IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 11°
Икономика
08:21 | 19 декември 2018
Обновен: 06:24 | 29 март 2024

Бизнес диагностика в предприемаческата дейност

По материала работи: Слав Велев
Бизнес диагностика в предприемаческата дейност

Резюме :

 

В статията се разглежда необходимостта от повишаване на мени­джърските и иконо­мически знания на предприемачите за повишава­не на ефективността на предприемаческата дейност и ефективното функцио­ниране на предприемаческите фирми. Разкрива се същността, обхвата, съдържанието и принципите на диагностичния анализ като съвременно направление на икономическия анализ на фирмената дейност и като необходимо условие за икономизи­ране на предприемаческите управ­ленски решения.

 

Ключови думи: предприемачество, икономически знания, бизнес диагнос­тика.

 

 

1.СЪСТОЯНИЕ И НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПОВИШАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ.

 

Пазарната икономика е система, която се основава на симбиозата между икономи­ческата свобода на индивидите и политическата демокра­ция, на частната собственост и частната инициатива, на необходимостта стопанските субекти да се съобразяват с принципите, изискванията и законите на пазарната икономика.

 

Собствеността, личния интерес, предприемаческата инициатива и иновациите обусла­вят и стоят в основата на предприемачеството. Собстве­никът и предприемачът  в условията на пазарната икономика са двете главни фигури в стопанският живот. Предприемачът е соб­ственик  на малък бизнес, но това не означава, че мениджърите на големи­те фирми не са предприемачи.

 

В съвременната пазарна икономика изискванията към качествата на предприемачите са много големи. Това е така, защото предприемачес­твото, иновациите, конкуренцията и предприемаческите инициативи са много тясно  свързани и неделими. Съвременната конкуренция е борба между предприемачески алтернативи, а предприемачеството е това, което под­държа конкуренцията.  В  съвременните условия предприемачът- иноватор стои в основата на икономическото развитие. Способността за поемане на рискове  се свързва от него със способността за внедряването на нововъведения по отношение на продуктите, производ­стве­ните методи, източниците на суровини, организацията и управлението на бизнеса и пазарите. Следователно ефективността от  съвременната конкуренция  се заключава в обезпе­ча­­ва­не на прогресивни изменения във всички сфери на предприемаческата дейност и като резултат снижение на разхо­дите, обогатяване на асортимента на продуктите и услугите, повиша­ване на качеството и на ефективността на фирмената дейност. Това от своя страна е стимул за активизиране на иноваторската функция  и едновре­мен­­но с това е източник за осъществяване  на нови иновации и постигане на икономически просперитет.

 

Всеки съвременен предприемач трябва да притежава комплекс от качества и цен­ности, като: професионални зна­ния и умения, личностни качества, организационно-управлен­ски способности и особено да прите­жава солидни  икономически знания. Следователно от съвременните пред­приемачи се изисква да бъдат иноватори, реализатори, стратези, органи­затори и координатори, както и спасители на бизнеса.

 

Европейският съюз осъществява социална пазарна икономика, чиято крайна цел е повишаване на благосъстоянието и качеството на живот на всички хора в общността.  Съгласно „Стратегия 2020“ през перио­да 2014-2020 г. ЕС си поставя за цел осъществяването на инте­лиген­тен, устойчив и приобщаващ растеж на европейската икономика.

 

Анализирайки развитието на предприемачеството в страните, Европейската комисия констатира, че през последните години намалява брой на предприемачите, незадоволително е качеството на тяхната подготовка и ефективността на тяхната дейност. Затова с Плана за действие „Предприемачество 2020“  за възраждане на предприемаческия дух на хората от ЕС, развитие на предприемачеството, увеличаване броя на предприемачите и повишаване на тяхното качество са набелязани мерки в три основни области: развитие на предприемаческото образование, създаване на благоприятна среда за развитие на предприемачеството, мотиви­ране и стимулиране на предприемачите.

 

На всички равнища на управление  е необходимо използването на най-съвременните модели на управление,  прилагане на концепциите на „тоталното качество“ и на „организа­ционното съвършенство“, преследва­не на триединната цел, а именно  „постигане на икономи­ческа, социална и екологична ефективност“. Социалната пазарна икономика означава и изис­ква реализирането на целите на фирмата и на държавата като цяло да води и до реализиране целите на всички заинтересовани групи.

 

2.ФИРМЕНАТА ДИАГНОСТИКА КАТО НЕОБХОДИМ ИНСТРУМЕНТ НА ПРЕД­ПРИЕ­МАЧИТЕ

 

Повишаването на икономическите и на управленските знания и умения на предприема­чите е много  важна предпоставка за ефективното и устойчиво функционира на бизнеса и за икономическото развитие на страната.

 

Много важен инструмент в ръцете на предприемачите за вземане на икономически обосновани управленски решения е използването на диагностичния анализ в управлението на фирмената дейност.

 

Диагностичният анализ е основен етап на цялостния управленски цикъл, който се осъ­ществява по модела „информация-трасформация- действие“ или по-конкретно по модела „информация-анализ-решение-действие“.

 

Съгласно този модел нито едно управленско решение не може да бъде правилно и рационално, ако то не е икономически обосновано. Следователно икономически обоснованите управленски решения изискват икономически знания и владеене на методите на диагностич­ния анализ на фирмената дейност.

 

Предмет на диагностичният анализ са всички страни на стопанската дейност на дадена организация: по вертикала – от идеала (мисията) и стратегията на организацията до оперативният контрол и мониторинг на нейното реализиране, а по хоризонтала – всички основни функции­, като: познание и развитие, вътрешни бизнес процеси, перспектива на клиен­ти­те, финансова перспектива, вкл. взаимоотношения с външните партньори.

 

За да се управлява правилно и ефективно бизнеса, е необходимо да се прилагат съвременни модели на управление, които изискват използване на една балансирана система от критерии и показатели, чрез които да се измерва и оценява фирмената дейност, като тази система обхваща не само вътрешната, но и външната обкръжаваща среда, вкл. взаимоотноше­нията с  клиентите, доставчиците, акционерите и др.

 

Диагностичният анализ на дейността на дадена организация трябва да даде отговор доколко правилно, ефективно и ефикасно се управляват ресурсите и потенциалите  на даде­ната организация в процеса на кръго­оборота на капитала за постигане целите на икономичес­кото развитие.

 

Следователно бизнес диагностиката трябва да се разглежда като неразделна съставна част на цялостния управленски процес, което позво­лява още на ранен етап да бъдат разкрити нарушения в пропорциите във всички фази на цикъла на кръгооборота на капитала,  да се разкрият  при­чи­ните за тяхното възникване и набележат мерки и предприемат необхо­димите регулиращи действия.

 

По-важните и съществени черти и особености на бизнес диагнос­тиката са:

 

-тя е насочена не толкова към миналото, а към настоящето и бъдещето на бизнеса;

 

-има за цел изпреварващо разкриване на промените в заобикаля­щата външна и въ­треш­на среда и на евентуалното им негативно влияние върху бизнеса;

 

-има преди всичко превантивен характер – недопускане на нару­шения на стандартите и критичните параметри в дейността на  фирмата;

 

-има за цел да улови както всички слаби сигнали, така и трайно не­гативно действащите фактори и причини и да предприеме необходимите мерки за тяхното намаляване или ликвиди­ране;

 

-изисква да се постави диагноза на фирмата относно нейното ста­тично и динамично здраве и да посочат начините за ликвидиране на забо­ляването или за подобряване на нейното здравословно състояние.

 

Трябва да се различават различни видове диагностичен анализ:

 

1.В зависимост от етапите на диагностичния цикъл се различават експрес диагностика и фундаментална диагностика.

 

Експрес диагностиката е етап от цялостния диагностичен цикъл, който дава възможност по ранни сигнали или симптоми да бъдат разкрити нарушения в стандартите и критичните параметри на дейността на дадена организация.  

 

Слабите сигнали или симптоми са ранни и неточни признаци за появата на проблем или настъпване на кризисна ситуация в някоя функция или дейност. Група симптоми, характерни за определен тип състояние, формират симптомокомплекси.

 

Фундаменталната диагностика е етап от цялостния диагностичен цикъл, който дава възможност да се разкрият причините за нарушенията във всички фази на цикъла на кръгооборота на капитала и предприемат мерки за тяхното ликвидиране.

 

2.В зависимост от  обхвата на диагностичния анализ се различават:

 

Диагностика на организацията  като цяло – обхваща цялостната дейност на дадената организация.

 

Функционална диагностика- обхваща всички функционални области на дейността – познание и развитие (персонал, иновации), вътрешни бизнес процеси (снабдяване, производство, дистрибуция, административ­ни, социални, екологични процеси и др.), клиенти, финанси и др.

 

3.В зависимост от периода за който се провежда, се различават:

 

Статичен диагностичен анализ – обхваща анализа и оценката на моментното (текущото) състояние на фирмата.

 

Динамичен диагностичен анализ – обхваща анализа и оценката на състоянието на фирмата  в динамика за определен период от време (исторически анализ).

 

Мониторинг- обхваща непрекъснатото наблюдение на процесите и тенденциите, които настъпват във вътрешната и външната среда на фирмата с цел своевременна оценка на възникналите ситуации и вземане на незабавни коригиращи действия.

 

По-важните принципи, на които се базира бизнес диагностиката са:

 

1.Принцип на дедукцията – изисква да се осъществява постоянен преход от общото към частното, като първоначално се дава обща диагноза за състоянието, а след това се разкриват видът, причините и тежестта на заболяването на дадената организация.

 

2.Преход от предварителна към окончателна оценка – изисква съче­таването на експрес диагностиката с окончателната диагностика, изслед­ване на вида и причините за заболяването на фирмата.

 

3.Принцип на пълния обхват на цикъла на кръгооборота на капитала-изисква да бъдат обхванати и подложени на оценка всички фази на кръгооборота на капитала.

 

4.Принцип на съчетаване на статичните с динамичните оценки – изисква оценките да се извършват както към дадения момент, така и в динамика за по-дълъг период от време.

 

5.Принцип на съчетаване на количествените с качествените оценки- изисква едновре­менно да се дават както количествени, така и качествени оценки за състоянието на бизнеса.

 

6.Принцип на формализация на оценките – изисква да се използва добре  разработен инструментариум, намиращ израз в използването на  точно определени методи, показатели, скали, матрици и др.

 

За да се управлява добре даден предприемачески бизнес, той тря­бва да може да се измерва. Затова диагностиката на бизнеса е немислима без предварително изграждане на ефективна система от показатели и индикатори за неговото измерване.

 

Измерването на фирмената дейност дава възможност предприема­чите и мениджърите по-добре да разбират какво е текущото състояние и как то може  да се подобрява. Всяка организация се стреми да постига целите си като по-ефикасно и по-ефективно осъществява дейността си и прави това по-добре от конкурентите си.

 

Ефикасността се определя от равнището на удовлетвореност на клиентите, служи­телите, доставчиците и др. Ефективността е мерило на икономичността за постигане на определено равнище на задоволяване на клиентите. Нивото на изпълнение е функция на ефикасността и ефективно­стта. Измерването на дейността е количествено определяне на ефективността и ефикасността през дадения период и е предпоставка за тяхното усъвър­шенстване в бъдеще.

 

Измерването на дейността с помощта на диагностичния анализ е предпоставка за вземане на аргументирани управленски решения, както и за осъществяване на практически мерки.

 

Измерването, анализът и диагностиката на фирмената дейност имат за цел изпълнението на три основни роли (задачи):

 

-установяване спазването на стандартите и на законодателството от дадената организация, тъй като нарушаването им може да има негативни последици   за нея;

-установяване на текущото състояние на дейността и по-доброто балансиране на инте­ресите на заинтересованите групи;

-по-нататъшното развитие и усъвършенстване на фирмената дейност и постигане на напредък и растеж.

 

Измерването, анализа и диагностиката на предприемаческата дей­ност стои в основата на вземането на най-важните стратегически и тактически управленски решения за бъдещото развитие на дадената организация.

 

В  заключение може да се каже, че предприемаческата дейност  се оценява като ефективна, когато дадената фирма се превърне в желано място за работа на служителите, желано място за купувачите и желано място за инвестиране от акционерите и собствениците.   

 

Проф.д-р ик. н.  Тодор  Ненов

Коментари

Новини Варна