През 2017-а над 1100 находки са постъпили във фондовете на Археологическия музей във Варна

Варненските археолози за първи път отбелязаха  Деня на археологията (14 февруари) с пресконференция в музея. Логично честта да открие събитието се падна на новия директор д-р Игор Лазаренко.

В краткото експозе на екипа се посочва, че изминалият сезон се е оказал изключително успешен за специалистите от Археологически музей - Варна. В рамките на града са проведени спасителни разкопки на 6 обекта, които допълниха с нова информация представите за развитието на Варна от праисторическата епоха до Късното средновековие.

„Продължихме разкопките на пещерата Темната дупка до кв. „Акациите“ на Белослав и халколитното селище в м. Корията до Суворово. Нашите екипи от археолози проведоха редовните проучвания на късноантичната крепост на нос Св. Атанас в Бяла, ранновизантийските манастири в м. Джанавара и м. Боровец, средновековния манастир в м. Караач теке, античните и средновековни крепости Кастрици в резиденция Евксиновград и Петрич кале в община Аврен. В резултат на усилията на археолозите постъпиха над 1100 нови находки във фондовете на Варненския археологическия музей", каза д-р Мария Манолова – Бойкова, зав.-отдел „Археология“ в музея.

Тя посочи, че през миналата година археолозите от музея за работили на 15 обекта, а други 8 са били обект на археологически наблюдения.

При проучванията в пещерата Темната дупка край Белослав е открито първото доказателство за човешко палеолитно обитание във Варненско, съобщи археологът Владимир Славчев.

Той обясни, че вероятно пещерата се е ползвала като сезонно убежище от хора и животни. При проучванията учените са открили вкаменели екстременти от пещерна хиена, както и един кремък.

Славчев съобщи още, че през миналата година за първи път е проучван Третия варненски некропол. Там са открити 16 гроба, като всички са от късния халколит, а един от късноелинистичната епоха. Той обясни, че почти всички погребани в некропола са били с огърлици, а при проучванията са открити златна халка и мънисто.

При разкопките в Петрич кале е разкрита крепостна стена със запазена на места височина от 7 метра. При проучването на манастира в местността Джанавара пък намерени и напълно възстановен мраморен съд за светена вода. Върху него е открито името Карелос - това, според археолозите е човекът, който го е дарил на храма. Специалистите уточниха, че има данни за виден гражданин на Одесос, който носи името Карелос.

В края на март или началото на април арехолозите ще организират изложба с открития от разкопките през миналата година.

Още по темата: Щрихи от утрото" (15.01.2018) - Как ще се развива Регионалния исторически музей в града