С обновена база морската наука ще подпомага синята икономика

Експерименталната база на ЦХА обслужва много сфери на морската наука у нас.

Започва мащабно технологично обновяване и усъвършенстване на експерименталната и научна база на Центъра по хидро- и аеродинамика към ИМСТ ”Акад. Ал. Балевски” - БАН, заяви за в. „Черно море” неговият ръководител проф. д-р инж. Румен Кишев. По думите му това го правели в стремежа  да запазят водещите си позиции при провеждането на научно-експерименталните изследвания в областта на морските технологии.

Корабоплаването и стопанското използване на морските и крайбрежните територии открай време са измежду основните икономически дейности. Съвременните проблеми, свързани с влошеното екологично състояние и глобалните климатични промени, енергийната и суровинната кризи, промяната на структурата на световната икономика и транспорт налагат

преориентирането в къси срокове

към т.нар. синя икономика. Конкретно изражение на тази политика са дейностите по усвояване на морските енергийни, минерални и биологични ресурси, преминаване към безкарбонни енергоносители, създаване на нови, усъвършенствани средства за морски транспорт и морско базирани индустриални съоръжения, както и защита на крайбрежните територии. Всички тези дейности трябва да се основават на създаването на високи технологии за проектиране, строеж и експлоатация, включващи числени и експериментални изследвания, създаване на нормативна база и средства за контрол, което е ново предизвикателство пред морската наука във Варна.

Технологичното обновяване на експерименталната база на Центъра

ще се осъществява по две линии,

каза проф. Кишев. Едната е с акумулирани собствени средства, а другата чрез финансиране от Националната пътна карта за изграждане на разпределена научна инфраструктура по морски науки и технологии, която се изпълнява със специално заделени от правителство средства от държавния бюджет. В пътната карта са включени осем научни организации, сред които двата института на БАН (ИО и ЦХА), два варненски университета, ВВМУ, също и СУ „Кл. Охридски”, Институтът по рибни ресурси към Селскостопанска академия. С други думи, тук влизат най-известните институти, свързани с морската наука и изследвания, подчерта ръководителят на ЦХА. И добави, че така на практика във Варна най-после започва да се осъществява тъй дълго желаното обединяване на силите на морските институти за изпълнението на конкретни важни задачи и изграждане  на научни лаборатории, полигони, ще се строят изследователски и учебни кораби. Той посочи, че обединяването в тази научна инфраструктура ще разрешава по-широки изследвания с повече участници, като участниците запазват своите приоритети, но при съвместна работа успехът е по-лесно постижим.

В рамките на пътната карта

ЦХА изгражда модерна лаборатория за изследване на методи и средства за усвояване на възобновяема морска енергия, която ще се състои от две нови експериментални съоръжения.

Едното съоръжение представлява вълнови канал, дълъг 60 метра. В него ще се създават вълни и течения, ще има и ветрогенератор. Тук ще могат да се изпитват всякакви брегови съоръжения, елементи за тяхното изграждане, преобразователи на морска енергия от вълнение, течения, крайбрежен вятър. Изобщо в този канал ще могат да се решават широк клас задачи от областта на бреговото инженерство и възобновяеми енергийни източници, обясни проф. Кишев. Той вярва, че това ще бъде модерно съоръжение, за изграждането на което е ползван опита на най-модерните лаборатории от Швейцария, Италия и Китай. С него ще се разшири съществено сферата на научноизследователските задачи, които изпълнява Центърът. Проектът на лабораторията вече бил готов и се чака всеки момент да тръгне финансирането на строежа, за който е заделено място зад сегашната сграда на ЦХА, на мястото, предвидено преди време за построяване на аеродинамична лаборатория, което не е могло да се осъществи.

Второто съоръжение е  

голяма аеродинамична тръба

с работен участък около 4 на 3 метра. Там ще бъде възможно да се изпълняват много широк клас задачи от аеродинамиката, допълни ръководителят на Центъра. По неговите думи те ще са първо в областта на гражданското строителство; в тръбата ще могат да бъдат изследвани в малък мащаб цели жилищни квартали, за да се визуализират въздушните течения около сградите. А това ще помогне в борбата със задимяването и замърсяването на околното пространство, което е голям проблем на градската екосистема. Ще се определи и ветровото натоварване, което може да стане с достатъчна точност само по експериментален път. Ще бъдат изследвани и обекти на пътното и индустриалното строителство - мостове, виадукти, големи индустриални съоръжения, комини, охладителни кули и други обекти. Тръбата може да допринесе и за развитието на безпилотното самолетостроене, тъй като дроновете  имат сложна пространствена форма с много перки, крила,  която трудно може да бъде оценена по друг начин освен по експериментален път. Тук трябва да включим  и морските дронове - повърхностни, подводни, които имат широко приложение. В допълнение, тази тръба ще даде възможност  да се правят изпитания и в областта на спорта - състезателни леки коли, скиори, сърфисти. Искаме да направим

възможно и трениране на парашутисти,

което ще стане с направата на специален участък в тръбата, допълни проф. Кишев. Така че изследванията в това направление щели да продължат, имали идеи за това и още следващата година можели да ги реализират.

Възходящото развитие на корабостроителната индустрия в Европа поражда нови предизвикателства пред кадровото осигуряване на морската наука.

Наред с всичко това за допълнително обновяване на експерименталната база правим две големи инвестиции с икономисани от нас пари. Те са събирани в продължение на няколко години от чуждестранните поръчки за изследвания, които изпълнихме, каза още ръководителят на ЦХА. Едната инвестиция била за доставка на най-модерната техника за изработване на корабните модели. Досега в Центъра била използвана машина, която е от времето на създаването на Института по корабна хидродинамика преди 43-44 години - морално остаряла и даваща дефекти, които вече трудно можело да бъдат отстранени. Новата петосна фрезмашина, доставена от най-големия италиански производител, вече била пусната в действие. С нея значително се съкращавало времето за производство на модела, което досега е било едно от тесните места в експерименталната им дейност.

Другата голяма придобивка била модерната телевизионна измерителна система с много камери, която регистрира движенията на модела в басейна, продължи ученият. Досега използваната имала малък обхват на действие. Новата система покривала цялата площ на широкия маневрено-мореходен басейн,  която е 40 на 60 метра, с десет телевизионни камери, разположени по специален начин. Тя работела на принципа на системите за видеонаблюдение на спортни състезания, на „орловото око” за тениса, на системите във футбола. Тя била доставена от може би най-голямата в света шведска компания за производство на такива видеосистеми . С нея многократно се увеличавала точността на регистрацията на движението на корабния модел или на други плаващи съоръжения,  също и на клатенето му при вълни или отклонения при маневриране и т.н.

Стартиралото технологично усъвършенстване на експерименталната база на Центъра обаче поражда и един друг въпрос, който е свързан с

хроническия проблем за кадровото осигуряване

на научните изследвания у нас.  Вярно, от една  страна новата модерна техника е дотолкова компютъризирана, автоматизирана, че изисква по-малко хора за работа с нея. Обаче те трябва да бъдат много висококвалифицирани и там е големият проблем, коментира проф. Кишев. Според него за младите хора, които идват при тях, това е непозната нова област,  която не се изучава в университетите, и е нужно допълнително специално обучение. А да не говорим, че няма и достатъчно желаещи сред завършващите висше образование, тъй като тази научноизследователска работа им се вижда много сложна, а заплатите са държавни и не са достатъчно високи, за да ги привлекат.

На въпроса дали с реализацията на националната пътна карта за технологично обновяване  в сферата на морската наука и изследвания  не е време да се помисли и за още една, която да е насочена специално към осигуряването на подготвени научни и технически кадри, ръководителят на ЦХА отговори, че това наистина би било много хубаво. Вярно, университетите са автономни и сами решават какви студенти да приемат извън държавната им поръчка, но добре би било да има и някакъв контрол върху този процес. Защото проблемът е в национален мащаб. Отвсякъде идва информация за недостиг на млади инженерни кадри. Ето, сега с отварянето на двете модерни лаборатории в ЦХА се очертавало след около две-три години да бъдат необходими нови двадесетина специалисти с нагласата да се развиват в научноизследователската работа. В рамките на този период са предвидили мерки за тяхното привличане и обучаване, което нямало да бъде лесно. В тази връзка проф. Кишев коментира съществуващата нагласа в мнозина, че

всичко свързано с родното корабостроене

вече е замряло, че няма нужда да се подготвят кадри за него, което изобщо не било вярно. Имаме корабостроителни и кораборемонтни предприятия, които се нуждаят от приток на кадри. Конюнктурата се променя, някои от тях работят много успешно и се развиват. Всяка година се говори как да бъдат привлечени студенти в корбостроителните специалности на ВУЗ-овете, защото има нужда от нови технически кадри, които всъщност са добре платени. Става дума за преодоляване на психологическата бариера у младите хора, които кандидатстват във ВУЗ, да мислят в перспектива и явно, че в тази насока е нужна отделна нова национална програма. Стъпка в тази насока е организираният съвместно с Морски клъстър България център за „сини“ кариери със седалище в ЦХА, допълни проф. Кишев.

СТЕФАН ДЕНКОВ