Зеленчуци и плодове оживяват в ДГ „Теменужка”

Eли Mаринова

В очичките им имаше чиста радост. Дори само защото родителите им изпълниха светлото помещение на детската градина. Един от многото есенни празници на една от многото детски градини във Варна. Този път късметът ме свари във филиала на ДГ „Теменужка”. Дори не предполагах каква красота ще оживее само половин час след началото на сезонната инициатива на учителките – Десислава Максимова и Кремена Дянкова. Още докато разбрах за поканата да дойдат майки, татковци или който и да е любим домашен дядо и баба, си представих няколко големи хора за цвят сред общата детска глъч. А всъщност цялата зала  на втора група се препълни с организирани пораснали „деца”, дошли да уважат собствените си малчугани.Казвам „деца”, защото виждам, че всички тези родители носеха по нещо детско със себе си, заедно с всички круши, тикви, моркови, клечки от кибрит, зелки и патладжани, които бяха донесли за проявата. 

Имаше татко, който беше помъкнал цялото чекмедже от работилницата си с 15 видa ножовки, белачки и инструментариум. От сръчните му ръце в края на краищата оживяха двойка пингвини от патладжан, иглу от карфиол и жаба от не-помня-вече-какво. Директорът Николинка Славчева обясни на децата, че само след като си отидат у дома, прекрасните животни и човечета от зеленчуци и плодове ще оживеят и ще си спретнат весел карнавал. На мен обаче обясни, че проявата е традиционна и датира от доста отдавна. Детското заведение ще чества цели 70 години скоро - през 2018. Открита е на 1 февруари 1948 година. Нормално. Все пак централната и сграда е в идеалния център на Варна. Филиалът и на ул.”Капитан Райчо” е най-малкото и „дете” – заработва преди 3 години – на 18 март 2013 г.

Докато снимах обаче чевръстите ръце на родители и светналите погледи на щастливите деца, както и парченцата плодове и зеленчуци, които се превръщаха в човечета и животни, всъщност успях да видя доста повече. Видях за пореден път апостолския труд на тези дами, които по цял ден са с три дузини деца. Двете учителки и „леля Таня”, както ласкаво децата наричат помощник-възпитателката Татяна Иванова не спираха да гушкат, да потупват, да успокояват, да обгрижват, да дават усещане за сигурност у малчуганите. Имаше, разбира се деца, чиито родители са на работа и не са успели да дойдат. В моменти като този, тези три дами се налагаше да бъдат заместник-мама. Да избършат носле, да попият сълзи, да прегърнат, да дарят топлина. Замислих се още веднъж за недостойно заплатения труд на учителите и помощния персонал, за организацията на българските детски заведения и броя деца в една група.

И си дадох сметка, че са малко хората, способни да издържат на подобно напрежение, стрес, шум, родителски капризи и дупки във въпитанието на толкова много и различни деца, събрани на едно място. За тях подготвих пъстротата на този зеленчуков есенен празник в няколко кадри, вместо букет с откъснати цветя, които така или иначе всеки ще им донесе на 15 септември. Всеки може да каже „благодаря” в края на поредния уморителен ден. Но едва ли една думичка може да бъде отплата за огромного количество труд, който само те си знаят колко струва. Здрава гърбина, достатъчна доза фантазия и освободеност пожелавам и на тях, и на всички български учители, директори, помощен и медицински персонал. Ще им трябват точно в този ред. Здраве – ясно защо. Фантазия – за да скъсаме завинаги със закостенелите схващания на отминали времена. И свобода – защото децата ни сутрин не влизат в казармата, а идват светли и свободни като птици. За да си ги приберем вечер именно толкова свободни.

Снимки: авторът

Вижте още: Варненски деца вдъхват живот на есенен зарзават (СНИМКИ)