Погба е последният подарък на Фърги

Казват, че за човек не е хубаво да се връща в миналото, но когато става дума за футбол, това твърдение не е много точно. Това е една статия именно за паралела между Манчестър Юнайтед в миналите години и сега.„Гледал съм как този отбор мачкаше отборите във всички турнири, а когато не ги мачкаше, в повече пъти падаше достойно и това беше заради „сърцето“ на отбора, ако може да се нарече така. Убеден съм, че Сър Алекс Фъргюсън имаше голямо влияние върху това поведение на играчите. Никога няма да забравя как Руни и Тевес бяха готови да пробягат 40-50 метров спринт, след като са изгубили топката поради разсеяност или просто достатъчно натиск от някой съперник.

Никога няма да забравя как Македа с петичка се обръща в наказателното поле след остър пас на Гигс и с последни усилия отправя удър към вратата, вкарва и се хвърля пред публиката, а съотборниците го дърпат, за да го прегърнат. Няма да забравя как Гари Невил целуна Пол Скоулс, след един негов гол срещу Манчестър Сити. Въпреки тези моменти, които са ме карали да крещя от радост, както нищо друго не ме е карало да го правя, заслугата на САФ не беше толкова във влиянието му в съблекалнята, което беше неоспоримо огромно, колкото в подбора на играчи, който правеше при закупуването им. Купуваше футболисти, които бяха шампиони по душа. Бяха „нешлифовани диаманти“, а той като бижутер оформяше ръбовете им, за да паснат на стила на игра. Алекс Фъргюсън никога не е избирал футболистите му да са най-техничните 11. Той търсеше такива, на които сърцата им биеха за Юнайтед, които бяха жадни за победата, тези готови да тичат повече, да мислят по-бързо от съперниците и най-вече тези, които бяха готови да падат на полувреме с 2 гола ,но да са готови да вкарат 5 за вторите 45 минути, ако се налага.

И така стигам до същината на статията. Настоящият отбор на Юнайтед. Този отбор под ръководството на един много успешен, но и толкова недолюбван от мнозина треньор. Жозе Моуриньо е единственият, който всъщност реши да погледне подхода на САФ. Той за разлика от своите предшественици – Дейвид Мойс и Ван Гал, не заложи нито на наличния материал, нито на количеството покупки. При Мойс нещата се объркаха може би когато Ван Перси и Руни се контузиха в един и същ период и отборът загуби вяра, че той е правилният човек за заместник на Фъргюсън. При Ван Гал пък нещата се объркаха в твърде много аспекти. При него проблемът за неуспеха е доста по-комплексен. Покупката на 10 играчи за два сезона и редовните контузии му попречиха да осъществи своите и виждания за това, как точно трябваше да играе Юнайтед. Както виждаме и при Гуардиола, просто стилът с 80 процента владеене на топката в Англия не ти гарантира нищо. Това е заради множеството отбори, играещи с дълги топки и отбелязващи голове с малко създадени шансове. Така че дори и да бяха здрави всички футболисти, с владеенето на топката и скучни футбол, който играеше Манчестър Юнайтед, нямаше да стане шампион.

При Жозе се наблюдава нещо ново и различно.Той наистина взаимства от САФ. Първото, което направи, е че не разчиташе на старите лаври, тъй като отбора очевидно имаше състав, който не беше никак лош на хартия. Това не го задоволяваше. С идването си отстрани от състава световния шампион Швайнщайгер и показа че никой няма да може да се осланя на стари лаври. Даде да се разбере, че който вкарва и подава голови пасове има почти гарантирано място в състава (едно от фундаменталните правила на САФ). Заложи на качеството пред количеството, купувайки 4 футболисти, но само какви! Новодошлите – Ибрахимович, Пол Погба , Хенрих Михитариан и Ерик Байи, са с ДНК на шампиони, на което залагаше и САФ. Всички без Байи са ставали шампиони в първенствата, в които са играли. Следващата важна стъпка, която направи след това беше, че не го хвана страх да извади от състава Руни - капитанът, топ реалиаторът на клуба, легендата. В същото време съумя да възроди част от звяра в него. Единственият, който осъзна, че Руни вече не може да играе на 4 дни по 80-90 минути, а за да е полезен има нужда повече време за възстановяване. Давайки му повече време за почивка, Моу го държи гладен за футбол. При предшествениците на Моу, Руни беше с непоклатим статут на титуляр, без значение дали играе добре или не. Последното, което Жозе направи, е че балансира отбора откъм възраст. На терена има както млади, така и опитни играчи, с което той си осигурява приемственост между поколенията. Тази приемственост ще го изведе до титлата в близките години, а защо не и едно десетилетие начело на Червените Дяволи.

Късметът също споходи Моу, тъй като въпреки неуспешния период на Ван Гал, той изкара пред света и даде старт на много млади играчи, от които някои останаха в отбора и вероятно ще са в ядрото на развитие на този отбор. Рашфорд, Марсиал, Лингард, Фосу-Менса и Погба са следващите Ники Бът, Скоулс, Невил, Гигс, Бекъм. Твърдението ми е, че те са следващото поколение, на което ще бере плодовете Юнайтед. И те като момчетата на САФ биха умрели на зелената настилка, за да спечелят с този отбор. Те просто го обичат, както аз, защото освен играчи, те са също и фенове от деца. За финал искам да напиша, че преди време бях чел анализи, че Де Хея е последният подарък на Фърги, но мисля, че това ще е Погба. В мача с Ливърпул направи много, много грешки. Това е необичайно за него. Да не говорим за ситуацията при дузпата. Но просто лицето му, когато свириха дузпата беше достатъчно показателно какво означава  за него да играе за този отбор. Той бе съкрушен от факта, че може да е виновника за падението на любимия отбор. Това за мен значи много. Означава, че той ще даде всичко за отбора и ще се превърне в еквивалентно важно фигура, както беше Пол Скоулс. Скоулс, който така ни липсва в последните 4 години.

Мартин Мавров, специално за Gol.bg

Четете още:В Севиля не мислят за титлата