По-слаба реколта от пшеница очакват в Добруджа
Износът на жито надолу с една пета, изкупните цени - нагоре с 30%
Публикувана: 11 Mar 2019 | 9:17

Заради неблагоприятните агрометеорологични условия през есента и зимата има голяма вероятност реколтата от пшеница в Добруджа и някои други райони на страната това лято да бъде по-слаба от предишната. Това прогнозира за в.„Монитор“ председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.

 

„Есента беше суха и по-голяма част от посевите не успяха да поникнат. Поникнаха късно - ноември-началото на декември, при първите дъждове. Не се развиха добре, после

 

последва един студ, което бе неблагоприятно за тях

 

При последвалото затопляне от края на януари започнаха по малко да се възстановяват. Надяваме се, ако времето се задържи така и има достатъчно количества дъжд, нещата да се стабилизират“, каза той.

 

По думите му за разлика от житото при рапицата нещата са по-зле. Посевите от маслодайната култура в Добруджа са добре в една линия около 30 км около морето. Оттам навътре нещата са много по-зле за рапицата. Според браншовика заради колебанията във времето и сушата голяма част от рапицата не е поникнала или това е станало много късно и посевите не са направили розетка. Костадинов смята, че към средата на март ще стане ясно колко са пострадалите площи и дали стопаните ще трябва да ги разорават и да сеят пролетници. На места вече има установени поразени 60-70% от нивите.

 

Радослав Христов от Тракийската асоциация на зърнопроизводителите каза, че засега в района посевите с пшеница са в нормално състояние и той не се наема да прави прогнози. Относно лошите очаквания за рапицата фермерът обясни, че тази култура изисква по-специални грижи, като всичко


зависи от точното време на засяването


Междувременно последният оперативен анализ на земеделското министерство показа, че износът на жито през пристанищата на страната от 2 юли 2018 г. до началото на март е паднал с почти една пета спрямо същия период на миналата реколтна година.

От началото на настоящата пък експортът на пшеница през пристанището във Варна (от Бургас досега не са правени доставки за чужбина) е достигнал 1 227 184 т, срещу 1 528 510 т за предходната реколтна година. Подобен (около 20 на сто) е спадът и при износа на рапица. Като количествата са съответно - 153 397 т за предишната и 120 053 за настоящата реколтна година. Още по-голям,


с цели 72% е сривът при износа на ечемик


за тази реколтна година, като количествата намаляват за аналогичните периоди от 91 645 т на 25 682 тона. Почти наполовина пада износът на слънчоглед - от 206 670 т на 108 118 т. Единствено експортът на царевица с кораби бележи немалък ръст от 315 240 т до 365 101, или с 15,8% повече на годишна база са изнесени с плавателни съдове от страната.

 

Във връзка със спада на житния ни експорт Радослав Христов коментира, че причината е в


промяната на конюнктурата на пазара в целия свят


„Страни като Испания например, където традиционно сме продавали наша пшеница, също понякога изнасят жито или предпочитат да го купуват от Централна Европа, защото им е по-близо. Има разместване“, обясни той. По думите му износът ни ще стане по-труден, отколкото преди години и ще трябва да се търсят други пазари и не само за пшеницата, а и за слънчогледа.

 

Спрямо миналата зима


изкупната цена на хлебното зърно се повиши с 30%

Средната изкупна цена на хлебната пшеница спрямо края на февруари 2018 година е с 30% по-висока, сочи статистиката на МЗХГ. Тя се повишила от 283 лв. на тон без ДДС до 368 лева. Спрямо средата на декември нарастването на цената е около 20 лв. на тон.

 

При фуражната пшеница поскъпването е малко по-ниско - 28,4 на сто, като нарастването на цената на годишна база е от 271 на 348 лв. тон. Спрямо последния месец на 2018-а повишаването на цената е по-високо в абсолютна стойност - с 24 лв. за тон, като причината е, че мелничарите я купуват повече, а след това хлебопроизводителите използват различни подобрители, за да докарат насъщния с по-нормално качество.

 

За разлика от житото при царевицата и слънчогледа поскъпването на годишна база е незначително - само с 2,2 и 3,1 на сто. Цените при тях се увеличават съответно от 273 на 279 лв. за тон без ДДС и от 551 на 568 лв. Спрямо средата на декември кукурузът е поскъпнал с 15 лв./т, а слънчогледът - с 41 лв. за тон, сочат още данните на земеделското министерство.

 

Още по темата: Фермерите в Европа не могат да изчислят последиците от сушата

Коментари ( 0 )