Резюме :
В статията се разглежда необходимостта от повишаване на мениджърските и икономически знания на предприемачите за повишаване на ефективността на предприемаческата дейност и ефективното функциониране на предприемаческите фирми. Разкрива се същността, обхвата, съдържанието и принципите на диагностичния анализ като съвременно направление на икономическия анализ на фирмената дейност и като необходимо условие за икономизиране на предприемаческите управленски решения.
Ключови думи: предприемачество, икономически знания, бизнес диагностика.
1.СЪСТОЯНИЕ И НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПОВИШАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ.
Пазарната икономика е система, която се основава на симбиозата между икономическата свобода на индивидите и политическата демокрация, на частната собственост и частната инициатива, на необходимостта стопанските субекти да се съобразяват с принципите, изискванията и законите на пазарната икономика.
Собствеността, личния интерес, предприемаческата инициатива и иновациите обуславят и стоят в основата на предприемачеството. Собственикът и предприемачът в условията на пазарната икономика са двете главни фигури в стопанският живот. Предприемачът е собственик на малък бизнес, но това не означава, че мениджърите на големите фирми не са предприемачи.
В съвременната пазарна икономика изискванията към качествата на предприемачите са много големи. Това е така, защото предприемачеството, иновациите, конкуренцията и предприемаческите инициативи са много тясно свързани и неделими. Съвременната конкуренция е борба между предприемачески алтернативи, а предприемачеството е това, което поддържа конкуренцията. В съвременните условия предприемачът- иноватор стои в основата на икономическото развитие. Способността за поемане на рискове се свързва от него със способността за внедряването на нововъведения по отношение на продуктите, производствените методи, източниците на суровини, организацията и управлението на бизнеса и пазарите. Следователно ефективността от съвременната конкуренция се заключава в обезпечаване на прогресивни изменения във всички сфери на предприемаческата дейност и като резултат снижение на разходите, обогатяване на асортимента на продуктите и услугите, повишаване на качеството и на ефективността на фирмената дейност. Това от своя страна е стимул за активизиране на иноваторската функция и едновременно с това е източник за осъществяване на нови иновации и постигане на икономически просперитет.
Всеки съвременен предприемач трябва да притежава комплекс от качества и ценности, като: професионални знания и умения, личностни качества, организационно-управленски способности и особено да притежава солидни икономически знания. Следователно от съвременните предприемачи се изисква да бъдат иноватори, реализатори, стратези, организатори и координатори, както и спасители на бизнеса.
Европейският съюз осъществява социална пазарна икономика, чиято крайна цел е повишаване на благосъстоянието и качеството на живот на всички хора в общността. Съгласно „Стратегия 2020“ през периода 2014-2020 г. ЕС си поставя за цел осъществяването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на европейската икономика.
Анализирайки развитието на предприемачеството в страните, Европейската комисия констатира, че през последните години намалява брой на предприемачите, незадоволително е качеството на тяхната подготовка и ефективността на тяхната дейност. Затова с Плана за действие „Предприемачество 2020“ за възраждане на предприемаческия дух на хората от ЕС, развитие на предприемачеството, увеличаване броя на предприемачите и повишаване на тяхното качество са набелязани мерки в три основни области: развитие на предприемаческото образование, създаване на благоприятна среда за развитие на предприемачеството, мотивиране и стимулиране на предприемачите.
На всички равнища на управление е необходимо използването на най-съвременните модели на управление, прилагане на концепциите на „тоталното качество“ и на „организационното съвършенство“, преследване на триединната цел, а именно „постигане на икономическа, социална и екологична ефективност“. Социалната пазарна икономика означава и изисква реализирането на целите на фирмата и на държавата като цяло да води и до реализиране целите на всички заинтересовани групи.
2.ФИРМЕНАТА ДИАГНОСТИКА КАТО НЕОБХОДИМ ИНСТРУМЕНТ НА ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ
Повишаването на икономическите и на управленските знания и умения на предприемачите е много важна предпоставка за ефективното и устойчиво функционира на бизнеса и за икономическото развитие на страната.
Много важен инструмент в ръцете на предприемачите за вземане на икономически обосновани управленски решения е използването на диагностичния анализ в управлението на фирмената дейност.
Диагностичният анализ е основен етап на цялостния управленски цикъл, който се осъществява по модела „информация-трасформация- действие“ или по-конкретно по модела „информация-анализ-решение-действие“.
Съгласно този модел нито едно управленско решение не може да бъде правилно и рационално, ако то не е икономически обосновано. Следователно икономически обоснованите управленски решения изискват икономически знания и владеене на методите на диагностичния анализ на фирмената дейност.
Предмет на диагностичният анализ са всички страни на стопанската дейност на дадена организация: по вертикала – от идеала (мисията) и стратегията на организацията до оперативният контрол и мониторинг на нейното реализиране, а по хоризонтала – всички основни функции, като: познание и развитие, вътрешни бизнес процеси, перспектива на клиентите, финансова перспектива, вкл. взаимоотношения с външните партньори.
За да се управлява правилно и ефективно бизнеса, е необходимо да се прилагат съвременни модели на управление, които изискват използване на една балансирана система от критерии и показатели, чрез които да се измерва и оценява фирмената дейност, като тази система обхваща не само вътрешната, но и външната обкръжаваща среда, вкл. взаимоотношенията с клиентите, доставчиците, акционерите и др.
Диагностичният анализ на дейността на дадена организация трябва да даде отговор доколко правилно, ефективно и ефикасно се управляват ресурсите и потенциалите на дадената организация в процеса на кръгооборота на капитала за постигане целите на икономическото развитие.
Следователно бизнес диагностиката трябва да се разглежда като неразделна съставна част на цялостния управленски процес, което позволява още на ранен етап да бъдат разкрити нарушения в пропорциите във всички фази на цикъла на кръгооборота на капитала, да се разкрият причините за тяхното възникване и набележат мерки и предприемат необходимите регулиращи действия.
По-важните и съществени черти и особености на бизнес диагностиката са:
-тя е насочена не толкова към миналото, а към настоящето и бъдещето на бизнеса;
-има за цел изпреварващо разкриване на промените в заобикалящата външна и вътрешна среда и на евентуалното им негативно влияние върху бизнеса;
-има преди всичко превантивен характер – недопускане на нарушения на стандартите и критичните параметри в дейността на фирмата;
-има за цел да улови както всички слаби сигнали, така и трайно негативно действащите фактори и причини и да предприеме необходимите мерки за тяхното намаляване или ликвидиране;
-изисква да се постави диагноза на фирмата относно нейното статично и динамично здраве и да посочат начините за ликвидиране на заболяването или за подобряване на нейното здравословно състояние.
Трябва да се различават различни видове диагностичен анализ:
1.В зависимост от етапите на диагностичния цикъл се различават експрес диагностика и фундаментална диагностика.
Експрес диагностиката е етап от цялостния диагностичен цикъл, който дава възможност по ранни сигнали или симптоми да бъдат разкрити нарушения в стандартите и критичните параметри на дейността на дадена организация.
Слабите сигнали или симптоми са ранни и неточни признаци за появата на проблем или настъпване на кризисна ситуация в някоя функция или дейност. Група симптоми, характерни за определен тип състояние, формират симптомокомплекси.
Фундаменталната диагностика е етап от цялостния диагностичен цикъл, който дава възможност да се разкрият причините за нарушенията във всички фази на цикъла на кръгооборота на капитала и предприемат мерки за тяхното ликвидиране.
2.В зависимост от обхвата на диагностичния анализ се различават:
Диагностика на организацията като цяло – обхваща цялостната дейност на дадената организация.
Функционална диагностика- обхваща всички функционални области на дейността – познание и развитие (персонал, иновации), вътрешни бизнес процеси (снабдяване, производство, дистрибуция, административни, социални, екологични процеси и др.), клиенти, финанси и др.
3.В зависимост от периода за който се провежда, се различават:
Статичен диагностичен анализ – обхваща анализа и оценката на моментното (текущото) състояние на фирмата.
Динамичен диагностичен анализ – обхваща анализа и оценката на състоянието на фирмата в динамика за определен период от време (исторически анализ).
Мониторинг- обхваща непрекъснатото наблюдение на процесите и тенденциите, които настъпват във вътрешната и външната среда на фирмата с цел своевременна оценка на възникналите ситуации и вземане на незабавни коригиращи действия.
По-важните принципи, на които се базира бизнес диагностиката са:
1.Принцип на дедукцията – изисква да се осъществява постоянен преход от общото към частното, като първоначално се дава обща диагноза за състоянието, а след това се разкриват видът, причините и тежестта на заболяването на дадената организация.
2.Преход от предварителна към окончателна оценка – изисква съчетаването на експрес диагностиката с окончателната диагностика, изследване на вида и причините за заболяването на фирмата.
3.Принцип на пълния обхват на цикъла на кръгооборота на капитала-изисква да бъдат обхванати и подложени на оценка всички фази на кръгооборота на капитала.
4.Принцип на съчетаване на статичните с динамичните оценки – изисква оценките да се извършват както към дадения момент, така и в динамика за по-дълъг период от време.
5.Принцип на съчетаване на количествените с качествените оценки- изисква едновременно да се дават както количествени, така и качествени оценки за състоянието на бизнеса.
6.Принцип на формализация на оценките – изисква да се използва добре разработен инструментариум, намиращ израз в използването на точно определени методи, показатели, скали, матрици и др.
За да се управлява добре даден предприемачески бизнес, той трябва да може да се измерва. Затова диагностиката на бизнеса е немислима без предварително изграждане на ефективна система от показатели и индикатори за неговото измерване.
Измерването на фирмената дейност дава възможност предприемачите и мениджърите по-добре да разбират какво е текущото състояние и как то може да се подобрява. Всяка организация се стреми да постига целите си като по-ефикасно и по-ефективно осъществява дейността си и прави това по-добре от конкурентите си.
Ефикасността се определя от равнището на удовлетвореност на клиентите, служителите, доставчиците и др. Ефективността е мерило на икономичността за постигане на определено равнище на задоволяване на клиентите. Нивото на изпълнение е функция на ефикасността и ефективността. Измерването на дейността е количествено определяне на ефективността и ефикасността през дадения период и е предпоставка за тяхното усъвършенстване в бъдеще.
Измерването на дейността с помощта на диагностичния анализ е предпоставка за вземане на аргументирани управленски решения, както и за осъществяване на практически мерки.
Измерването, анализът и диагностиката на фирмената дейност имат за цел изпълнението на три основни роли (задачи):
-установяване спазването на стандартите и на законодателството от дадената организация, тъй като нарушаването им може да има негативни последици за нея;
-установяване на текущото състояние на дейността и по-доброто балансиране на интересите на заинтересованите групи;
-по-нататъшното развитие и усъвършенстване на фирмената дейност и постигане на напредък и растеж.
Измерването, анализа и диагностиката на предприемаческата дейност стои в основата на вземането на най-важните стратегически и тактически управленски решения за бъдещото развитие на дадената организация.
В заключение може да се каже, че предприемаческата дейност се оценява като ефективна, когато дадената фирма се превърне в желано място за работа на служителите, желано място за купувачите и желано място за инвестиране от акционерите и собствениците.
Проф.д-р ик. н. Тодор Ненов
Коментари