Когато Снежко оживява от старо чорапче…
…И ръцете на мама и татко ваят още едно парче детство в ДГ „Теменужка“
Публикувана: 19 Dec 2017 | 12:42
снимки: Ели Маринова

Ели Маринова

Децата днес знаят. По Коледа всичко е празнични светлини, отрупани витрини, реклами на играчки по телевизията и блясък, в който можеш да се загубиш. Още в края на ноември коледната индустрия навира в очите на всички ни пищност, която от година на година става все по-достъпна, лъскава и…малко досадна. Вече бях виждала стегнатата завера на родителите в тази група на варненската детска градина „Теменужка“. Знаех, че за половин час изпод ръцете им ще оживее частица и от моето детство. И тяхното. Затова отидох с радост. Учителките  Десислава Максимова и Кремена Дянкова бяха предупредили всяка мама и татко да си подготвят материали, ножици, лепила и боички, за да сътворят с ръцете си украшения за Коледа. Така малчуганите ще знаят, че има и друг вид коледен дух, ще се забавляват, ще творят, ще се вълнуват, ще мажат и цапат.

 

Докато всички трескаво изрязваха, лепяха и сгъваха интересни форми и материали, се чу слабичко гласче: „Мамоо, тяхното човече е по-весело от нашето“. Майката побърза с нежност да обясни, че няма по-весели и по-невесели: „Всички сме тук, за да направим нещо красиво и забавно и никой няма да се състезава с никого“. Семейство беше подготвило огромен снежен човек с височината на 5 годишно дете от чашки за еднократна употреба. На финала момиченцето позира гордо с новия „снежен“ човек. Майка на близнаци бързаше да изработи, с помощта на двете си дечица два коледни календара – да има за всяко по нещичко, направено с обич.

 

 „Тази инициатива е реализация на механизма за взаимодействие между участниците в предучилищното образование – каза по телефона директорът на забавачката Николинка Славчева, която беше на коледното тържество на друга група. От една страна – детската градина и от друга – родителите. Това е съвместна целенасочена дейност, при която заедно, с общи усилия ние помагаме за разгръщане в цялост на красотата на обкръжаващия детето свят. Целта е то да опознае аспектите на живота не само посредством рисунки и апликации, но и да обогати своята фантазия със съвместната работа с мама и татко, използвайки ръчното творчество.

 

Николинка Славчева, директор на ДГ "Темеужка", Варна

 

Прави впечатление, че подобен род работилнички удовлетворяват в еднаква степен и родителите. Много се гордея с тези две учителки – Максимова и Дянкова. Те са пример за изключителна екипна работа, която е преди всичко споделена отговорност за развитието и просперитета на децата. По мои наблюдения малките деца у дома все повече стават заложници на електронните устройства и това е жалко.

 

Ще споделя с вас един пример. Ежедневно пътя ми от работа до дома минава през оживен булевард. Наскоро, минавайки оттам забелязах, че на светофара чака майка, бутаща бебешка количка, покрита с найлон, тъй като валеше дъжд. Имах възможност да спра до тях и да видя отблизо, че погледът на бебето бе вперен в нещо. Оказа се, че е таблет, опрян на крачетата му, на който вървеше някакво детско филмче. Щом това дете от толкова малко е с таблета, и то на улицата. Какво ли ще бъде когато порасне!? Хубаво е децата да се занимават с нещо, което развива мозъка им, фината моторика на ръчичките. Всяка една отработена ситуация в детската градина поне по една гънка да направи в малките им главици, това е вече постижение. Детето трябва да бъде насърчавано да мисли“ – допълни още Славчева.

 

Надолу аз спокойно бих могла да се спра в детайли на всяка гирлянда, човече, топка или висулка, сътворена от родители и деца. Но няма да го направя. Изкуството фотография отдавна може и само да се справи с тази задача. Докато разглеждах  трескавите ръчички, грейналите детски очи, вглъбени мами и татковци и учителски усмивки, се замислих за институцията Детска градина, в която водим всеки ден своите малки наследници. Тук ги посрещат едни отдадени на мисията да възпитават дами. А мисията да възпитаваш стои над всеки социален факт. Обикновено покрай Деня на народните будители всички ние, колективно превъзнасяме будителския им дух, но удобно премълчаваме, че ние сме част от съгласието, обрекло тази професия на твърде скромен социален статус.

 

Извинявайте, мили учители, че понякога виждаме във вас съсловие, а не личности! Че в разговорите си наблягаме на видимите недостатъци, а не на невидимите ползи. Че отнасяте шамари заради безсилието ни да възпитаваме децата си. Че ви уважаваме привидно, откупвайки съвестта си с евтино цвете на 15-ти септември, а когато идвате при нас за помощ, ние обикновено сме много заети. За това, че твърде дребнавите ни претенции, като това детето ни непременно да има отделно шкафче в коридора, понякога помрачава и без това сложния ви делник.

 

Докато гледах светналото чисто и пъстро помещение в градината, се замислих за още нещо. Това всъщност, освен място, в което ни гледат детето, докато ние работим, си е чиста проба упражнителна тетрадка за училище. Един вид подготовка. Дори се води „предучилищна група“. Какво друго да бъде, щом в 3-та група нямаме право да задържим детето си у дома повече от 10 работни дни в годината?! Някой в образователното министерство така е решил.

 

Замислих се за неуморните усилия на тези дами да изпълнят програмата, която им е спусната свише. Само след две години тези деца, (а някои – още догодина) ще прекрачат прага на училището. А българското школо още се бави и не отговаря на новите нужди на децата. То отнема 10-те най-хубави години от живота им. И какво получаваме след това? Поклонници на Криско и Преслава!? В детската градина трябва да има спокойствие, да има любов, да има пъстрота. И простота. В общуването, в хумора, в изразните средства. А родителят трябва да има свобода да остави детето си у дома, след като има почивен ден и планове за излет сред природата със семейството. Право на „отсъствие“? „Извинено отсъствие“. От какво? Дори звучи смешно, но това е тема на друг материал. Обучението не е затвор, не е и армия. Детската градина е светло място, където малките хора, усмихвайки се, научават много. Детето не е компютър, нито енциклопедия. Главното е то да бъде щастливо. В съвременните училища, то никога няма да бъде щастливо. Надявам се в детската градина да е.

 

Главният двигател към знанието е любовта. Нищо друго няма значение. Това, което човек обича, той го и знае. Не бива да се набиват в главите на децата сухи науки и излишни детайли, които те могат да проверят и намерят само за секунди в Интернет. Не съм сигурна, че  днешното школо е богато на изкуство, култура и риторика. А за щастие, в тази групичка на ДГ „Теменужка“ видях, че изкуството докосва и деца, и родители.

 

Изкуството и културата са ни нужни, за да не могат хората да се избиват един друг. Просто е. Детската градина и училището трябва да оставят щастливи спомени у децата и да бъдат най-светлата част от живота на човек.

СНИМКИ АВТОРЪТ

 

 

Коментари ( 0 )