определят се органите за управление и контрол и се разпределят между тях произтичащите от регламента правомощия. А също и процедурите, които тези органи трябва да следват при приемане на решенията, както и процедурите по тяхното оспорване.
 

На практика какво ще се получи? Шефът на ИАМА даде за пример района на Бургас, където в бъдеще ще има
 

едно пристанище за обществен транспорт
 

(част от основната TEN-T). То ще включва терминалите на сегашното пристанище за обществен транспорт с национално значение и на съществуващите за обществен транспорт с регионално значение в Бургаския залив. Същото ще важи и за пристанищата за обществен транспорт в района на Варна. Управителен орган на пристанище Варна и пристанище Бургас, за които се прилагат европейските изисквания, ще бъде Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, а функциите на компетентен орган по смисъла на регламента ще изпълнява Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Кап. Петров обясни, че в качеството на компетентен орган  сегашните функции  на ИАМА са основно по регистриране на пристанищните оператори (в законопроекта е посочено като предоставяне на достъп до пазара на пристанищни услуги) и по контрол за изпълнение на изискванията за безопасно осъществяване на пристанищните дейности и услуги. Наред с тях агенцията ще бъде натоварена при наличието на определените в регламента условия и да взема решения за ограничаване на броя на пристанищните оператори, извършващи определена морско-техническа пристанищна услуга, или за налагане на задължението за извършване на обществена услуга в пристанище Варна или пристанище Бургас. Както и да осъществява контрол за изпълнение на изискването за обучение на пристанищния персонал.
 

Важно е да се знае и че вместо досегашните канални, тонажни корабни, линейни кейови и светлинни пристанищни такси

ще се събират пристанищни такси
 

за ползване на пристанищната инфраструктура. Техните размери ще бъдат определяни в съответствие с установените в регламента принципи за прозрачност, обективност, недискриминация. В съответствие с правилата на конкуренцията и съобразяване с прилаганите в съответното пристанище търговска стратегия и инвестиционни планове. Запазват се пристанищните такси за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, тъй като те са въведени в изпълнение на изискванията на директива на Европейския парламент и на Съвета на Европа.
 

Както и досега цените на пристанищните услуги ще се определят по размер и ще се събират от пристанищните оператори. Новото е, че се въвежда предвидената в регламента възможност при определени условия цените на пристанищните услуги да бъдат включени в пристанищните такси за ползване на пристанищната инфраструктура. И то с изричното изискване на ползвателите на пристанището да се предоставя ясна информация каква част от заплатената сума съставляват пристанищните такси и каква – цените на пристанищните услуги.
 

В бъдеще

акваториалната такса,
 

която собствениците на всички „частни“ пристанища заплащат към държавния бюджет, ще се събира само от тези, които са разположили на територията и инфраструктурата им. А това са рибарски, яхтени и пристанища със специално предназначение, плаващи хидротехнически съоръжения за връзка между кораба и брега (понтони, докове) или за защита от ветрово или вълново въздействие (вълноломи, молове), каза още кап. Петров.
 

В новия закон се доразвива и уредбата на т.нар. обща техническа инфраструктура, която обслужва повече от един терминал на пристанище за обществен транспорт и се ползва при равни условия от всички пристанищни оператори и други правоимащи лица. Това са автомобилни и железни пътища, трафопостове, мрежи на електроснабдяването, на водоснабдяването и канализацията, на електронните съобщения и т.н. За нея се въвежда понятие за „инфраструктура за достъп“  като специфична част от общата техническа инфраструктура на пристанището, която осигурява възможност за достигане до пристанището по вода и по суша и за влизане в него.
 

Накрая е необходимо да се спомене, че със законопроекта е доразвита и законовата уредба на процедурите по регистриране на пристанища, специализирани пристанищни обекти и пристанищни оператори, която към момента е регламентирана само в подзаконовите актове, подчерта още шефът на ИАМА.
 

На въпроса какви други нормативни промени можем да очакваме тази година, кап. Петров отговори, че  в момента работят по проекти за
 

изменение и допълнение на седем наредби,
 

свързани с въвеждане на изискванията на директиви на Европейския съюз. По този начин щели да бъдат изпълнени мерките, включени в плана за действие за 2019 г., които произтичат от членството ни в ЕС. Ставало дума за наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения на членовете на екипажа и обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя. За наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата у нас, обслужващи кораби от международно плаване. Промени щяло да има и в наредбите за обработка и превоз на опасни и/или замърсяващи товари по море и вътрешни водни пътища, за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби, за проверките по реда на държавния пристанищен контрол, за изискванията за здравословна годност на морските лица и за медицинското обслужване на корабите.
 

Наред с това работим по проект на постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на страната, допълни кап. Петров. Ставало дума за българските и чуждестранните  яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях. Идеята била да усъвършенстват и облекчат режима на извършване на водноатракционни услуги. Подготвяли също и проект на наредба, с която да се регламентират условията и реда за даване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти на пристанищата, както и изискванията, на които трябвало да отговарят.
 

В момента се сформира междуведомствена работна група, която трябва да предложи промени в Наредба № 10 от 2014 г. за обхвата и съдържанието, изработването, одобряването и изменението на
 

генералните планове на пристанищата
 

за обществен транспорт,  обяви още за в. „Черно море” шефът на ИАМА. За петте години, през които я прилагали, открили някои слаби моменти в регламентираната процедура по разглеждане и приемане на тези генерални планове, което налагало новите промени в нормативния акт. Имали идея да засилят служебното начало в тези процедури, особено в частта на съгласуване на заданията за проектиране и на самите проекти на генерални планове.
 

След влизане на новите изменения в ЗМПВВППРБ  ще се наложат и промени в устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Както и в подзаконовите актове по прилагане на закона, уреждащи регистрацията на пристанища и на пристанищни оператори. Промени ще има и във вече приетата от Министерския съвет Наредба за условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони, каза в заключение кап. Петров.

Стефан Денков

Новият закон ще  повиши още повече финансовата прозрачност в дейността на пристанище Варна, както изисква европейският регламент.