IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 23°
Новина на деня
09:03 | 25 юни 2019
Обновен: 06:26 | 26 февруари 2024

Чуждите марки у нас продават с повече захар и въглехидрати

Еврокомисията установи двойно качество на храните при 9% от стоките

По материала работи: Слав Велев
Чуждите марки у нас продават с повече захар и въглехидрати

Предлаганите на българския пазар международни марки храни като цяло са по-сладки и с повече въглехидрати, отколкото еквивалентите им, продавани в Западна Европа. Това показват резултатите от сравнението на 123 марки храни в 19 държави в Европа, направено от Европейската комисия.

 

То имаше за цел да установи предлага ли се двойно качество на храните в старата и в новата част на Европа, след като страните от Вишеградската група алармираха за отклонения.

 

Според изследването значителни разлики са открити в съдържанието на 9 на сто от стоките, продавани с еднакви опаковки и при 22 на сто от тези със сходни.

 

Съставът на 33% от храните е идентичен, но опаковките им са били различни. При 27% съставът и опаковките се различават.

 

Сравнени са общо 1380 стоки - както собствени марки на големите вериги, така и популярни продукти на мултинационални компании.

 

Установено е че някои големи производители влагат еднакви състави в артикулите си, при други различията са в пропорциите, а не в съставките. Трети използват едни съставки за Източна Европа, други за Западна. При известна марка кисело мляко например добавят  българския подкиселител "бациликус булгарикус" само в продуктите, продавани у нас, а в Унгария слагат в тях сметана вместо сухо мляко.

 

Завишените количества захар за българския пазар се установяват във всички сравнени газирани напитки и студени чайове, повечето закуски, консерви и сосове.

 

При разтворимо кафене е измерено по-малко кафе (10% вместо 15%), отколкото в западните еквиваленти, а захарта отново е в повече.

 

Европейскта комисия установява, че в кока-колата, продавана в Западна Европа се добавя захар, а в Централна и Източна - глюкозно-фруктозен сироп, което от фирмата обясняват с политиката да използват местни съставки.

 

В една от бирите у нас има хмел и стабилизатори, докато в тази, продавана в Гърция, Чехия и Кипър са добавени ориз и антиоксиданти, а в Полша - мая. Картофеният чипс за Източна Европа се в пържи в слънчогледово олио, а за Западна - с палмово, става ясно от доклада, пише Dnes.bg.

 

Друга тенденция, забелязана от Комисията е използването на изкуствени овкусители в един и същ продукт, продаван в Централна Европа и естествени - в Западна.

 

В 23% от изследваните стоки не са установени никакви отклонения в съдържанието и опаковките

 

Еврокомисията подчертава, че използването на различни съставки не прави храните по-нискокачествени или пък тези с идентични - по-здравословни.

 

"Сравняването на 1400 продукта изглежда не потвърждава наличието на различно качество на храните между Изтока и Запада, но ще продължим да наблюдаваме", зави говорител на Комисията, подчертавайки, че борбата с различното съдържание на съставките е работа на националните власти.

 

Комисията ще отпусне допълнително общо 1,26 млн.евро на организациие за защита на потребителите в страните членки, които искат да продължат да изследват проблема и да се борят с него.

 

 

Коментари

Новини Варна