Кой каза 1,2,3…12?! (СНИМКИ)

ЕЛИ МАРИНОВА

Надути клаксони, луксозни лимузини и джипове, разноцветни балони, блясък на скъпи тоалети и костюми, брой до 12. И тази година изкласилите пораснали деца си взеха сбогом с училището. Заслужили са си го. Едни натоварени 12 години, в които всъщност са преминали от света на детето в този – на възрастните. Сред шума на дантели, тюл и воали, искрящи шикозни ризи, вратовръзки и папионки, грейнали от радост очи, приказни госпожици и наперени млади господа, пролетното тазгодишно абитуриентско веселие приключи.

С пълен глас големите деца броиха от 1 до 12 и ликуваха, че е свършило школото. Ние няма да им казваме, че по-големите предизвикателства, кръстопътища и драми започват едва сега. В ушите ми още кънти фразата от песен на „Тоника“  „..и вярвахме всички, до един, че ни чака само щастие, че е щедро, безпределно времето пред нас“.

Като фотограф на абитуриенти, има нещо общо, което наблюдавам като тенденция в последните няколко години. Роклите на госпожиците в болшинството си наподобяват облеклото на дворцови дами, на принцеси. При момчетата костюмите (слава на Бога!) се прибраха по-близо до тялото, за разлика от преди 10-на години, когато клетите млади ергени изглеждаха като зле напъхани в недобра опаковка от кашон. Една от тазгодишните абитуриентки, без да подозира, обобщи естествения си порив към рокля на кралица: „Ами аз едва ли ще правя сватба, защото с приятеля ми искаме да живеем без брак. Така, че едва ли ще се видя като булка. А всяко момиченце мечтае да се види като принцеса. Това беше моят шанс. Малко измъчих родителите си финансово, но съм щастлива, че имах моя приказен бал.“ Част от младите дами бяха избрали къси стилни рокли, които ще могат да обличат и по други поводи. Разумно.

Нетрадиционна абитуриентка - кученце Йоркширски териер в розова бална рокля с панделка на главата.

Госпожиците като цяло обичат чупките в кръста и позирането. Господата – обратното. Притеснени са от снимките, харесва им да са красиви, но с подходящо предразполагане от фотографа, и те изглеждат естествени пред обектива. И все пак не това е най-важното. Тази година най-често срещаният и търсен модел сред двуредните костюми бе в тъмносиньо. Според дизайнерите, 2019-та година принадлежи на карето. Най-добрата страна на карето е, че отива на всяка бална рокля и не е нужно момъкът да се съобразява с дамата си.

При момичетата на мода бяха романтичните прически с леко прибрани отстрани коси и спуснати кичури на вълни. Дискретният венец, тип тиара или вплетено цвете бяха срещани аксесоари за коса. Е, прави са госпожиците, няма нужда от пищни сватби, те вече са се видели като принцеси. Относно каретата, която ще отнесе абитуриента на бала, всички предпочитат скъпо и лъскаво возило. Там надпреварата бе безмилостно жестока. И както отбеляза един випусник на 1 ЕГ: „Фукаме се ние на отиване с лъскавите коли на съседи и познати, ама на връщане всички хващаме автобуса от Златните“. Не липсваха  симпатични добавки към тазгодишните балове – кученце Йоркширски териер бе облечено в розова бална рокля с панделка на главата. А момък-гост на бал едва мина с грамадно букетище от десетки лилиуми през алеята до заведението, където го чакаше неговата приятелка абитуриентка.

Встрани от общата приятна емоция, която така или иначе изживявам със семействата на абитуриенти, аз имах време да поразсъждавам наум. Защо продължават тези абитуриентски балове? В миналото, преди 30+ години, това бе събитие. Излизаш, пушиш открито за пръв път, пиеш открито за пръв път, танцуваш, а вероятно правиш и любов за първи път. Смъкнал си досадната синя униформа и си красив. Е, доколкото това позволяваха празните и грозни магазини. За днешните млади хора всеки ден е бал. Те имат красиви дрехи за всякакъв повод. Пият и пушат, ако искат. Лично аз прегръщам идеята баловете да преминават като влагане на енергия в нещо по-смислено – дарения, осигуряване на празник за онези, които иначе не биха имали празник, пренасочване на средствата към каузи. Приятна гледка са преминаващите през кордон абитуриенти, облечени в тениски и дънки, които току що са дали своята лепта за семейство в нужда или за сирак. Така те са спестили на семействата си излишен разход на нерви и пари. Вижда ми се далеч по-смислено тези средства да се  насочат към екскурзия в чужбина, към опознаване на друга култура и интересни места по света.

И все пак знам, че повечето хора искат този празник в сегашния му вид, за да се похвалят, че детето им се е потрудило и се е изучило. Дрехите са въпрос на вкус и пазар. Адмирирам абитуриенти, облечени в български народни носии и се надявам някой ден това да стане практика, ако баловете оцелеят в този си вид. Макар да подозирам, че е въпрос на време те да потърсят и намерят ново съдържание.

Успех на всички абитуриенти! Пожелаваме им здраве, попътни ветрове в платната на живота и любов във всичко, с което се захванат!

Снимки авторът. Част от кадрите са от личния архив на абитуриентите.