Кризата във Венецуела отнесе и уникалния сладолед в град Мерида

В Coromoto („Коромото”) клиентите можеха да намерят всичко – не само шоколадов и ванилов сладолед, но също с вкус на чесън, авокадо и дори на октопод, но недостигът на основни храни, между които мляко и захар, предрешиха изчезването на емблематичната сладкарница във Венецеуела.

Когато Мануел да Силва за пръв път отваря гостоприемните жълти врати на Heladeria Coromoto през 1981, той продава само изпитани изкушения – ванилов, ягодов, шоколадов и кокосов сладолед.

До деня, в който предлага на клиентите сладолед с вкус на авокадо и успехът е голям, спомня си Хосе Рамирес – негов зет, който сега управлява бизнеса.

„Той имаше необичайни идеи и започна да експериментира, да опитва нови неща с месо и риба”, разказва Хосе.

Мануел спокойно можел да спре след появата на сладолед с чипи-чипи – малка карибско мекотело, но това не било присъщо на майстора на сладоледи.

Той продължава дръзко да изненадва с чеснов и лучен вкус. Тъй като клиентите са очаровани, вече нищо не възпира въображението на Мануел, а славата му расте заедно с броя на „смахнатите” му сладоледи.

Хората специално идват в Coromoto, за да опитат нещо нестандартно, спомня си Луис Маркес, който е израснал в планинския град Мерида и е обичал да опитва сладоледите.

През 1991, десетилетие след откриването на първата сладкарница за сладоледи и безкрайно далече от обичайния вкус на ванилия, Heladeria Coromoto е вписана в книгата с рекордите на Гинес, защото предлага 386 вида сладолед.

Мануел, който е имигрант от Португалия, продължава да измисля още недегустирани вкусове и да глези любителите на по-различен сладолед.
Появяват се сладолед с вкус на черен боб, чили, цвекло – чак до 860 аромата.

Сладкарницата скоро става голяма атракция в Мерида – град в Андите с население от 450 000 души, известен също с най-високопланинската въжена линия – на 4 765 м. надморска височина.

Heladeria Coromoto е включена и препоръчвана от пътеводители като Lonely Planet и TripAdvisor.

Но задълбочаващата се икономическа криза, започнала след срива в цените на петрола през 2014, усложни до крайност осигуряването на продукти за сладоледите – запазена марка на Мануел.

„От години страдаме от недостиг на продукти и купуваме на черно. Не можем да ги осигурим от редовните ни доставчици”, казва 56-годишният Хосе.

„Полагаме усилия, опитваме се са работим на максимум, но дойде момент, когато повече не можем да устояваме”, казва Хосе.

„Опитвахме се да поддържаме приемливи цени, но за мнозина сладоледът се превърна в лукс”, признава бизнесменът.

Продажбите са спаднали наполовина между 2015 и 2016 и още веднъж миналата година.

В „Коморото” две топки сладолед струват 5 000 боливара или 1.50 долара по официалния курс. Това не е малко в страна, където минималната месечна заплата е 136 543 боливара – около 40 долара, към която се добавя правителствен ваучер на стойност 189 000 боливара или 56 долара.

Това означава, че семейство с две деца ще трябва да отдели повече от една шеста от минималната заплата, за да си хапне сладолед.

В първия понеделник на септември Хосе пусна кепенците на Heladeria Coromoto, победен от непосилната задача да си набави основните продукти – захар и мляко.

86-годишният Мануел отдавна е оставил нещата в ръцете на зет си.

„През годините сладоледаджийницата беше традиционна атракция за туристите. Много жалко, че затвори”, казва местната жителка Мина Перес.

За преобладаващата част от венецуелците да намерят храна и лекарства е всекидневно предизвикателство, защото рафтовете в магазините са празни. Според МВФ, през тази година страната има най-високата инфлация в света – 720 процента.

Миналата година Heladeria Coromoto беше временно затворена за 3 месеца, но Хосе успя отново да отвори врати и да покани клиенти. Въпреки че сладоледът не е на водещо място сред важните храни, Хосе се надява скоро отново да отвори жълтите врати на уникалното място за „сладко хранене”.

БГНЕС/АФП

Още по темата: В Италия избраха най-добрия майстор на сладоледи