Експериментално: Предлагат две години без квота за калкана

Да се премахне квотата за калкан за България и Румъния за двегодишен период, като уловът му да бъде разрешен само за риболовни съдове, на които е осигурено наблюдение и отговарят на всички изисквания за получаване на съответен лиценз. Това е записано в препоръката на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ), която са изпратили до Жоао Мачадо, генерален директор на Главна дирекция по морско дело и рибарство към Европейската комисия (DG MАRE), с копия до министъра на МЗХГ на България и до министъра на земеделието и развитието на селските райони на Румъния. Решението е от последното заседание на работната група „Устойчив риболов – съоръжения и ресурси“ към Консултативния съвет, което се проведе в Констанца, като темата на форума бе управлението на ресурса от калкан през следващите две години, заяви за в. „Черно море” д-р Йордан Господинов, председател на КСЧМ. Той уточни, че технологията по утвърждаване на препоръката е съгласуване на текстовете след множество редакции от страна на членовете на Управителния съвет, преди да бъде подписана от  председателя на Консултативния съвет и изпратена.

Препоръката на КСЧМ към Европейската комисия включвала

още две точки:
 

ресурсът от калкан в Черно море да стане единен и още - да се въведат единни правила и мерки за всички извършващи риболов във водния басейн. С условието - за малките лодки от дребномащабния риболов (ДМР)  да важат същите правила, които са за риболовните кораби. И още нещо - мерките да станат задължителни включително за държавите, които не са членки на Европейския съюз, но извършват риболов в Черно море.
 

Мотивът ни да искаме експериментално да бъдат премахнати квотите за калкан за две поредни години е продиктуван от необходимостта най- после да излязат на светло реалните количества на уловите, каза д-р Господинов. По неговите думи, както правителствата на нашите две страни-членки на общността, така и Европейската комисия трябва да добият реална представа за улова, който се извършва от лодки без разрешение и естествено без квоти и се стоварва на нерегламентирани места, където няма контрол. Имало достатъчно данни за нелегален улов, който остава извън обсега и възможностите за контрол и най-после той трябвало да излезе на светло.
 

Припомняме, че квотата за калкан преди две години беше увеличена с 32 на сто и стана от 86,4 тона на общо 114 тона за България и Румъния (разпределена по равно между двете страни), за което помогна и активната намеса на създадения не много отдавна Консултативен съвет за Черно море. Същият размер имаше и преди 2008 година, след което беше намалена, заради тревогата за запасите от деликатесната риба.
 

Темата за квотата на калкана неведнъж е дискутирана на страниците на в. „Черно море”, като
 

една от особено болните за българските рибари
 

Тя е неделимо свързана и с другия въпрос - за нерегламентирания улов, който нерядко надхвърля и то в пъти разрешената годишна квота. От там реално започва проблемът с ефекта от управлението на ресурса на калкан в Черно море. Той е свързан и с прилагането на изискването да се въведе общ допустим улов (ОДУ)  за всички държави от Черноморския район. Още през 2017 год. на сесия на Генералната комисия за Средиземно море (GFCM) беше приет многогодишен план за управление на калкана и бе определен ОДУ на калкан в Черно море. Част от държавите, опериращи в Черно море, които не са членки на ЕС,  обаче неофициално изразиха позиция, че запасът на калкан в Черно море може да се раздели на две - този пред техните брегове и този пред бреговете на България и Румъния. И така на практика до днес изискването на GFCM остава само на хартия.
 

Намирането най-после на решение за въвеждането на ОДУ стана един от приоритетите пред новия Управителен съвет на КСЧМ с председател д-р Йордан Господинов, който беше избран в края на 2018 г., след като изтече тригодишният мандат на предишния, румънецът Соринал Манаила. Този въпрос  е бил обсъден на последното заседание на Консултативния съвет в Констанца. По думите на неговия председател администрацията на нашите две съседни държави, а и всички членове на КСЧМ били на категоричното мнение, че запасът на калкан трябва да се третира като
 

единен за цялото Черно море
 

То било подкрепено и от научните среди – Институтът по рибни ресурси, Институтът по океанология. При сегашната ситуация с риболова излиза така, че България и Румъния като членки на ЕС са в положението на затворено общество с много ограничения, в сравнение с другите, които оперират в Черно море и сами си определят какво да правят. Редно е правилата за контрол и мониторинг на риболовните съдове, имащи право да ловят калкан, да са единни за Черно море и GFCM  трябва да намери начин да ги уеднакви. Според членовете на КСЧМ постоянно действащата система за контрол на риболовните съдове за улов на калкан трябва да се прилага еднакво за всички държави, опериращи в Черно море, защото в противен случай, както до сега се прилагаше само за България и Румъния, е дискриминационно, каза още д-р Господинов. По неговите думи  на заседанието се наложило мнението, че не е рационално да се сложи квота на даден вид, а в същото време да има и периоди на забрана и разрешени средства за улов. Редно е квотата да е единна за цялото Черно море. Защото при сегашната ситуация данните не са реални. Уловите на корабите са в пъти повече, отколкото се рапортуват и по този начин се изкривяват и статистическите данни, които се използват от ИАРА, от Главната дирекция по морско дело и рибарство към ЕК .
 

Препоръката на Консултативния съвет за експериментално отпадане на квотата за двегодишен период е свързана с още една - за въвеждане на
 

нови по-рестриктивни мерки
 

Според председателя на КСЧМ  една от идеите им е през двегодишния експериментален период да бъде наложен релевантен мониторинг на всички лодки, които имат разрешителни за улов на калкан, както е сега при корабите с дължина над 12 метра. Наред с това да се наложи мониторинг и на всички, които нямат разрешителни, но плават на съпътстващи риболовни лодки (в Румъния) и на лодки с разрешителни, но за друг вид риболов или на туристически плавателни съдове (в България). От Консултативния съвет предлагат също със заповед на съответния министър от нашите две страни членки във всяка от тях да бъдат определени достатъчно на брой пристанища и лодкостоянки като места за стоварване на калкана. Пак с тяхна заповед риболовците да бъдат задължени да разтоварват улова си само през светлата част на денонощието. Освен това на всяко пристанище да има назначен инспектор и стоварването да става само с негово разрешение. А докладването от риболовния съд да се извършва електронно поне два часа преди приставането му, за да разтовари своя улов.
 

Предлагаме още на всеки риболовен съд, който извършва улов на калкан с пасивни уреди, да се вписва в разрешителните и техния определен брой, както и индивидуалната марка на всяка мрежа- поясни председателят на КСЧМ. Идеята била за лодките до 6 метра да бъдат разрешени по 10 броя мрежи с по 100 метра дължина и всяка от тях да бъде маркирана от ИАРА- България, а АМПА - за Румъния  с индивидуална марка с номер. За лодки с дължина от 6 до 10 метра - по 20 броя мрежи, а от 10 до 12 метра- по 30 броя. И още - всички лодки от дребномащабния риболов да имат до 2- 3 мили район на плаване в морето.
 

Нужно е да започне широк диалог
 

с всички заинтересувани страни и да се изработи методика за контрола. В него трябва да бъдат включени освен отговорните институции, също и общините, асоциациите, НПО, гражданите, подчерта д-р Господинов. Нужни са и финансови средства, за да може материалната база за контрол по суша, въздух и море да отговори на поставените нови изисквания. Трябва да се осигури финансов ресурс и за  научната и изследователска работа, за да се докаже реалният запас от калкан, като се вземат предвид и уловите за две поредни години напред. И не на последно място в направената препоръка от Консултативния съвет се казва, че имало данни за продажбата на маломерен калкан в магазини и ресторанти, което означавало, че се лови с мрежи с по-малък отвор от законоустановения 450 мм. И че на такива нарушители трябва да се отнема правото за улов през период поне три години на риболовен съд.
 

Предложението за временно отпадане на квотата е нещо съвсем ново и различно от правените досега и предстои да бъде обсъдено в ЕК. През септември се очаква да излезе и докладът на учените за състоянието на запасите от калкан, след което ще стане ясно и какво ще бъде решението на неговата квота. Ако се приеме препоръката  на КСЧМ за експерименталното й отпадане за периода 2020-2021 год. и се окаже че наистина има положителен ефект при вече стабилен запас,  може да се стигна и до искане за премахването на квотата за поне още три години напред, допълни председателят на КСЧМ.

Стефан Денков

Калканът е най-деликатесната риба в Черно море и разпределението на квотите за неговия улов са болен въпрос за рибарите.

Все още не малка част от калкана се реализира по нелегален начин.