Едва 12 % от децата тръгват с желание на училище

За първи път в социологическо проучване попитаха ученици къде се крие коренът на насилието в училище. „Да надмогнем конфликта с нас и с другите” се казва проект, финансиран от дирекция "Превенции" към Община Варна. „Изводът от това изследване е, че говоренето не решава проблема, а изкривява представите за днешните юноши и проблемите им“. Това каза пред журналисти Георги Георгиев от СНЦ „Културно пространство“.

333 деца във Варна от 8,9,10 и 11 клас са отговорили анонимно защо им е трудно да ходят на училище и къде се крие причината за тормоза, насилието и конфликтните ситуации, които са част от живота им в школото. „Днес децата се намират в странна ситуация. От една страна не е ясна ролята им като деца, а от друга – няма достатъчно места, на които да покажат, че порастват. Затова избират цигарата, накротика и насилието, за да съобщят на обществото, че вече са големи. Има две неизяснени роли. Едната е на детето у дома, в училище и в обществото, а втората ролята им на ученици. Макар че социологията не би трябвало да ражда впечатляващи новини, данните от това проучване навеждат на много въпроси“, каза още Георгиев. Проучването ще даде анализ за личностните рискови фактори при децата и младите хора, а именно: натиск/стрес, депресия, агресия, импулсивност и хиперкативност, асоциално поведение, психически проблеми, както и може би най-важният фактор – семейна среда и отношенията между учител-ученик и учител-родител. Запитването има за цел да даде основа за въвеждане на добри методики срещу асоциалните прояви в обществото ни.

Едва 12 % от децата тръгват с желание на училище. Толкова е и процентът на тези, които запазват вниманието си в час. 78% тръгват към школото с променливи чувства, а 9 на 100 – с нежелание. Днешните ученици разглеждат училището като свое задължение (така, както предишни поколения – казармата) и не виждат в него хоризонт, смисъл на придобитите знания. Освен това те нямат достатъчно форми и места, за да демонстрират своите умения и да бъдат похвалени за това. Нещо, което преди десетилетия правеше кръжочната форма на занимания. Според изследването, училището се превръща за съвременните деца в рамка, място, където те трябва да пребивават, но където не могат да изразят себе си. Това обаче поражда напрежение в самите ученици.

Какво се случва у дома? Над 80% от запитаните деца споделят, че се чувстват спокойни в къщи. Повече от половината обаче отговарят, че разговорите с родителите им са повърхностни и се заключават до дежурните въпроси „Как мина в училище? И „Какви оценки имаш днес?“. 40 на 100 казват, че говорят с мама и татко на по-широки теми като изкуство, политика и др. Изводът

– болшинството от родителите не се интересуват какви знания са придобили децата им в училище,

а се вълнуват само и единствено от оценката. По думи на Георги Георгиев, 24% от запитаните деца смятат, че учителите не ги оценяват обективно. На въпрос „Изпадали ли сте в конфликтни ситуации в училище и с кого?“, 1/3 отговарят, че са се скарвали предимно със съученици от техния клас. Също толкова – с учители. Какви са причините за предизвикване на конфликт? Най-често децата са отговорили, че сами предизвикват скандал ако са били обидени публично, ако са направили грешка и се чувстват виновни или ако са натрупали напрежение и тревожност след недостойно оценяване.

Препоръките на социолозите след проведеното проучване: Да се измести лекционната форма, в която на децата само им се говори. Да се направи всичко възможно с позитивно отношение да им се обясни точно защо им се дават тези знания, за какво ще им послужат. Да се започне диалог в училище за приложимостта на знанията (по време на самото обучение). Да се потърсят нови форми за изява на учениците. Да се променят образователните програми, които в момента избягват базовите знания. Според Георгиев, който е и действащ педагог, учениците днес не знаят достатъчно за растенията и животните, но им се спускат познания за екология и генетика.

86% от момчетата  и 39% от момичетата в запитването споделят, че най-много обичат да спортуват, 20% - да се занимават с изкуство, 60% да слушат музика, 1/3 четат книги. За 61% любимо е общуването в социалните мрежи, 91% обичат да са с приятели, а 26% искат да са сами.

Откъде се информират  младежите?

 64% - от информационни сайтове, 14% - от радио, 8% - от вестници и списания, 60 % гледат развлекателни предавания по телевизиите. Взаимно се информират един от друг 80% от тях. Как се чувстват младежите, ако си забравят телефона у дома? 44% са нещастни. На въпрос : „Мислите ли, че вашите съученици вземат наркотици в учебно време, 40% отговарят утвърдително, но 80,5% са категорични, че самите те не ползват.

Какво правят в учебния час?

12% внимават в клас. 40% са спокойни, но разсеяни, 16% се страхуват да не ги изпитат, 10 са отегчени, а 16% са ангажирани с телефона си. Преди доста години социолозите са преценили, че един учебен час трябва да трае 45 минути. В момента обаче няма устойчивост на внимание и времето, в което може да се задържи интереса на учениците е 10-15 минути. В заключение Георгиев допълни: „Каквото ни е обществото, такова ни е училището. Обществото не може да се справи с това, че още в началото на века започна да ни залива информация отвсякъде. Тя обаче освен качествена, може да съдържа и фалшиви новини, и насаждане на негативни нагласи. Би било чудесно да паднат и оценките. Но се съмнявам да стане. Основната ни задача е да снемем напрежението от отиването на детето на училище“, отбеляза социологът.

Ели Маринова

Снимки авторът

156 са свободните места в детските ясли във Варна