Президентът пред Икономическия форум в Санкт Петербург: Използвайте шанса си да инвестирате в България
В речта си Румен Радев се обяви за многостранна дипломация в рамките на Организацията на обединените нации (ООН)
Публикувана: 7 Jun 2019 | 17:54
Снимка: Президентство

 

Президентът Румен Радев призова участниците в 23-ото издание на ежегодния Икономически форум в Санкт Петербург да инвестират в България. След 15-минутната си реч на български език пред форума той се обърна на английски към 4000 души в залата с призив да използват шанса си за инвестиции в България като даде за пример германските инвестиции през последните години.

 

По-рано на среща с премиера на Армения Никол Пашинян, който също участва във форума, Радев получи покана България да участва в строителството на магистрала Армения - Иран като част от транспортния коридор между Черно море и Персийския залив, към която имал интерес Китай и проектът можело да бъде финансиран в рамките на инициативата 16+1, пише dariknews.bg.

 

В речта си пред Петербургския икономически форум Радев се обяви за многостранна дипломация в рамките на Организацията на обединените нации (ООН). „Може би и ние, политиците, трябва да намалим децибелите. Все още сме далече от хармонията, която очакват от нас гражданите на света, но като начало е добре да започнем да се чуваме. Желаещите за диригентското място в световния оркестър растат, но всеки идва със своя собствена партитура, често без дори да се ръкува с оркестрантите. Ако искаме да има устойчиво развитие на човечеството, крайно време е всички заедно да определим ясни правила за петолинието и нотите. Да пишем заедно музиката, с отчитането на спецификата на всеки един инструмент. Мисля, че мястото за една такава дейност е ясно - ООН. Докато не се научим да уважаваме тази организация, да използваме нейния мощен потенциал, да укрепим нейните инструменти и механизми, няма да произвеждаме мелодия, а фрагментация, напрежение и конфликти”, каза Радев.

Пред форума говори и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, с когото Радев се срещна преди пленарното заседание. Тяхна обща позиция била, че „отстъплението от многостранната дипломация застрашава сигурността и стабилността и е предпоставка за генерирането на кризи”. „Двамата бяха единодушни, че климатичните промени, борбата с тероризма и устойчивото развитие изискват съвместни усилия и общ подход от държавите-членки на ООН”, се казва в съобщение на президентството за срещата.

 

 

Във форума участва и китайският президент Си Дзинпин, който нарече в словото си Русия ключов партньор. Той е за осми път в Русия от 2013 г., което му даде повод да каже вчера, че „Русия е най-посещаваната от него чужда държава, а президентът Путин за него е най-близък приятел и добър колега”. Китайският президент отбеляза, че стокооборотът между двете страни е достигнал исторически рекорд от 100 млрд. долара. В присъствието на двамата президенти бяха подписани нови договори за милиарди, между които и на Китайската държавна корпорация за ядрена промишленост и Росатом за два нови ядрени реактора.

 

 

В речта си пред форума Румен Радев даде отношенията между България и Китай като пример за устойчиво доверие, без което е невъзможно устойчиво развитие. Той отбеляза, че България е втората държава в света признала преди 70 години Китайската народна република и е установила дипломатически отношения с нея. „Нещо повече - тъй като първата страна, признала Китай вече не съществува, можем да твърдим, че ние сме първата”, каза Радев.

 

Радев се обърна и към руските домакини на форума с припомняне на културните и исторически връзки с България. „Един виден гражданин на Санкт Петербург, академик Дмитрий Лихачов, наричаше родината ми „държава на духа“. От България Русия получи своята писменост, от нашите земи в Русия дойде и християнската вяра и старобългарският църковнославянски език. Хилядолетие по-късно, през 1878 г., от Русия България получи свободата си, за която загинаха хиляди руски войници. Това ние, българите, никога не забравяме. Това е пример как културната връзка надживява превратностите на епохите”, отбеляза Радев.

 

„Президентският панел” на форума в Санкт Петербург беше открит от руския президент Владимир Путин, който го посещава за първи път през 2005 г. и оттогава мероприятието получава статут на президентско събитие. Според Путин сегашният модел на световните икономически отношения преживява криза, въпреки че глобалната икономика в последните години показва ръст. Той каза, че глобалната търговия е престанала да бъде безусловен двигател на световната икономика, а нов не е заработил с пълна мощност. „Страни, които преди проповядваха свободната конкуренция, заговориха на езика на търговските войни и санкции”, отбеляза Путин.

 

 „Зададените преди шаблони поставиха западните страни в изключителна позиция, дадоха им преднина и огромна рента, която предопределяше тяхното лидерство. Останалите страни можеха само да ги следват във фарватера. Но когато тази комфортна, обичайна система започна да се разпада, когато се появиха техни конкуренти, тогава заиграха и амбиции, и стремеж да запазят своята доминация на всяка цена и заговориха на езика на търговските войни и санкции, с откровено икономическо рейдърство с извиване на ръцете, сплашване, отстраняване на конкурентите по така наречените непазарни начини”, каза Путин.

 

Като пример за такова икономическо рейдърство руският президент даде строителството на газопровода „Северен поток 2”, който „напълно отговаря на националните интереси на всички участници и Русия”, но „не влиза в логиката и не съответства на интересите на тези, които в рамките на съществуващите универсалистки модели на света са свикнали на изключителност и всепозволеност” и затова се опитат да „торпилират” този проект.

 

Като пример за такава практика Путин даде и ситуацията с китайската телекомуникационна компания „Huawei”. Според него тази компания „не само се опитват да ограничат, а безцеремонно да изхвърлят от глобалния пазар” и това някои кръгове наричали „първата технологична война на настъпващата цифрова епоха”.

 

Според Путин източникът на кризата на световните икономически отношения се състои в това, че „моделът на глобализация, предложен в края на 20 в., все по-малко съответства на стремително формиращата се нова икономическа реалност”. За пример той даде спада през последните 30 години на частта на развитите страни в глобалния брутен вътрешен продукт от 58% на 40%, а на страните от Г-7 - от 46% на 30%, докато пазарът на развиващите страни расте. Путин посъветва търговските войни да се водят „под акомпанимента на разговорите за равенството” и призова да се върне разбирането на суверенитета. Според руския президент има два сценария за развитие. Първият е възраждането на универсалния модел на глобализация, превръщаща се в пародия, карикатура на самата себе си с подмяна на международните правила от закони и административни и съдебни механизми от една или група влиятелни държави, както постъпва сега САЩ, „разпространяващ своята юрисдикция върху целия свят”.

Вторият сценарий според Путин е „фрагментиране на глобалното икономическо пространство, политика, която не се ограничава от политически егоизъм и неговото силово налагане”.

 

Българският президент Румен Радев също говори пред форума за неравномерното развитие, което „преобърна много представи и роди един нов свят”. „Кой би предположил преди двадесетина години, че Китай ще се превърне в стожер на идеята за свободна търговия, а САЩ ще налагат протекционизъм? Кой би твърдял, че в Европа, в която от десетилетия утвърждаваме модел на толерантност, днес ще надигнат глава неофашистки и екстремистки движения под натиска на социалните диспропорции и имиграцията”, каза Радев.

 

Пред форума в Санкт Петербург говори и премиерът на Словакия Петер Пелегрини.

 

В българската делегация са включени вицепремиерът по икономическата и демографската политика Марияна Николова и председателят на комисията по икономическа политика и туризъм в българския парламент Петър Кънев. Президентът се придружава и от съпругата си Десислава Радева.

 

Миналата година във форума участваха френският президент Еманюел Макрон, японският премиер Синдзо Абе и директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард. През 2018 г. във форума участваха френският президент Еманюел Макрон, японският премиер Синдзо Абе и директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард, през 2017 г. премиерът на Индия Нарендра Моди и австрийският канцлер Кристиан Керн, през 2016 г. италианският премиер Матео Ренци, през 2015 г. гръцкият премиер Алексис Ципрас, през 2013 г., германският канцлер Ангела Меркел и премиерът на Нидерландия Марк Рюте, през 2011 г. китайският президент Ху Цинтао. Традиционно участват и лидерите на централноазиатските републики.

 

В него участват политици, ръководители на мултинационални и руски компании като Лукойл, Газпром, Росенергоатом и др., експерти, учени. През годините в съпътстващата културна програма на форума са участвали Скорпионс, Дюран Дюран, Анастасия, Стинг, Il Divo и други световни артисти.

 

Тази година основните теми са цифровите технологии, изкуственият интелект, иновациите, онлайн търговията между Азия, Русия и Европа, интеграцията на транспортната инфраструктура, новите подходи в управлението, изучаването и опазването на световния океан,  развитието на енергийния сектор и новите източници на енергия. Има панели, посветени на футбола, театъра, медиите. Планирани са бизнес-диалози за сътрудничеството на Русия с Германия, Франция, Италия, Швеция, Швейцария, Прибалтика, Финландия, Молдова, Азербайджан, Съединените американски щати, Китай, Япония, Африка, Латинска Америка, БРИКС, АСЕАН. Има планиран панел, на който да се обсъжда как Русия да постигне целта да влезе в петте най-развити икономики на света. Мерцедес-Бенц представя най-новия си електромобил.

 

Събитието е в новия конгресно-изложбен център Експофорум недалеч от летище Пулково. Площта му е почти 100 000 кв.м закрити. Има десетки щандове на различни региони на Русия, на руски и световни компании като Мерцедес-Бенц, на най-големите руски и китайски медии. Пространствата пред пленарната зала са украсени с рисунки на герои от приказките на Пушкин

Коментари ( 0 )