Защо сме на опашката в ЕС по ядене на плодове и зеленчуци?

Страната ни се нарежда в дъното на ЕС по количеството консумирани плодове и зеленчуци, показват данни от анализ на Евростат за потреблението на тези продукти в страните на ЕС през 2017 г. Едва около 37 процента от българите са консумирали плодове всеки ден, а 45 на сто от сънародниците ни са слагали всекидневно на трапезата си зеленчуци, показва европейската статистика. Според данните на националната статистика българинът е консумирал средно по 50 кг плодове през 2017 г. /или по 4 кг месечно/ и по 68 кг зеленчуци - по около 6 кг на месец.

Пак според данните на НСИ българинът основно е предпочитал консумацията на южни плодове - 14 кг на година, както и на дини и пъпеши - 13 кг, ябълки - 11 кг, грозде - 2 кг, круши - едва 1 кг и др. Приоритет сред зеленчуците на масата на българина са били доматите - 20 кг за цялата 2017 г., краставици - 10 кг, пипер - също 10 кг, зеле - 6 кг, друг вид зеленчуци - 13 кг и др. Други предпочитане немесни продукти на масата на българина са били картофите - 26 кг на година, както и различните видове зеленчукови консерви - около 12 кг на година.

Като цяло българинът яде два пъти повече месо отколкото плодове - най-предпочитаното за консумация месо у нас остава пилешкото - по 12 кг средно на човек годишно. Следват: свинско - 10 кг, кайма смес - 7 кг, говеждо или агнешко - по 1 кг и др. Освен това най-предпочитаният и недостижим като количество продукт на масата на българина си остава хлябът - по около 90 кг на година или по около 2 кг на седмица.

Данните от тези статистики са притесняващи, коментира здравният инструктор Ники Суков в сутрешния блок на телевизия „Черно море“ с водещ Иван Барбов. „Стигнали сме до тук, без да се влияем от външни фактори в резултат на това, в което се намира цялото ни общество. Един виц гласи: „Преди време хората, които нямаха пари ядяха плодове и зеленчуци, а сега само който има пари ги яде. Днес който няма пари яде кебапчета“. Всичко в крайна сметка опира до парите.

 Това, което хората избират да сложат на трапезата си е обвързано от това каква цена има.

Вижте цените на зарзавата по пазара. Това ще обясни какво стои зад тази жалка тенденция. Направих справка на пазар в Пловдив и бях изненадан, че в този земеделски район цените са доста по-високи от тези в София. А в столицата предимно се внася зарзават от съседни страни. Оказва се, че местната продукция е по-скъпа и недостъпна за българите. Оттук идва резултата, който коментираме в момента“.

По негови думи, с внасянето на чужди продукти, българските фермери са затруднени да си пласират продукцията. Единственият начин, по който те могат да го направят е да я продават на цената, която отговаря като тяхна необходимост. По себестойност тя трябва да им покрие разходите. „За съжаление това не е по джоба на българите, които искат с малко пари да си организират домашния бюджет, основно храненето. Направи ми с  впечатление, че

ние сме в една група с Унгария и с две от Прибалтийските страни.

Това е малко притесняващо, защото в Унгария традициите са по-скоро в яденето на месо и храни с животински произход. В Прибалтийските страни основно присъстват кореноплодни зеленчуци. В нашето хранене нещата са доста по-различни. Българите преди години основно са ядели фасул, картофи, рядко месо. Това означава, че статистиката показва неприятна тенденция. Нашата генетика и предразположение откъм храносмилателен тракт се променя“. Според Ники Суков ние си затрудняваме живота, начина на храносмилане с това, че даваме на тялото си по-малко фибри. „Водноразтворимите фибри са това средство, което помага на червата ни да работят добре. В различните страни хората ядат плодове в различна степен. За жалост ние се водим не от отличниците в това отношение. В САЩ например децата отбелязват, че приемат зеленчуци само защото са яли хамбургери, в които има част от зеленчуков топинг. В Средиземноморските държави приема на зеленчуци е нещо основно. Популярни диети, които напоследък стават известни като Средиземноморската включват голямо разнообразие от зеленчуци и плодове, заедно с риба и др. морски дарове. Ние обаче нека не се сравняваме с тях!

Добре е да ядем това, което нашите предшественици са ядели,

а именно храна, богата на зеленчуци и един път, максимум два пъти в седмицата месо, по-често от дребни животни и много по-рядко - свинско и телешко. Водноразтворимите фибри са една от основните ползи да ядем плодове и зеленчуци. Те позволяват на червата ни да работят добре,  да намалят срока, за който една храна минава от изяждането до излизането. Добре е това да се случи в рамките на 24 до 36 часа. С намаляването на фибрите, ние се опитваме да си помогнем с кафе, цигари, гореща вода. Но винаги фибрите са най-добрия вариант. Във формата на зеленчуци. Плодовете от друга страна са източници на захари, които са доста добри като източник на енергия. При сладкиши, бонбони и шоколади захарите отдават енергията си много бързо, затова бързо след изяждането им децата се връщат на опашката за сладко. Малко повече образованост и отвореност към тези храни е добра идея.

Хранителното образоване на децата трябва да започне в най-ранна възраст. Добре е плодовете и зеленчуците да се измиват преди ядене или да се накиснат във вода с малко оцет. Важен е и реда на приемане на храната. Плодовете се консумират преди хранене или между храненията. Преди да се стигне до изяждането на големи количества плодове, нека хапнем малко количество. При вносните може да не бъдат отмити химикалите. Направете си тест. Разрежете ябълка на две. До няколко минути ябълката трябва да започне да потъмнява. Ако не потъмнее, това е ябълка, която е много далеч от истинската.

В голямото междучасие когато детето е огладняло, вместо да хукне на опашката за кроасани, може да извади от чантата си ябълка, която са му приготвили у дома и да я изяде. Това е началото. Нека постепенно човек започне да изяжда плод на всяко хранене и между храненията. Зеленчуците също трябва да участват във всяко хранене. Нужни са навици и упоритост.

Според здравния инструктор ако ядем всичко сезонно, което предлага природата, ние изчистваме тялото си и кръвта си, храносмилателният ни тракт се освобождава от токсините. Основната причина да ядем животински продукти през зимата е липсата на достатъчно слънце и енергия. При редовна консумация на плодове, зеленчуци, ядки и гъби ние ще си осигурим всичко нужно. След великите пости, следва отпостване. Настървеното нахвърляне върху празничната трапеза не е добро. Премерени порции, осъзнато хранене, една чаша вода преди хранене са добри идеи, които препоръча специалистът.

Ели Маринова