Банковото дело във Варна след Освобождението

Два фактора са определящи за развитието на социално-икономическият облик на Варна след Освобождението - търговията и превръщането на града във военен и административен център. По това време животът в целия град е нагоден да обслужва едрата морска търговия, а развитието на Варна в този период е тясно свързано с износа по море на храни.
Местната индустрия сякаш остава в сферата на добрите пожелания. Факт е, че още преди Освобождението тя видимо не се развива. В своите пътеписни очерци Ив. Богоров пише на 27 януари 1867 г. за Варна следното: "...Изобще, тия хорица немат никаква индустрия, всичко, щото е за облекло, закачи от риза до обуща, все се купува от вън". Това състояние не търпи особени промени и след Освобождението. През 80 - 90-те години на XIX век занаятите и индустрията във Варна се развиват дотолкова, колкото да обслужват само градското население. Техните изделия не са предназначени за износ, поради което във Варна не се организира нито седмичен, нито годишен панаир. От друга страна, бързото увеличение на варненското население увеличава потребностите от занаятчийски изделия, поради което след Освобождението нараства броят на занаятчиите в града.

Светът на търговията обаче е особено пъстър. И това е съвсем резонно, защото основно тя изхранва варненските граждани в края на ХIХ и началото на ХХ век - житари, колониали, галантеристи и пр., а според мащабите на търговската си дейност ангросисти, месити (комисионери), раматари и бакали, ханджии, кръчмари. Търговската кариера обикновено започвала с писарска длъжност в кантора, минавала през комисионерството и ако имал качества, късмет и капитал, човек можел да стане ангросист.

Варненска популярна банка на пл. "Независимост".

Спомените на създателя на търговското образование във Варна проф. Ц. Калянджиев дават описание на канторите, с каквито е обсипана търговската пиаца: "Когато посещавате скромните и сгушени кантори на тогавашните ангросисти, виждахте ги седнали пред техните масички, натрупани с мостри от жито или други вносни стоки. Най-типичното зрелище обаче бяха стълбовете от златни монети - лири, наполеони и др., откровено стоящи на същата маса".

Спомен от "зрелището" остава в рекламите на сарафи (менители), разпръснати по цялото протежение на ул "Преславска", дори и след откриването на БНБ на №8 и Варненската популярна банка - №45: "Продажба на златни пендари, махмудии, обици и кордони за накит при Киро Янев Козлуджлията, "Преславска" 36, известен в цяла Варна, околията и Добруджа. Купува и продава разни облигации за гаранции и погасителната каса”.

Това “зрелище” прави впечатление, защото още след Кримската война (октомври 1853 г. – февруари 1856 г.), когато настъпват бурни икономически промени в Турската империя и е прокарана  първата железопътната линия Русе – Варна, а благодарение на нея се оживява и варненското пристанище, във Варна започва да се чувства необходимостта от местна банка. От тук се изнася почти цялата селскостопанска продукция от Северна България. Увеличава се и вносът на стоки. Така Варна става притегателно място за много българи от цялата страна. Много от тях успяват да забогатеят и именно това ги подтиква да помислят за създаването на българска банка.

Първата българска банка във Варна е открита през 1863 г. и е наречена “Звезда”.

Основният капитал на банката е 1000 турски лири. Тя по-скоро играе ролята на обменно бюро за чуждестранната валута, тъй като по това време в града имало търговци от много страни. Липсват сведения за учредителите, но първият управител на банката е известният варненски общественик и щедър дарител хаджи Стамат Сидеров.
Той е роден в Горна Оряховица през 1825 г. Във Варна се заселва през 1853 г. Стамат Сидеров е известен търговец, сарафин. Участва в учредяването на варненската училищна община и построяването на първото българско училище, като дарява 4250 гроша за построяването на сградата, а след това още 15 000 за издръжката му. Освен че през 1863 г. създава първата българска банка „Звезда” за поощряване на търговията, през 1865 г. е сред учредителите на българската църква и на девическото училище. Заподозрян е от турците като руски шпионин. Прави опит да избяга в Русия, но е заловен край Добрич и на 14.ХІІ.1877 г. е обесен.

На 1 септември 1885 г. в стопанския живот на Варна настъпва важно събитие – отваря врати клон на БНБ

Първите служители в новооткрития клон са четирима: Павел Икономов – директор, Юрдан Радов – контрольор, Георги Даскалов – счетоводител, и Петър Хаджитинев – касиер. В своята дейност те са подпомагани от така наречения Сконтов комитет. Българска народна банка е най-голямото държавно кредитно учреждение в България и предназначението й е да подпомага развитието на търговията и индустрията в страната, както и да контролира частните банки. В периода от 1888 г. до 1904 г. директор на БНБ – Варна, е видният варненец Петър Енчев. По време на неговото управление банката процъфтява. Петър Енчев е роден на 29 юни 1855 г. (Петровден) в Тулча. Син на иконом поп Енчо Димитров Ковчазов и Анна Димитрова, и двамата бежанци от Южна Тракия.

Завършил е гимназия в Николаев. Заедно със съученика си Панайот Волов отишли в Шумен, където станали учители. Там те създали местния революционен комитет. Главни организатори на така нареченото събитие "Френска сватба". След което били арестувани от турските власти и изпратени в затвора в Русчук. Петър Енчев сключва брак с Еленка Панайотова Димитриева през 1939 г. Интересно е, че Еленка е първата българка, завършила Роберт колеж в Цариград през 1882 г. Освен банкер Петър Енчев е и поборник. Той участва в Националноосвободителното движение като секретар на БРЦК и БЦБО в Букурещ, а по време на Руско-турската война е преводач в корпуса на ген. Цимерман. След Освобождението се установява в Пловдив. Работи там като финансов началник на Областната управа и е депутат в Областното събрание.
На 31 декември 1889 г. заедно с още петима предприемачи поставят началото на Българското параходно дружество в Черно море. Първоначално Българска народна банка – Варна, е настанена в две стаи на тогавашната митница. По-късно се помещава за кратко в сградата на Правителствения дом, след което по план на швейцарският архитект Херман Майер е построена голяма, удобна и красива сграда на ул. “Преслав”  26, значително разширена през 1928 година.

В началото на XX век в града се откриват и други банки, в това число и чуждестранни.

Банките кредитират предимно едрите търговци и индустриалци, а дребните и средните собственици се принуждават да вземат пари с висока лихва от лихвари. По тази причина през 1910 г. 46 ентусиасти от средите на занаятчиите и търговците в града решават да основат кредитна кооперация, наречена Варненска популярна банка, на пл. "Независимост". Инициатори са Антон Патамаски, Харалан Николов, Жеко Димитров, Рафаил Рахнев и др. През годините банката се помещава на различни места и чак през 1939 г. построява своя сграда на площад “Независимост”. По време на съществуването си Варненска популярна банка подпомага стопанския и културния подем на град Варна.
Макар че за този подем търговците, въпреки че са били най-богатата част от населението на града, явно са имали най-малък принос. Харалан Николов, дългогодишен председател на Варненската търговско-индустриална камара и на управителния съвет на Варненското търговско дружество през 1910 г., прави интересно сравнение в тази връзка между варненските и русенските търговци. В това сравнение Русе е градът с по-висока култура, защото русенецът имал по-големи изисквания към храна, облекло, жилище. На варненските търговци липсвал вкус и умение, а и не отдавали особено значение на интериора. Една турска поговорка много добре илюстрирала начина им на мислене: "Мед да имаме ние - мухите ще дойдат и от Багдад".

Това характеризира неподвижността на варненския търговец.

Според Харалан Николов той е бил суров със своите клиенти и съобразявайки се само със своите сметки, не търсел възможности за психологическо въздействие. Примитивен възглед, който струвал скъпо на самия търговец. Нововъведенията го плашели, защото стрували пари, а това било в разрез с патриархалната представа за сериозен търговец. За да не си спечели име на прахосник, той се  страхувал от разходите по реклама. Примитивен, скромен в частния си живот, свенлив в обществото, той смятал за твърде голяма нескромност излагането на своето име във вестниците или плакати. По същите съображения варненският търговец избягвал и кредита, и банките. На почит във Варна били тези, които не ползвали кредит, а с цената на огромни ограничения и икономии трупали капитал. Това естествено ги отдалечавало от риска и големите печалби. "Във Варна и днес (1906 г.) още ще забележите патриархалния обичай между търговците да си заемат за няколко дни суми от по няколко десетки хиляди левове без никакъв подпис".

Варненските търговци били непокварени и прагматични

Колкото и да са примитивни тези нрави на търговците във Варна от гледна точка на модерната пазарна икономика, те говорят за непоквареност, честност и прагматизъм. Според Харалан Николов ориенталският манталитет на Варна се дължи на Цариград, а европейският манталитет в Русе - на Букурещ и Виена, където са извършвали търговските операции от единия и другия град. Ив. Богоров свидетелства в своите пътеписни очерци, че още преди Освобождението "Варна е за Цариград най-близний пазар, от който ся изпращат всякой ден требни нечта като жито, брашно, пексемет, масло и сирене, кокошки и яйца..."

Ето защо двигател на промените във Варна след Освобождението не са местните търговци, а придошлите отвън. Патриархалният манталитет естествено поставя варненските търговци в средите на консервативно мислещите. Те са дистанцирани и в партийно-политическия живот. Двигател на промените във Варна стават чиновниците, хората със свободни професии, адвокати, лекари, които се заселват през 80 - 90-те години на XIX век.

Така в краткия мирен период между Балканските войни и Първата световна война освен клон на Българска народна банка в града работи и клон на Българска земеделска и кооперативна банка. Но основната част от кредитните институции са частни банки. Сред тях с най-атрактивна дейност се очертава Земеделската търговска акционерна банка “Плуг”, основана на 21 декември 1911 г. в Каварна. След войните централата на банката се прехвърля във Варна. Управителният съвет на банката от основаването й се оглавява от Атанас Хр. Ючормански. В съвета влиза и друг едър земевладелец – Никола Хаджииванов, както и инженер Златан Бръчков. Директор на банката е Христо П. Бакалов, а след смъртта му – Никола Стефанов. През 1919 г. централата на банката се премества в Провадия, където съществува до 1940 г.

След Втората световна война с постановление на МС е създадена единната банкова система у нас и банките са слети, като се образува единен кредитен институт. Настанен е в сградата на Варненска популярна банка на площад “Независимост”.
МАРИЦА ГЪРДЕВА

Пристанище Варна през 30-те години на ХХ век.