Във Варна консорциум модернизира цялата морска научна база
Подобно обединение на всички научни организации става за първи път на местна почва
Публикувана: 13 Jan 2020 | 9:27

Близо 70 млн.ЛИЗО 70 МЛН. ЛВ е стойността на заложените обекти в пътната карта за изграждане на инфраструктура за устойчиво развитие на морските изследвания във Варна (съкратено МАСРИ). Тя е обвързана с участието на страната ни в европейската научна инфраструктура Евро-Арго и е един от най- големите обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, която има 6-годишен срок за изпълнение и се финансира изцяло от държавния бюджет, заяви за в. „Черно море” проф. д-р Атанас Палазов, координатор на МАСРИ. По неговите думи партньори са всички морски научни организации във Варна: Институтът по океанология при БАН, Институтът за рибни ресурси към ССА, филиалът на Националния институт по метеорология и хидрология, Центърът по хидро- и аеродинамика при ИМСТ - БАН, ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“, Медицинският университет - Варна, Техническият университет - Варна. Единственият партньор извън Варна е СУ „Кл. Охридски”, който също се занимава с морски изследвания. На практика сме единственият консорциум, който съществува на местна почва и обединява всички научни организации, свързани с морето, подчерта проф. Палазов.

Проф. Атанас Палазов.

Голям е размерът на средствата за МАСРИ, защото в нея са обхванати

 

всички направления на морските изследвания

 

и технологии, включително морската медицина, и имаме заложени инфраструктури, някои от които са за по десетки милиони, допълни нейният координатор. И подчерта още нещо важно - пътната карта няма да финансира самите научни изследвания, а само изграждането и функционирането на  научната инфраструктура, като сгради, съоръжения, кораби, големи бази данни, лаборатории, компютърни системи и др. Това е базата за провеждане на морските изследвания и е важен елемент, без който не можем да бъдем конкурентоспособни и на равнището на европейската  наука.

 

Консорциумът, който са успели да изградят на местна почва, противно на ширещия се нашенски индивидуализъм (всеки да дърпа чергата към себе си), е станал възможен благодарение на няколко обстоятелства, обясни още неговият координатор. Едното е изграждането на Националната пътна карта на научната инфраструктура, на която елемент е МАСРИ. Това е станало в резултат на европейската инициатива за изграждане на европейската пътна карта на научната инфраструктура и държава членка на ЕС е била приканена да поеме съответна част, като я допълва съобразно националните си интереси. Другата много важна причина е в неотклонната политика на Европа да стане единно тяло, което неминуемо щяло да се осъществи, категоричен е проф. Палазов. Според него специално в науката вече постигали много сериозна интеграция - правела се предимно от интердисциплинарни колективи от различни европейски държави. Красноречив пример бил адронният колайдер в Церн - една от най-големите научни инфраструктури в света, в която се вложени милиарди и там участват учени от почти всички европейски държави, включително България. Целта била развитието на европейската наука да достигне такова равнище на финансиране, каквото имало в Япония и САЩ. Тоест, да обхваща 2,5-3 на сто от БВП, което било мечта за всяка държава, включително и нашата, за да можем да останем конкурентоспособни на световния пазар. Третата причина е интензификацията на научните изследвания и високо конкурентната среда в световната наука, която изисква да се работи в големи мултидисциплинарни колективи, за да се постигат реални успехи.

 

Впрочем,

 

за национална пътна карта у нас

 

се говори още от 2007 г., когато МОН започна инициативата за идентификация на възможните за финансиране научни инфраструктури. През 2010 г.  след международна оценка бяха одобрени за изграждане 7 такива инфраструктури, но не можа да им се осигури финансиране. Представителите на морската наука участваме още от първите срещи за идентифициране на научните инфраструктури, припомни проф. Палазов. Последвали още две актуализации във времето - през 2014 г. и последната през 2017 г. В нея вече са включени 17 пътни карти с различна степен на подготовка, като 10 от тях, включително тази за морската научна инфраструктура, били напълно готови за изпълнение. За съжаление, те могат да се финансират единствено от държавния бюджет, но не и с помощта на европейски средства, което не позволява наведнъж да се влеят сериозни средства, допълни координаторът на МАСРИ. През 2018-а бил даден стартът с подписването  на първите договори за финансиране, като за пътната карта на морската научна инфраструктура получили около един милион лева и сумата била оползотворена доста ефективно.

 

В МАСРИ се залагат четири модула,

 

по които да става модернизацията на съществуващите и изграждането на нови уникални ресурси и оборудване. Става дума за функционално обособени части на научната инфраструктура, състоящи се от физически разпределени компоненти, разположени в различните научни организации  във Варна, обясни проф. Палазов.

 

Единият от модулите е научноизследователският флот. Тук влизат два съществуващи компонента: НИК „Академик” и миниподводницата на ИО, като се предвижда да бъдат построени още един малък научноизследователски кораб и катер за подводни изследвания и технологични операции. Те ще обслужват всички научни организации. Например малкият кораб ще обслужва ИО и ИРР. Не е нужно, нито пък е по силите на всеки един да има свой кораб, добави координаторът на пътната карта. Идеята била наистина да се обединят усилията, за да се използва по-ефективно новата модерна инфраструктура. Досегашният им опит показвал, че един голям научноизследователски кораб бил достатъчен на страната ни, ако се ползва от всички. В момента ИО ангажирал НИК „Академик” между 100 -150 дни от годината и през останалото време той бил свободен и можел да е на разположение на останалите членове на консорциума. А другият малък научноизследователски кораб бил необходим за изследванията в плитката част на морето, тоест, шелфовата зона, и използването му също можело да се подели между ИО, ИРР, филиала на НИМХ, ВВМУ. Имало дискусии защо България и Румъния да не направят един модерен научноизследователски кораб. Идеята изглеждала много добре, но тук възниквал проблемът под чий флаг да плава, българския или румънския? Никоя от двете нямало да се съгласи да е на другата. Проф. Палазов смята, че най- удачно било да стане както в Германия - държавата да е собственик на кораба и да възлага неговото опериране на една от организациите, като достъпът до него става на базата на проекти, финансиране от МОН или други източници. Имало и още по-голяма дълбочина в тази идея. Надявали се в бъдеще, когато корабите действително получат финансиране по линия на пътната карта, то да поеме и тяхната поддръжка. Така щели да бъдат осигурени не само ремонтите, но и експлоатационните разходи, които да се покриват за определен период. И на базата  на качествени научни предложения да се дават безвъзмездно за ползване от различните институти, каквато била практиката в Европа. Такава е и основната идея, заложена в пътната карта - всички изградени съоръжения

 

да са на разположение на всички партньори

 

в консорциума, като ще може да се ползват и от други, които са извън него, при определени условия, подчерта неговият координатор.

 

Другият модул в пътната карта - Националната оперативна морска обсервационна система (НОМОС), била от особено важно значение. Това са системите за наблюдение, които генерират информация в реално време или в отложен достъп за състоянието на морската среда. Тук влизат Арго буйовете, системите за наблюдение на вълненията и теченията, на морското равнище, закотвените буйове, изследователските бази и една нова лаборатория за метеорологичен контрол. Това е изключително сериозен елемент, който ще реши много проблеми и ще генерира данни и продукти за нуждите на държавата и морската индустрия, каза още координаторът на  МАСРИ. Сега, когато се налагало да се правят операции на море, всеки поглеждал първо за прогнозите за времето от различни сайтове и за състоянието на морето, за да прецени дали да предприеме изпълнението им. А с помощта на тези системи щели да се получават данни, достъпни за всички, и то в реално време. От друга страна,  събираните данни щели да се използват за т. нар. асимилиране в моделите, което значително повишавало качеството на прогнозите и било от изключително значение за прогнозирането. И, разбира се, щял да се натрупа огромен обем от данни, които ще повишат познанието ни за морската среда. Системата щяла да подпомага всички национални институции, както и  корабоплаването, ВМС, аквакултурите, риболова и туризма.

 

Третият модул е

 

центърът за данни и информация

 

Той включва съществуващия Национален център за океанографски  данни и информация, разположен в ИО, който е част от световната система от  центрове за океанографски данни. В този модул се предвижда и високопроизводително съоръжение за изчислителни симулации (високоскоростен компютърен клъстър), разположен в Центъра по хидро- и аеродинамика. Всички партньори от консорциума ще могат да ползват тези ресурси и затова ще изградим високоскоростна комуникационна среда между тях, допълни ученият.

 

Последният модул в пътната карта - изследователски лабораторен комплекс, бил с най-много компоненти. Той включвал морска химическа лаборатория, лаборатория по биология и екология на морето, морска геоложка лаборатория, лаборатории за морска генетика, за морски живи ресурси, по морска медицина, а също и лаборатории за морски възобновяеми енергийни ресурси, подводни технологии, диагностика на корабни конструкции и оборудване, подводно рязане и заваряване. Някои от тези лаборатории съществували, но подлежали на значителна модернизация.

 

С тази инфраструктура покривали почти всички направления на морската наука и технологии. И ако успеят да докарат пътната карта до успешен край, щели да разполагат наистина със съвременна база, която ще им позволи да провеждат морски изследвания на високо равнище. За всичко това обаче сега било нужно адекватно финансиране на пътната карта. Одобрената в бюджета финансова рамка все още не била достатъчна, което до голяма степен се дължало на размиването на нещата, тъй като в научните инфраструктури се включили и тези, които изграждат центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, където финансирането е 80 на сто с европейски средства. Това, което се изгражда по пътната карта, трябвало да става изцяло с национални средства от бюджета.  А то било много важен компонент от научната инфраструктура на страната, затова проф. Палазов се надява МС да отпусне достатъчно целево финансиране за реализацията на МАСРИ в определения 6-годишен срок, за което и лобирали в момента. Получените средства влагали за закупуването на някои много важни апарати, съоръжения, както и за ремонт на съществуващата инфраструктура. Всеки от партньорите доставял най- необходимото, с което веднага да могат да се провеждат научни изследвания, за да има възвръщаемост на инвестицията.

 

Нужно било сериозно финансиране, особено през първите 2-3 години,  и след това щели да се получат резултатите. Те са от изключително голямо значение за морското стопанство, добави координаторът на МАСРИ. Той даде за пример научноизследователския кораб, с който се прави мониторинг на Черно море, изследва се геологията на морското дъно и живите и неживите морски ресурси. Все изключително важни национални задачи. Към тях прибавя изследванията, свързани с морските и подводните технологии, които провеждат ВВМУ, ЦХА и ТУ - Варна, а също и тези, изпълнявани от всички останали научни организации в консорциума, които са важни звена на националната доктрина за развитие на морската индустрия или на така наречения Син растеж.

 

СТЕФАН ДЕНКОВ

Още от: Морски бизнес

Коментари ( 0 )