От затоплянето: Променя се размножаването на рибите в Черно море
Морската ни наука има шанс да се включи в европейските инициативи за развитие на кръговата икономика, за да бъдат намалени глобалните климатични промени
Публикувана: 10 Feb 2020 | 9:20

 

 

Лихнусът се отличава от другите попчета по своя сравнително голям размер, който може да достигне 35 - 40 см и е сред предпочитаните за улов по нашето крайбрежие.

 

 

Има симптоми за промяна в обичайното време през годината, през което става размножаването  на някои видове риба по нашето черноморско крайбрежие, като една от най-вероятните причини за това са по- високите температури през зимния сезон в резултат на глобалните климатични промени, заяви за в. „Черно море” доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология към БАН.  

Доц. Виолин Райков

 

Той е наблюдавал

 

нещо необичайно през тази зима -

 

още в началото на януари попчетата вече имали зрял хайвер. А това означавало, че размножаването им е започнало много по рано. Тревожно било това изместване във времето на биологичния цикъл на развитие, който се разминава с периода на забрана за техния улов, за да се запази популацията им. Тук доц. Райков уточнява, че при конкретния случай, който е наблюдавал, става дума за зрял хайвер при големите видове попчета по нашето крайбрежие: черното попче, лихнуса, пясъчното попче. Общо  в Черно море те били 22-23 вида, навлизали и някои нови разновидности от Средиземно море, но нямало изследвания, дали са се установили трайно в екосистемата.

 

При тази ситуация трябва да продължи наблюдението на периода, когато се размножават местните, а също и мигриращите видове риби. И ако се докаже, че това вече не става по едно и също време, явно ще трябва да се мисли за въвеждането на плаващи забрани, каза доц. Райков. Например карагьозът бил много важен преходен вид, който трябва да бъде обект на наблюдение. Той се хранел в морето, а се размножавал в Дунав и при него тези цикли също били от голямо значение; миграцията му  зависела от доста фактори, като отток на реката, температура на водата и т.н.

Точно на тревогата от глобалните климатични промени до голяма степен са подчинени

 

научните изследвания в ЕС

 

през следващите години, отбеляза доц. Райков. Тук новото е, че за първи път активно се включват икономическите науки, също фундаменталните анализи, които досега не са правени. Приоритетна става връзката с бизнеса, как науката ще допринася за развитието на циркулярната (кръгова) икономика, свързана със „синия” растеж. Това е разбираемо, тъй като досега не се обръщаше достатъчно внимание на взаимовръзката между многообразните дейности на хората и екологичната обстановка в съответния регион, в случая  Черно море, но това се отнася и за всички останали европейски морета, добави доц. Райков. Той обясни какво представлява кръговата икономика и защо е толкова важна, след като Европейският парламент призовава всички държави членки на общността да преминат към нея. Става въпрос за икономически модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. На практика това означава възможно най-дълго споделяне, повторно ефективно използване, рециклиране на съществуващи материали и продукти и така да се намали до минимум изхвърлянето на отпадъци.

 

Концепцията за кръгова икономика

 

се изгражда в противовес на традиционния линеен модел, при който от суровините се създават неща и след тяхното консумиране се изхвърлят като отпадък. Този модел разчита на големите количества достъпни евтини материали и източници на енергия. Част от този традиционен модел е вграждането на дефекти в уредите за бита, за да спрат да работят след определен брой цикли и потребителите да бъдат принудени да си купят нови. Европейският парламент приканва към мерки точно срещу тази практика, защото по-разумното използване на суровините може да помогне в борбата срещу глобалните промени в климата, обясни доц. Райков. Само от тези мерки европейските фирми можели да реализират икономии в размер на 600 млрд. евро, което представлява 8 на сто от общия им годишен оборот,  и в същото време да намалят от 2 до 4 на сто годишните емисии на парникови газове.

 

Страната ни е в благоприятна среда

 

като членка на ЕС и морската ни наука има уникалния шанс да се включи в европейските инициативи за развитие на кръговата икономика, която решава много от най-острите екологични проблеми, категоричен е ученият. По неговите думи имаме морски институт, който разполага с инфраструктурни връзки и е добро позициониран в научната среда, участваме в доста консорциуми, които работят по различни научни програми. В същото време той отчита голямата конкуренция, пред която е изправена морската ни наука. Очаквала се появата на поне три много силни консорциума, които да си съперничат, и в крайна сметка щял да спечели този, който е по-добрият. Според него идеите в новите европейски инициативи са в две основни насоки: едната е в морската политика, другата е  чисто технологична и е насочена към подобряване на съществуващите и създаване на нови иновативни решения. Например една от новите технологични иновации можела да бъде свързана с подобряването на уредите за риболов. Нещо, за което отдавна се говори в бранша.

 

Важно предимство на участието в новите европейски инициативи е тяхната дългосрочна реализация и пряката им обвързаност с практиката, каза още доц. Райков. Науката сама за себе си вече не била толкова интересна за обществеността. Интересни били конкретните изследвания и нововъведения, които могат да се използват от бизнеса. Тоест, бързо да бъдат приложени за подобряване на екологията, средата на живот и едновременно с това да доведат до по- добро управление на ресурсите, които непрекъснато намаляват. А това означавало нов подход към тяхната експлоатация, промяна в отношението на хората не само от технологично, но и чисто правна гледна точка, тоест, законодателството също да се подобри.

 

За съжаление, не сме от най- добрите по отношение на капацитета на морската ни наука, който не е толкова голям, примерно, колкото в Норвегия, Германия, Нидерландия и др., които разполагат с необходимото ноу-хау и имат възможност да създават иновативни технологии. Ние сме повече ползватели и нямаме стремеж в тази насока (трябва да сме реалисти), но можем да се включим с предлагането на по- качествени данни, с тяхната интерпретация, анализи, което никак не е малко. Защото, реално погледнато, всяка задача в процеса на нейната реализация изисква качествени данни, които са събирани във времето по определени методологии. И ние точно в това отношение

 

имаме какво да предложим,

 

подчерта доц. Райков. Той не се ангажира конкретно по кои научни изследвания ще работят през новата 2020 година, защото било още рано да се каже, тъй като процесът на тяхното оценяване продължавал и в най-добрия случай стартът им щял да бъде през октомври, ноември. Иначе продължавала работата им по договорите с ИАРА за пелагичните и придънните изследвания на рибните ресурси. А също и на разтоварванията от риболова на определените пристанища. Много били параметрите, по които ги изследвали през всеки месец от годината. Резултатите от тях предоставяли на агенцията, която пак чрез института ги изпращала на обединения научен център към ЕС и на Генералната комисия по рибарство за Средиземно и Черно море.

 

От рибните ресурси в момента изследваме запасите от трицона, меджид, черноморска акула, хамсия, сафрид и барбуна (с калкана се занимава Институтът по рибни ресурси). От събраните данни анализираме динамиката през годините, за да се получи реална картина на състоянието им. Това се прави по нашето крайбрежие, румънските колеги - по тяхното. Все още не говорим за категорично въвеждане на квоти за трицоната и калкана извън сегашните, допълни ученият. Що се отнася до екологичната обстановка в Черно море, той смята, че не може да се прави с голяма точност дългосрочна прогноза, защото процесите са много динамични. В общи линии нещата в крайбрежната зона били по- лесно предвидими, но не и за цялото море, защото ставало дума за различни брегове, за различни процеси, които се случват там. По нашия бряг нещата били, общо взето, зависими от главното черноморско течение, което е от север на юг към Босфора. Основно се влияели от това какъв отток влиза през Дунав, а също и от метеорологичните условия. Оттам нататък миграциите на самите видове риба били толкова комплексни, че едва ли някой можел да  предвиди с пълна точност кога, как и какво ще се случи с пасажите им по нашия бряг. Ученият можел по-конкретно да говори за местните видове риба, каквито са попчетата.Те имали ограничена миграция по крайбрежието и били ценен ресурс. Трицоната също била много важна. При барбуната засега не отчитали намаляване на запасите, въпреки непрекъснатото увеличаване на нейния улов. Засега важното било това да става устойчиво, без да се унищожават малките екземпляри, за да се съхрани популацията.

 

СТЕФАН ДЕНКОВ

 

Четете още: 

От тази година: Нова категория научни водолази ще влязат в морското обучение

Флотилен адмирал Коста Андреев (о.з.): Промените не са ме плашили

 

Още от: Морски бизнес

Коментари ( 0 )