Морски бизнес: Борбата с нелегалния улов обхвана и рибния ни пазар
Електронна платформа за изпращане на съобщения за улова и на дребните рибари предлага работната група към Консултативния съвет за Черно море в своята препоръка към ЕК
Публикувана: 11 Nov 2019 | 8:32

Борбата със сенчестия бизнес в бранша наред с контрола върху риболовните плавателни съдове в морето трябва да обхване сериозно и цялата организация на пазара на рибата у нас и в тази насока е препоръката, която подготви работната група към Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ) до Европейската комисия. Това заяви за в. „Черно море” д-р Йордан Господинов, председател на Управителния съвет на КСЧМ. Тя се отнася за недекларирания, нерегламентирания и незаконен риболов, тоест, оня с трите „Н” от сивата икономика, който ЕК иска да изкара на светло. Препоръката беше обсъдена на последната среща на работните групи на Консултативния съвет, която се проведе в Констанца, Румъния. Припомняме, че КСЧМ е организация със съвещателен глас към ЕК във седалище Варна, която обхваща бранша и екологични НПО-та в двете ни черноморски страни  членки на ЕС.

Д-р Йордан Господинов

Искаме да съдействаме

 

 

всички рибари да бъдат при еднакви условия,

 

тоест, да помогнем както на администрацията в лицето на ИАРА, която извършва контрола срещу бракониерския риболов, така и на себе си, за да бъде ликвидирана нелоялната конкуренция - обясни д-р Господинов. По неговите думи препоръката на тяхната работна група, която изпращат на ЕК, обхваща десетина точки, в които са обединени мненията, изразени от 13-те рибарски асоциации от България и Румъния, членки на КСЧМ. В тях не се засяга контрола в морето, а другата все още недооценена, но много важна част, която обхваща процеса от улова на рибата до нейната първа продажба. Най-късно до един час количеството на улова трябва да бъде декларирано в ИАРА. Риболовните кораби го правят онлайн в електронните си дневници, каквито няма на малките (дълги до 6 метра) лодки. Затова предлагаме да се направи SMS приложение, за да може всеки от тези дребни риболовци да изпраща съобщение по мобилен телефон. Примерно, че е уловил 10 кг попчета или 20 кг лефер. И когато влезе в пристанището, независимо дали ще бъде проверен от инспектор, или не, това количество вече ще бъде декларирано, тоест, ще е извадено на светло. В него влизат определените 3 кг за собствена консумация и останалите, които може да продаде без контрол, защото регламентът го позволява. По този начин в агенцията ще знаят какво и колко реално се лови в морето. Защото дребният риболовец може в някой момент да попадне на пасажи риба, да улови промишлено количество и редно е то да бъде отчетено, за да се получи точна картина на риболова. Нещо много важно за анализа на рибните запаси, който правят научните институти, за да може ЕК да определи квотите. Сега обикновено уловът, когато е по-малък, не се декларира. Но, примерно, 500 лодки, като не обявят, че са хванали по 20 кг, колко ще направи общо?!

 

От това затваряне на очите само губим,

 

защото в ГД „Морско дело и рибарство” почват да питат, дайте сега да видим малко ли ви е рибата, или не? Колко от нея е в сенчестата икономика? Затова като организация, която обединява браншови асоциации и екологични сдружения в двете съседни държави, членки на ЕК, работим усилено в една посока - да съдействаме и да осветлим напълно риболова. За да подготвим нашата препоръка, събираме по места мненията на дребните и на едрите риболовци, също и търговците, срещаме интересите. Заседанията на работните ни групи са отворени и винаги каним учени и представители на администрацията, което е вече утвърдена практика в нашата работа. Много и разнопосочни са мненията, дълго ги обсъждаме, съгласуваме, но само така се ражда истината и сме убедени, че изпращаме наистина работеща препоръка в ЕК. Иначе лесно е администрацията сама да излезе с решение, но то едва ли ще бъде ефективно - категоричен е д-р Господинов.

 

В препоръката за преборване на сенчестия бизнес в риболова е включено и как да става неговото разтоварване, хигиенните условия (включително да има хладилник), да се следи качеството на леда, дали не е от замърсена вода,  после слагането на рибата в касети и етикирането й. Прави се, за да бъде спасен

 

основният принцип в проследяването на храните

 

и суровините: да се  знае една стъпка напред, тоест, накъде заминава рибата, и една стъпка назад - кой я е уловил, допълни председателят на КСЧМ.  За местата на разтоварване посочваме изискванията, на които трябва да отговарят. За всяко място за разтоварване трябва да има утвърдени етикети; на тях първо да е изписано BG, после с цифри окръга (примерно за Варна - 03), следва трицифреният номер на пристанището, накрая номерът на риболовния съд. Така, като отидат на борсата или тържището, примерно 100 щайги попчета, които са уловили 25 лодки, за всяка от тях ще се знае от кое точно пристанище идва рибата. Обратната проследяемост ще доведе до риболовния съд и съответно кой, кога и къде е уловил рибата, при какви условия я е съхранил, доставил, декларирал и разтоварил. По регламент продажбата на риба става или от кораба фабрика/замръзвател, каквито нямаме в Черно море, или от местата за първа продажба. Това са пристанището, кеят, борсите, тържищата, предприятията, експедиционните центрове, където се стоварва и които са одобрени от съответната държава членка относно съответствията им с регламентите за стоварване, първа продажба и за хигиенните изисквания на обектите. Тоест, да става само от регистрираните места от Агенцията по рибарство и от Агенцията по безопасност на храните. И после, ако има жалба, че продадената риба е замърсена или нещо друго, от етикета веднага ще се разбере произхода й. И още - лесно ще може да се засече съответствието между обявената със SMS риба, количеството на продадената.  Предлагаме  уловът  над 3 кг ( който не е за лична консумация) дребният риболовец да го декларира с SMS на електронна платформа в ИАРА. А да не говорим, че ако има регламентирано място за първа продажба, ще може да се определя реално добра цена според търсенето. А не както става сега - матрапазът да изнудва дребните риболовци и техният улов да остава в сивата икономика. Искаме най-после да се доразвие организацията на пазара на риба у нас, както е направено за всички други видове храни и суровини, каза още д-р Господинов.

 

Другата важна тема на срещата на работните групи на Консултативния съвет за Черно море е била за изготвянето на препоръка (по-точно съвет) към ЕК за това

 

какво е дребномащабен риболов (ДМР) в Черно море

 

Защото имало разлика между ДМР по бреговете на Средиземно море - Гърция, Италия, Испания. Имало разлика  и в параметрите му по крайбрежието на Северна Африка. Затова КСЧМ искал да излезе с ясно определение специално за тази много важна част от риболова по крайбрежието на нашите две черноморски държави, което да помогне на ЕК в политиката за неговата защита и насърчаване.

 

В тази връзка още преди 3 месеца изготвихме анкетна карта със 17 въпроса (оставени са и празни места за допълнителни отговори). Идеята е да бъдат обхванати повече параметри, за да се съберат мненията на различните заинтересувани страни   и прецизно да бъдат определени параметрите на дребномащабния риболов за Черно море. Анкетната карта беше изпратена до всички браншови асоциации в двете съседни страни, които членуват в КСЧМ, също и до онези, които остават извън него, до учените, компетентните министерства в България и Румъния, представители на Морска администрация, Гранична полиция, пристанищна инфраструктура и нашата и румънската администрация и други, каза още д-р Господинов.

 

По принцип има разделение на риболова - на дребно и едромащабен. Специално дребният е повече социален, обаче все още липсват достатъчно ясни критерии за неговото определяне в отделните страни на нашия регион. На лодки, които уж са малки, се закачат тралове, което значи стопански риболов, слагат им се големи двигатели. И се оказва,че  12-метрова лодка  улавя  повече риба от един 25-метров риболовен кораб, обаче казват, ние сме от дребномащабния риболов. И с това обяснение отказват да имат дневници, не искат да дават отчет, обаче искат да влачат тралове. Затова са нужни точни критерии както за вида на използваните риболовни уреди, така и за мощността на двигателя. После в Румъния се оказва, че има лодки, на които работят по 10 - 15 човека, могат ли те да се водят към ДМР? Критериите са нужни, за да може всичко да излезе на светло и в същото време ДМР да има защита. Ако кажем, че лодки до 6 метра няма да се регистрират, тогава какво става? Ако дойде паламудът и улавят по 100 кг, защо да не му дадем възможност да го продаде на светло, а не в сивата икономика? Дребният риболовец  може да остане освободен от данък, въпросът е да се знае, че когато отчитаме, примерно уловени 600 т барбуна в Черно море, наистина да са толкова, а не много повече. Рибарите сами признават, че не декларират рибата си, защото липсва контрол, като дойдат на брега, няма кой да ги хване. Това няма да става, ако министърът издаде заповед примерно за 35 регламентирани рибарски пристанища или кейове и на всяко от тях се извършва контрол от инспектор, като се разрешава стопански риболов само в светлата част на денонощието, допълни шефът на Консултативния съвет.

 

Сега на базата на обобщените данни КСЧМ изготвя препоръките относно критериите за дребно-мащабния риболов в Черно море, като финалната среща на работната група по този въпрос ще бъде днес, 11 ноември, във Варна.

 

В поредица от

 

ноемврийски срещи на работните ни групи,

 

на които каним представители на научните институти, засягаме и темата за запасите от основните видове риба със стопанско значение в Черно море - калкан, сафрид, попчета, хамсия, трицона, калкан, акула. Така ще можем да получим ясна картина и от там ще поканим администрацията в лицето на МЗХГ, ресорната му дирекция, както и на ИАРА, за да обсъдим заедно въпроса трябва ли да има квоти за повече видове (сега имаме за калкана и трицоната), или не, за устойчивостта на запасите им. Трябва да водим всестранен диалог, който да обхване науката, администрацията с нейната политика и най-вече бизнеса, който има интерес не само да се лови риба, но и да се запазят нейните ресурси, подчерта д-р Господинов.

 

На въпроса как се очертава годината за риболова, той не се ангажира с конкретен отговор. Обичайното за този есенен сезон засилване на улова  закъснявало с един месец. От думите на професионални рибари излизало, че тази година повече имало от пелагичните видове – цаца, и дънните - барбуна, съвсем малко сафрид, чернокоп и все още никакъв паламуд. Причината била повече в топлата вода.  Най-общо казано, годината не била от добрите за мигриращите видове, които идват от Босфора като паламуд, лефер. Обаче не бивало да се забравя рибарското правило - ден година храни. И както сега говорел, че няма риба, само след няколко дни можело да стане съвсем различно. Защото в момента цацата била толкова много, че с един трал наведнъж вадели по 10 тона. А наличието на този вид  било предпоставка за появата на едрите хищни риби като паламуда, лефера, които още се бавели заради необичайно високата температура на водата.

 

 

СТЕФАН ДЕНКОВ

Още от: Морски бизнес

Коментари ( 0 )