Доц. Михова: Съжителството на семейни начала намали раждаемостта у нас
Завръщането на българи от чужбина няма да спре стопяването на нацията ни
Публикувана: 17 Jul 2019 | 12:25
снимки: Ели Маринова

За една година българите са намалели с 50 000 души, а причините са добре познати. Те са свързани с намаляващата раждаемост, високата смъртност в страната, емиграцията. Сънародниците ни над 65 години са близо милион и половина. Това е близо с 470 000 повече от младите, което поставя България на едно от челните места по застаряващо население."Младите, а и не само младите напускат страната, затова че заплатите, доходите и условията на работа са в минус за нас, откъдето и да било другаде в ЕС.", отбелязва  Пламен Димитров от КНСБ.

 

„Доскоро вниманието беше насочено главно към средата на века, отбеляза в сутрешния  блок на тв „Черно море“ с водещ Иван Барбов доц. д-р Геновева Михова, директор на Центъра за изследване на населението към БАН. Дотогава прогнозите на Евростат бяха, че българите ще останат 5 милиона, а по разчети на нашия НСИ – 5,5 милиона. След това Евростат коригира своите изчисления и прие като по-достоверни тези на НСИ. Но тъй като половината на века наближава, погледът се отмества и много по-далеч. Наистина България последователно вече 30 години е в период на отрицателен естествен прираст. Първият отрицателен прираст се появи през 1990 г. и оттогава един среден статистически град в България от 50 000 -60 000 души изчезва. Дали това може да се преодолее?

 

 

Някои страни го преодоляват, привличайки население от други страни. България няма такъв ресурс, тъй като движението на хората отива от по-ниско развитите страни към по-високо развитите. Но все пак ние не можем да стоим и да гледаме безразлично тези процеси. Единият от начините, по който може да се търси решение е да променим гледната си точка към политиката за населението. Преди се смяташе, че с прякото стимулиране  на демографското възпроизводство с детски надбавки, с еднократни помощи към младите семейства може да се реши този въпрос. Сега имаме друго отношение и трябва да се прилага политика в по-широкия смисъл на думата. Това включва жизненото равнище на хората, техните перспективи, да се чувстват добре на територията на България, да имат заетост, достъп до образование и ако ние не променим своята демографска политика и не разширим нейния обсег, няма да можем да очакваме особени резултати“, каза още доц. Михова. Според специалиста, трябва сериозно да се предпазим и от една нова тенденция, която се появява в Европа. Това е желанието да не се създава семейство и да не се раждат деца. „В Австрия вече 15%  нямат семейства и деца. В началото в България този процент бе регистриран с 1,5%, но през 2001 г. нарасна на 5%.

 

У нас съжителството на семейни начала намали брачността и раждаемостта.

 

Няма достатъчно гаранции за правата на децата, за социалната им защита.

 

Ако искаме да търсим ресурс за развитието, не трябва да продължаваме да гледаме на възрастната генерация като нещо, което не е способно да допринесе за развитието. Световната тенденция е съвсем друга. Сега на възрастната генерация се гледа като на новата сила, чрез която можем да продължим икономическия растеж и социалната стабилност. Ние живеем по-дълго, имаме съхранен трудов потенциал и социален опит, който не се използва достатъчно. Достъпът до трудова реализация на възрастните хора не е достатъчен. За ЕС населението над 65 г. е постигнало 12%-ва ангажираност в трудова дейност. В България е 4%.

 

Дали можем да очакваме българи от чужбина да се върнат?

 

„Прогнозите са, че няма да имаме особен прираст в това отношение, категорична е доц. Михова. Пропуснахме един период в началото на прехода, когато много бесарабски българи, които съвсем не са малко  - 700 000 в Украйна и 180 000 в Молдова имаха много голямо желание за връщане в България. Тук имаше свободен фонд в селата. Ние не успяхме да намерим политики, с които да привлечем това население.

 

Нашата процедура за привличане на българи от чужбина е много тромава.

 

Докато в Испания е достатъчно да отидеш в първото консулство в най-близкия град, да попълниш една декларация, че имаш връзка с Испания и искаш да станеш гражданин и това се случва. Нашите бесарабски българи доскоро чакаха по 5 години, за да получат български паспорт.

 

Към демографската криза трябва да се върви от много посоки и да се открият много фактори, чрез които да се въздейства. Дори изразът „демографска криза“ не е правилен. Защото става дума за трайни тенденции, които продължават десетилетия, докато кризата е нещо, което продължава в определен отрязък във времето, след което има позитивен резултат. Ние не можем да очакваме такъв. Има българи, които престояха в чужбина по 10,15,20 години и имат намерение да се върнат. Трябва да създадем условия за тези хора да останат тук. Макар че това няма да реши проблема с изчезването ни.

 

Не всички демографски прогнози се сбъдват. Никой не предсказа този темп на миграцията, която се разигра през 90-те години. Тази тенденция няма да се обърне поне до средата на века. Ние ще останем с 40% по-малко трудови ресурси и трябва да видим с какво ще попълним тези празноти. През 2001 г. на 100 излизащи от пазара на труда заради пенсиониране, се заместваха от 124 млади хора. За 2018 г. 100 човека се заместват само от 62-ма“, каза още специалистът.

 

В България се запазва тенденцията и за неравномерното разпределение на населението в териториален план, което се концентрира в големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас. Това води до големи различия в качеството на живот, в доходите, условията за работа и образование. След 80 години населението на България ще е под 4 милиона души. Стряскащата прогноза е на Евростат. През 2018 г. населението на страната ни е малко под 7 милиона. Както в Европа, така и в България, населението ще става все по-възрастно в следващите години.

 

Анализът на Евростат отчита, че младите българи у нас на възраст под 15 години през миналата година са едва 14 на 100 от населението или 996 хиляди. Над 60 процента от хората са до 64 години, а една пета от населението е над 65 години.България попада в черната статистика на държавите, които ще загубят най-голям процент от населението си. Очакванията са след две години в страната да живеят малко над 6 милиона души. Прогнозите на Евростат са, че сегашното население от 7 млн. души ще се свие до 5 млн. през 2050 г. Разбивката по градове показва, че през 2080 година жителите на областните градове ще намалеят почти наполовина. Единствено в София-град е възможно увеличаване на населението, и то с по-малко от 100 хиляди души.

Ели Маринова

Снимки авторът

 

Коментари ( 0 )