Краят на ИДИЛ - начало на сблъсъка за "наследството" й
Анализ на Кузман Илиев
Публикувана: 21 Oct 2017 | 21:01

Краят на ИДИЛ е съвсем близо. Толкова близо, че регионалните играчи вече загърбват досегашните алианси срещу общия враг и се обръщат един срещу друг – в битка за това кой какво предстои да „наследи“ след погрома й.Залповото начало на този очакван и взривоопасен процес бе даден от кюрдския лидер Масуд Барзани с реализирането на Референдума за независимост на Иракски Кюрдистан на 25 септември.

 

Този смел ход подплаши Ирак, който с болезнена сила осъзна реалната угроза от разпад или загуба на огромна и важна част от територията си. А мълчанието и липсата на недвусмислено "не" към Ербил от американска страна допълнително наля вода в мелницата на анти-кюрдските настроения в Багдад, подклаждайки съмнението за западна подкрепа за инициативата. Наличието на кюрдски малцинства и страховете за териториалната цялост мобилизираха и Турция, Сирия и Иран да смажат в зародиш добиващата реални очертания кюрдска държава. И ако досега плановете за "наследството" на ИДИЛ бяха чертани деликатно и безшумно в контекста на общите усилия по смазването й, днес на картата нещата се поставят съвсем открито.Съгласуван или не със САЩ, кюрдският референдум бе една велика стратегическа грешка, защото на практика унищожи и малките шансове на този народ да създаде своя независима държава. Основен знаков американски съюзник в битката срещу ИДИЛ на терен и с огромен принос във военните действия, кюрдският фактор е възприеман и като важен лост за прозападно влияние в целия регион.

 

Сблъсъкът на Ирак с Кюрдистан

 

Ударното военно навлизане на централното иракско правителство от началото на седмицата в оспорваните от кюрди и иракчани северни райони и най-вече в Киркук и Синджар е повратна точка в кюрдската сага.

 

Специалните отряди и иракските военни части, подкрепяни от ирански шиитски милиции като Ал-Хашд Ал-Шааби, бяха приветствани от арабите в смесените райони, които не искаха да стават част от една независима кюрдска държава. А Багдад успя да наложи пълен военен контрол над Киркук – петролното сърце на областта и основен приходоизточник в кюрдските планове. Военната база К1, летището, административните сгради – днес навсякъде се вее иракското знаме. С инвазията си на север Ирак запази териториалната си цялост, а превземането на Киркук и петролните му кладенци реално направи невъзможно стопанското оцеляване на една независима кюрдска държава в Ирак.

 

bgonair.bg

Четете още: Барселона отговори с протест на Мадрид, иска свобода!

 

Коментари ( 0 )