Спестяват ли варненци пари за старини

„Докле е младост“, всичко е розово и спокойно. Едва ли са много младежите на 20+ години, които се замислят за добруването в последните години от живота си. И все пак идва един ден, в който хората си задават въпроса дали ще имат достатъчно пари да живеят комфортно до края на дните си.

Финансовият експерт Джейсън Бътлър отбелязва за Financial Times (FT), че „едно е да знаеш колко пари ти трябват месечно, за да поддържаш стандарта си на живот, а съвсем различно е да знаеш колко трябва да събереш, за да финансираш този стандарт. И то след като вече не можеш или не искаш да работиш. Според Бътлър хората се делят на три групи в зависимост от отношението си към въпроса за парите и бъдещето и те са: щраус, инженер или прагматик.

Според FT „щраусите“ си слагат главата в пясъка и предпочитат да избягват да мислят дългосрочно и в детайли. Те гледат само в днешния ден, за пенсия спестяват стандартния минимум по закон. В същото време много щрауси нерядко имат голяма ипотека и поддържат удовлетворителен за момента жизнен стандарт. FT предупреждава, че освен ако не сте от хората с огромни месечни доходи, то безгрижният живот, лишен от усещане за това колко печелите, спестявате и инвестирате, увеличава вероятността да се налага да работите чак до края на живота си или да прекарате зрялата си възраст в бедност.

Вторият подход е методът на инженера. Хората в тази категория имат много ясен план на паричните потоци за целия си живот. Той обаче може да се окаже погрешен заради промените, които се случват през годините. Така че инженерният подход, дори и да е интелектуално любопитен и да създава повече сигурност, не дава 100% гаранция.

Третият вид са хората, които предпочитат да бъдат прагматици. FT ги дефинира като хора, които имат най-обща представа какво трябва да се спестява, инвестира или харчи. Тази гъвкавост подобрява шансовете да се живее добре и по-късно през живота. В този случай консултацията с личен банкер или друг човек с нужните финансови познания може да помогне.

Наша анкета сред варненци показва, че те по-скоро са щрауси. Без претенция за професионален анализ, обобщенията, които се оформят след всички получени отговори показват, че ниският жизнен стандарт, недостатъчните доходи и финансова нестабилност са причина хората на средна възраст да не заделят пари за старини.

Най-възрастният запитан варненец е на 69 години, с 45 години трудов стаж. Никога не е предполагал, че ще достигне пенсионна възраст заради динамичния начин на живот, който води. Средната заплата, която е получавал през последните 10 години е 500 лева. Възнамерява да работи докато има сили и не може да си представи ден без работа. Не се замисля как би живял с пенсията си, която определя като унизителна.

60 годишна дама, на която скоро предстои пенсиониране отсега се свива в гримаса, защото знае, че скоро я чака истинска мизерия. Има 35 годишен стаж, няма стотинка спестявания, вземала е 400 лева средна заплата през последните 10 години и отговаря – "Я съм жива след 10 години, я – не“. Разчита, че синът и няма да я остави да мизерува.

57 годишен минувач с усмивка споделя, че знае какво го чака. Остава му малко до пенсия, не е решил дали ще продължи да работи след това. Не е заделил нищо настрана и макар че трудовият му стаж е повече от 30 години, по всяка вероятност ще мизерства с получената пенсия.

49 годишна варненка има коренно различно поведение по отношение на парите и мисълта за утрешния ден, което се различава от мнението на останалите. На 20 годишна възраст не е имала мисъл за старини, но още на 23 години се сдобива с жилище. Заради няколко паралелни доходи се е сдобила с допълнителни имоти и спестявания и има на какво да разчита в пенсионна възраст.

Болшинството запитани граждани са на възраст от около 40+ години. Първата анкетирана дама отговори иронично на въпроса „Мислехте ли за старини когато бяхте по-млада? със „С тази мисъл живях цялата си младост“. Знае, че я чакат гладни стари години. Има 26 години трудов стаж, не повече от 500 лв. средна заплата в последните години.

Други две дами на малко над 40 години споделят, че са моряшки съпруги и разчитат на стабилните доходи на мъжете си. Собствените им приходи биха ги обрекли на мизерия.

41 годишен варненец е спокоен, защото е получил в наследство допълнителни имоти – апартамент и земи. Разчита на тях.

Млад мъж на 35 години споделя, че заделя пари в допълнителен пенсионен фонд, но средната му заплата е поне 700 лв. за последните 10 години.

Дама на 35 години не вярва да доживее пенсия.

28 годишен мъж с повече от 12 години стаж в шоубизнеса споделя, че само една година му се води за трудов стаж и категорично не вярва в пенсионната система в България.

24 годишна млада варненка откровено се смее на въпроса ми дали мисли за пенсия. Колкото имам, ги харча и живея. Дали ми стигат – не. Имам само една година трудов стаж засега.

За десерт оставям втрещяващия извод, който читателят ще си изведе сам. Възрастна дама, която запитахме по улиците на Варна има 50 годишен стаж като акушер-гинеколог. Взема 160 лева пенсия. За сравнение, по данни на НОИ новият размер на социалната пенсия за старост е 118,14 лв. месечно, считано от 1 юли 2016 за хора, които никога не са работили и не са се осигурявали. Някой бе казал, че утрешните пенсионери ще живеят по-зле от улични кучета. Не съм сигурна, че повечето от сегашните български пенсионери (без допълнителни имоти) живеят по-добре.

Ели Маринова