Петко Петков: Работя много, за да оставя нещо след себе си!

МАЛКО МОМЧЕНЦЕ ГЛЕДА С ИНТЕРЕС работата на дърворезбаря по време на Международния панаир на занаятите и изкуствата. 

- Г-н Петков, от колко години се занимавате с дърворезба и как започнахте?

- Занимавам се от 1977-а – годината, в която се уволних от казармата. Преди това съм ходил на кръжоци по скулптура и рисуване на глава от натура. Кандидатствал съм в София в академията, в Търново, в Добрич за учители и никъде не се получи нищо. Тогава се отказах и реших да се занимавам с дърворезба. В казармата с художника на поделението започнахме да правим дървени маски. Тогава се запалих. Спомням си, че започнах с инструменти, които не са точно предназначени за дърворезба. Като се върнах за първия отпуск от казармата, баща ми вече беше купил от София необходимото. Така започнах. Първата дърворезба, която направих, беше отчайваща, мисля, че изобщо не се получи. Бяха някакви орехчета, листа…  Колкото и талант да има човек, трудно се получава от първия път. Трябва много постоянство. Тази година стават 39 години, откакто се занимавам с дърворезба. 

- Как се случиха нещата по-нататък, Вие сам ли се усъвършенствахте, или някой ви помогна?

- Аз съм завършил четиригодишен техникум по дървообработване, но когато учех, нямаше специалност “Дърворезба”. Бях си обикновен дърводелец, получих специалност “Мебелист”, нищо общо с дърворезбата. Баща ми също е майстор дърводелец. От него съм наследил влечението към дървото като материал. От кръжоците по скулптура добих усета за формата на нещата. Баща ми ме запозна с един майстор дърворезбар, който правеше кутии. Отидох при него само веднъж и го гледах около 30 минути, след това поисках един капак за кутия и го направих същия. След това се запознах с човек, който бил учил при някой от професорите по дърворезба. По това време аз бях започнал да правя големи пана със симетрична резба. Занесох му да ги види и той ме посъветва да ги правя с по-голяма дълбочина, тъй като колкото по-дълбока е резбата, толкова по-красиво изглежда, когато се освети. 

- Каква е тайната на добрия занаятчия – повече талант или повече работа се изисква?

- Когато започнах занаята, стартирах от А, Б. Може да се каже, че почти никъде не съм се учил, гледах от картинки за модел и мисля, че вече почти всичко мога да направя от дърво. 

- Какво е най-важното, което трябва да се знае при работата с този материал?

- Дървото е специфичен материал, трябва да го познаваш много добре, за да работиш с него успешно. Ако много бързаш или си нервен, когато използваш длетото, много лесно можеш да развалиш творбата си. Има много неща, които се научават с времето, в процеса на работа, въпрос на рутина. Дървото е доста по-различно от другите материали. Ако работиш с глина, да речем, може да махнеш някое парче, да прибавиш, докато при дърворезбата трябва точно да отмерваш, да знаеш кое и колко да отнемеш. Хубавото се постига с много труд. Докато ходех на кръжок по скулптура, учителят ни казваше, че трябва всеки ден да се работи. Аз така правя. Нямам почивни дни, но това не ми тежи, напротив. Занаятът ме привлича много, между нас има взаимна любов. Работя с голямо удоволствие. Започвам от сутринта докъм 14 часа, след това малко си почивам, обичам да се разхождам в Морската градина, а след като се върна, отново се залавям за работа, понякога и до полунощ. Докато работя, забравям абсолютно всичко, толкова съм вглъбен. Изпитвам удоволствие от това, което правя, въпреки че поглъща цялото ми време. Всяко друго време за мен е пропиляно. Единствено работата по някоя дърворезба е времето, което има смисъл за мен, защото правя нещо красиво, което хората оценяват. Понякога поглеждам отстрани щанда си на панаира на занаятите и лично аз съм доволен от творбите си, дори и в самата подредба на щанда има нещо, което привлича от пръв поглед, защото има голямо разнообразие. Аз имам висок критерий за работата си и обичам да изпипвам нещата докрай, да са съвършени.

- Критичен ли сте към това, което сте направил през годините?

- Разбира се. Вижда се, че колкото повече напредвам като възраст, творбите стават все по-хубави. Все пак работя от 39 години, това е половин човешки живот. Опитността позволява да правя много сложни детайли. Преди няколко години изработих една дърворезба на свети Георги на два плана, което е много сложно. Привличат ме сложните неща и когато изработя нещо подобно, удоволствието е огромно.

ДЪРВЕНИТЕ КУТИИ СА ЕДНО ОТ НЕЩАТА, с които Петко Петков започва и се усъвършенства в изработването им с всяка изминала година.

- Това ли е най-сложното изделие, което сте правил?

- Да! Аз съм любител на ажурната резба, макар че съм правил всички видове. Ажурът ме привлича с това, че е особено красив заради ефекта за триизмерност.

- Не Ви ли е жал да пуснете творбите си за продажба, след като ги приключите, да се разделите с тях?
- Не, не ми е жал. Аз се надявам, че тези работи ще останат и след като мен ме няма. Искам да оставя много неща от себе си и затова работя много.

- Какво е приложението на дърворезбата днес, за какво най-често ви търсят?

- От 1985 г. започнах да правя рамки за гоблени, имам доста клиенти, които искат рамки с дърворезба. Напоследък се занимавам много с дърворезба по мебели и църковна дърворезба. Много неща могат да се направят от дърво.

- Обаждат ли Ви се хора за отзиви?

- Да

- Какво Ви казват?
- Повечето хвалят творбите ми и за мен това е огромно удоволствие, защото виждам, че съм направил нещо, което хората харесват. С един колега се шегуваме, че ако събирахме хвалбите, сигурно щяхме да имаме с чували. Много малко хора изразяват негативно мнение, въпреки че има и такива. Критиките им са свързани основно с цената, вижда им се висока. 

- Всъщност как формирате цената? Това е малко труден момент за хората на изкуството…

- Цената в много случаи е по-ниска от това, което трябва да бъде реално. Понякога си слагам някакъв надник като занаятчия – за колко дни съм изработил изделието, без да смятам материалите и това, което съм вложил като изкуство. 

РАМКИТЕ СА ЕДНО ОТ АКТУАЛНИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ на дърворезбата.

- Младите хора интересуват ли се от занаята?

- Аз не давам уроци,  мисля, че не мога да обяснявам добре. Усещам, че това не е моето призвание. Реших да се отдам на занаята изцяло, без да се интересувам ще имам ли слава и признание, или не. Международният панаир на занаятите и изкуствата във Варна е единственото изложение, на което участвам - тази година за 11-и път. Първите години посещавах панаира, без да участвам. Бях се запознал с доста колеги, но изпитвах някакъв страх да демонстрирам работата си пред всички. Сега вече не се притеснявам да показвам изкуството си.

- Какви хора се спират повече пред вашия щанд?

- Всякакви хора се спират. Често минават учителки с малки деца. Спират се и показват на децата, че това е един от българските занаяти, който е жив и до днес. Има интерес.

ПЕТКО ВИНАГИ Е ОТДАДЕН изцяло на това, което прави.

- Какво изложихте тази година?

- Много неща, аз цяла година се подготвям за панаира. Във време, в което не работя по поръчки, правя различни изделия за изложението. Имам дървени часовници, малки иконостаси. В последно време започнах да изработвам и пластики от дърво и това много ме увлича. Интересни са и маските, които правя, съчетавам детайли от лице с растителни орнаменти. 

- В рода Ви има ли други хора, които са се занимавали с дърворезба?

- Баща ми е бил дърводелец. Разказвал ми е, че се е опитвал да рисува, но той си е дърводелец, няма нищо общо с дърворезбата. В рода ми няма други. Търсил съм и по бащина и по майчина линия, но няма. В момента дъщеря ми също се занимава с дърворезба.

- Наследила е занаята от Вас?

- Тя се събра с човек, който е дърворезбар. Като по-малка не беше кой знае колко увлечена от занаята, но когато се запозна с него, започна да се занимава и тя, започна да рисува, сега рисува икони по-хубаво от мен. 

- С дъщеря Ви и с нейния партньор обменяте ли идеи, те съветват ли Ви за някои неща?

- Разбира се, ние дори работим заедно по проекти. Аз много обичам освен дърворезбата да рисувам – живопис, икони.  Радвам се, че мои проекти се харесват, защото аз имам голямото желание и търпение, когато започна да правя нещо, да го изпипам почти до съвършенство. Направих проект за иконостас за църквата  „Свети Прокопий Варненски“. В църквата в Добринище иконостасът също аз съм го проектирал. В момента с дъщеря ми и зет ми работим по друг – за Стара Загора. В Добричко в три селски църкви също има иконостаси по мой проект. Във Варна почти във всеки храм има по нещо, което аз съм изработвал. Когато направиш нещо хубаво, то се превръща в твоя визитна картичка.

Полина Петрова

Снимки Пламен Гутинов