Морски бизнес: Във Варна правят демонстрационен център за стриди и миди
В него ще дават ноу-хау на всички, които желаят да инвестират в стопанства за отглеждане на деликатесните морски видове
Публикувана: 18 Nov 2019 | 8:54
ОТГЛЕЖДАНЕТО НА СТРИДИ СЕ ПРЕВРЪЩА в доходен бизнес по черноморското крайбрежие.

Демонстрационен център за отглеждане на стриди, бели миди и други деликатесни черупчести морски видове ще бъде изграден във Варна, съобщи за в. „Черно море” доц. д-р Галин Николов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).  Още един такъв център ще има в Бургас, който ще бъде специализиран за изкуственото производство на калкан. Предложението на ИАРА вече е одобрено от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFСM ) по време на последното заседание, което се проведе в Атина.

Д-р Галин Николов

 

Преди това идеята за изграждането на демонстрационните центрове е била обсъдена на експертните срещи на GFСM. За отбелязване е, че за председател на работната група за Черно море бе избран изпълнителният директор на ИАРА . По неговите думи не било лесно да убедят страните, членки на GFСM, в необходимостта от тяхното изграждане, но накрая на годишната среща на Научния комитет по аквакултурите в Малага получили съгласие за следващите стъпки по реализацията им. А сега вече с одобрението на GFСM на практика се давал старт за изграждането на центровете, което можело

да приключи още през 2020 година

Демонстрационните центрове ще дават ноу-хау на всички желаещи да правят стопанства за тези деликатесни видове, каза д-р Николов. Досега развитието на аквакултурите в нашите морски води беше ограничено  до отглеждането на черна мида и по крайбрежието ни вече има десетки такива ферми, което не е случайно. Отдавна у нас има изпитани технологии за производството на черна мида (още през 80-те години  варненските океанолози Ценка и Асен Консулови успешно експериментираха създадената от тях инсталация край Каварна). В същото време обаче редица фактори и особености на черноморското ни крайбрежие (липсата на лагуни и други подходящи места) караше специалистите да бъдат скептични, че и други видове могат да бъдат изкуствено отглеждани в морето. Развитието на технологиите вече дава нови възможности и сега идеята на демонстрационните центрове е да докажем пред бизнеса, че може да печели и от такива аквакултури като стриди, калкан, без да рискува, инвестирайки в тяхното производство, обясни д-р Николов.

 

Още не е уточнено място на демонстрационния център за стриди и други черупчести видове във Варна.

 

Отглеждането ще става в морето, като ще се използват и базите на Института по рибни ресурси (Аквариума), на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”, който също ще участва, обясни шефът на ИАРА. В работата на трите демонстрационни центъра ще привлекат учени от ИРР – Варна, и сродния институт в Пловдив, от ИО, Тракийския университет и други.

Стридите, които все още се водят като луксозна храна,  скоро може да станат достъпни и за масовия потребител у нас.

 

Във варненския център ще използват и опита на създадената ферма за стриди в Кранево, ще се развият и нейните възможности сама да почне да  произвежда зарибителен материал, каза още д-р Николов.

 

Вестник „Черно море” вече информира за зародилата се преди няколко години идея за изграждане на една от първите у нас ферми за стриди югоизточно от Кранево. Тяхното оглеждане и продажба е много популярен бизнес в Европа, където развитието им става на рафтове. В Япония пък се използва друг метод, с кошници. Специално тук бе приложена технологията със специални касети, които да се спускат с носещи въжета на 15-18 метра дълбочина, тъй като за стридите се изискват чисти води. В тях става първоначалното им развитие и след като достигнат определени размери, се прехвърлят в по- големи съдове. Стридите се хранят с фитопланктон, който изобилства по нашето Северно Черноморие.

 

Стридите още не са популярни у нас, но с отварянето ни към европейския пазар, където се приемат за луксозна храна, те стават все по търсен морски дар както от ресторантите, така и от магазините. Освен месото от ядката ценни са и  черупките им, защото съдържат до 90% калций и са ценна суровина за производството на биохранителни добавки и лекарства.

 

Във варненския център освен стриди ще се приложи и отглеждането на бели миди като аквакултура, каза още д-р Николов. Припомняме, че неведнъж на страниците на вестник „Черно море” сме информирали за  интензивния улов през последните години на бели миди, които станаха доходоносен бизнес, защото са много търсени на пазарите в Италия, Гърция. Проблемът е, че добивът им става с тралиращи средства, които водят до сериозни екологични последици. Учените от ИРР – Варна, сигнализираха, че ако продължава така, ресурсът на бяла мида ще бъде сериозно застрашен. Според тях най-ефективното решение е в разработването на технологии за тяхното отглеждане като аквакултури.  Добър пример в тази насока можели да бъдат работещите вече технологии за ферми за черна мида по българското крайбрежие.

 

А що се отнася до новия център за изкуственото отглеждане на калкан, ползата е преди всичко за потребителите на деликатесната риба, чиято консумация е силно ограничена заради високата й цена. А има ли аквакултурно производство, цените ще се стабилизират на по-достъпно равнище и мнозина ще могат да си я позволят, като в същото време ще се намали натиска върху запасите в морето.

 

Чрез този демонстрационен център ще се търси и вариант за захранване със зарибителен материал в морето и така да се стигне до по-бързо възстановяване на запаса от калкан в естествената му среда, каза още директорът на ИАРА. Той уточни, че в него ще показват нагледно как може да се отглежда калкан в развъдници, като се ползва опита и модела на центъра в турския град Трабзон, където вече има подобна ферма.

 

Припомняме, че възможностите да използваме опита на Турция в отглеждането на калкан в изкуствени условия бяха обсъдени през лятото на миналата година. Тогава по време  на ХII заседание на земеделския управителен комитет наред с другите актуални проблеми беше засегнат и въпросът как можем да използваме добрите практики в Трабзон за отглеждането на деликатесната риба.

 

За сведение  вестник „Черно море” информира още преди няколко години за опита на южната ни съседка в развитието на тази аквакултура. В публикацията под заглавие „5 пъти е намалял калканът в морето за няколко години” доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология сподели впечатленията си от фермата за отглеждане на калкан в турския град. Тогава ставаше дума за съвместен научен проект, реализиран в периода 1997-2002 година от японската международна агенция за сътрудничество, турското министерство на земеделието и селските райони и централния институт за изследване на риболова в Трабзон. През първата година са започнали с отглеждането на 8000 млади екземпляра, които през 2000 г. са нараснали на 27 000 бр. После в периода 2005-2009 г.  са стигнали 150-200 хил. бр. зарибителен материал. На третата година е започнало връщането на малките екземпляри ( 10 см) в морето, а големите са отглеждани при изкуствени условия за консумация. Така, от една страна, се помага за увеличаване на ресурсите от калкан в Черно море и, от друга, се осигурява продукция за пазара. По ориентировъчни данни рентабилността бе около 50%.

 

Подобна ферма за калкан имало и близо до Констанца, Румъния, твърдеше доц. Райков. Нейната стойност била над 6,5 млн. евро, частна инвестиция с джойнт венчър с датска компания, която произвежда калкан, обясни ученият. Всъщност датчаните давали ноу-хауто, а зарибителният материал бил техен, североатлантически, а не е от черноморските видове, което поставяло под въпрос вкусовите качества, характерни за нашия калкан. Отглеждането му ставало в затворени помещения с циркулационни системи за водата, която се  взема от морето. Той не можа да каже повече подробности, тъй като в румънската ферма са спрели достъпа на външни лица. Исках да заведа там наши бизнесмени, които желаят да инвестират във ферми за калкан, но ми отказаха, сменила се политиката им, допълни той.

 

От години и у нас има сериозен инвеститорски интерес към фермите за калкан, сочат данните на ИАРА. Но както бива при всяко пионерско начало и тук  все още има много неизяснени въпроси.  И за тяхното решаване от агенцията неведнъж вече са заявявали, че ще търсят консултантската помощ на учените от Института по рибни ресурси, Института по океанология  и други, с които поддържа тесни връзки. И явно това тяхно желание вече се осъществява с изграждането на демонстрационните центрове във Варна и Бургас.

 

 

СТЕФАН ДЕНКОВ

Още от: Морски бизнес

Коментари ( 0 )