Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!
Искам моят отбор да е непримирим, такъв бях и аз като футболист, казва треньорът на моряците
Публикувана: 14 Dec 2017 | 12:03

- От 7 години си част от треньорския щаб на „Черно море“. Според теб каква е посоката, в която трябва да се развива отборът?
- Трябва да се налагат момчета от школата. През годините винаги е имало добри юноши, но поради една или друга причина, те не са ставали част от отбора, а може би не е имало и такава фигура, която да улесни техния преход от детско-юношеските формации към мъжкия състав. От година и половина аз изпълнявам тази роля и моята цел е този преход да бъде безпроблемен и в един момент те да станат гръбнакът на „Черно море“. Бях казал преди време, че школа, която разполага с над 350 деца е постижимо да изкара 18 момчета, които да бъдат в основата на мъжкия отбор. На практика няма да е много лесно, но аз съм си го поставил като цел. Ако разполагам с време, смятам да я постигна! 


- Защо избра „Черно море“?
- Бях в Италия през 2010 г. Все още играех, но вече бях и треньор, на 35 години трябваше да помисля да прекратя кариерата си на футболист, имах и сериозна контузия, исках да се върна в България. Вариантите ми винаги са били свързани само и единствено с футбола, но след 12-годишно отсъствие от страната нямах вече нито позиции, нито контакти. Решихме с моето семейство да живеем във Варна и тогава си подадох документите в „Черно море“, проведох разговор с ръководството и те ми дадоха шанс да работя в школата. Започнах да тренирам набор 1995 г. Треньор на мъжете беше Велизар Попов, а негов помощник Стефан Генов. Тогава освободиха Велизар Попов, Стефан Генов стана треньор и мен направиха помощник. Не знам защо предпочетоха мен тогава, може би за три месеца са видели в стила ми нещо по-различно и по-интересно. Започнах работа и останаха доволни от мен. Всички треньори, които са минали след това през клуба, биха потвърдили, че съм им помагал винаги и на 100%. Смятам, че са доволни от съвместната ни работа. По този начин тръгна моят път в „Черно море“. 


- Труден ли беше другият преход, който направи съвсем наскоро – от поста на помощник към старши треньор на отбора?
- Много труден! Двете неща нямат нищо общо помежду си. Когато си старши треньор поемаш цялата отговорност, а аз 
съм отговорен човек. Решенията са изцяло твои, ти водиш тренировъчния процес, ти поемаш всички негативи. Дори от психологическа гледна точка нещата са много по-сложни. 
 

- Защо взе това решение?
- Откакто съм в клуба, от 2010 година, аз работя за „Черно море“! Никога не съм помислял егоистично, да работя за себе си, или за даден човек. 
Аз работя за „Черно море“! Задължен съм и съм благодарен на ръководството на клуба, че ми даде шанс. Тогава бях за тези хора абсолютно непознат, никога не бяха ме виждали дори. На тяхно разположение съм и когато взеха решение, след като Георги Иванов подаде оставка, аз да поема отбора, независимо от ситуацията, независимо от проблемите, бях длъжен да го направя. Ако беше дошъл друг човек на този пост, той щеше да има много и различни искания и извинения. Аз никога не съм хленчил след мач, независимо от резултата, никога не съм се оправдавал! Независимо има ли проблеми, или няма, никога няма да се скрия!
 

- Ако се върнеш назад сега, когато вече знаеш какво е, би ли направил отново същия избор?
- Разбира се! Казах го, аз съм отговорен човек и съм задължен на ръководството на клуба! Нашите отношения са оптимални! 


- Нещо, което прави впечатление в твоята биография е че кариерата ти в България е свързана реално само с два клуба – играл си само в „Етър“, а треньор си бил само в „Черно море“. За теб важно ли е постоянството във футбола?
- Постоянството е най-важно не само във футбола, а и в живота, и да повишаваш непрекъснато нивото си. През тези 7 години в „Черно море“ надградих много неща в себе си, направих и доста неща за отбора и за детско-юношеската школа. Постоянството и стремежът да се усъвършенствам явно е това, което ме държи на едно място дълго време. През тези години е имало треньори, които са ме канили в други отбори, предлагали са ми да работим заедно, винаги съм отказвал!


- Защо?
- Не мога да се махна от тук, при положение, че ръководството ми е дало шанс за изява. Това не е колегиално, не е професионално, не е добре и от чисто човешка гледна точка. Един ден ако вече не съм в Черно море, тогава мога да потърся други варианти. Но мисля, че имам още много несвършена работа в този клуб! 


- Ти освен треньор си и директор на детско-юношеската школа на „Черно море“.  Какъв е периодът, който е нужен на един футболист, за да премине от юношеския към мъжкия състав?
- Няма точно фиксирано време. Има вече юноши от наборите 1999 г., 2000 и 2001 г., които тренират с мъжкия отбор. Между 6 и 9 месеца са нужни и някои от тях ще бъдат важни фигури в тима.


- Каква е основната разлика между мъжкия и детско-юношеския футбол– по-скоро във физически и спортно-технически план или в психологически аспект?
- Пред момчетата, които вече тренират с мъжкия отбор, бариерата в момента е чисто психологическа. Липсва им опит, който те няма как да го придобият в детско-юношеската школа, той идва с тренировките и контролите с мъжете, а последният етап са официалните мачове. Те тренират с нас, учат се от малко по-големите. Важен е подготвителният период, когато треньорът започне да ги налага в отбора, пуска ги по малко, обяснява им грешките, които допускат. Има детайли, които се изчистват в официалните мачове. Няма как да не грешат, няма как да липсват негативни моменти. Това може да се преодолее само с търпение – от страна на треньора, на играчите и на обществеността. Това е пътят! Друг начин няма…


- Доколко е важно за един клуб да има добра детско-юношеска школа и да разчита на собствени кадри?
- Зависи от самия клуб. За „Черно море“ е от фундаментално значение. За клуб с нашите цели, който иска да поддържа постоянно високо ниво в България, школата е много важна. В района има много таланти, които в един момент могат да заиграят и в мъжкия отбор. 


- Как подбирате децата, които вземате в школата на „Черно море“?
- При най-малките не правим някакъв специален подбор. Те идват, забавляват се, играят. Когато поотраснат и самият футбол стане малко по-динамичен, по-борбен, когато започне да се налага по-високо ниво от техническо естество, там вече става подборът. През годините децата търпят големи промени. Едно се развива по-бързо, друго по-бавно. Всичко е много деликатно, нужно е търпение, пак го казвам. Не трябва да се вземат прибързани решения, трябва да се преценява много добре, да се изчаква точният момент и тогава вероятността да сгрешим е по-малка. 


- Склонна ли е обществеността във Варна на това търпение, за което говориш. Усещаш ли подкрепа и разбиране, откакто си треньор на „Черно море“?
- В част от обществеността може би има разбиране, но в друга част го няма. Аз разбирам всички, защото те гледат крайния резултат, гледат победите на „Черно море“, а те в момента липсват. Нормално е хората да негодуват, да търсят проблемите, да откриват причината само в треньора, но има много неща, които остават скрити за публиката. Призовавам всички наистина да имат търпение, защото 
това, което искам аз да реализирам, един ден ще им донесе радост. В момента отборът не бих казал, че не играе добре, но няма резултати поради липсата на някои детайли, които в зимната подготовка ще опитаме да прецизираме. Отборът на „Черно море“ ще започне да побеждава!
 

- Капитанът Георги Илиев направи много точен коментар след края на последния мач за годината, че на един треньор може да се търси сметка и отговорност, когато той е направил селекцията и е провел подготовката. Но все пак какви са причините според теб за тези негативни резултати, които натрупа „Черно море“?
- Един-два детайла, които обаче са от фундаментално значение, не ни позволиха да спечелим отделни мачове. Създавахме положения, които не успявахме да реализираме. Не вярвах в късмета, но в последните два-три мача започнах май и в това да вярвам, защото се случиха неща, които са нелогични и необясними. Във футбола причини винаги може да се намерят. Винаги може треньорът или футболистите да си открият алиби, но крайният резултат е факт и той е, че ние не успяхме да вземем мачове, които бяха наши и бяхме длъжни да спечелим. През зимната пауза вземаме решения, които смятам, че ще повлияят положително на клуба. Ще привлечем футболисти, с които се надявам да надградим състоянието на отбора и да наваксаме това, което ни липсва, откакто аз водя „Черно море“. 


- Бил си треньор и футболист в Италия. Кое е общото и различното между българския и италианския футбол, има ли неща, които могат да се приложат в нашата действителност?
- Тук обсъждаме неща, които в Италия никога не се коментират, като например хранителният режим. Там от малки имат култура в това отношение и всеки знае, че едно правилно хранене, независимо дали спортуваш активно или не, би допринесло оптимално за начина ти на живот и за здравословното състояние. А тук се мисли за хранителния режим, само когато човекът спортува активно. Това е една от разликите, която ми направи впечатление. От спортно-техническа гледна точка всяка държава си има характерни черти на своя футбол. Италия е известна с тактика, Германия – с непримиримост и физика, Испания – с високото техническо ниво на футболистите. Всяко едно нещо може да се приложи в България, но трябва треньорът да съобрази с какви футболисти разполага и доколко те могат да изпълнят изискванията. 


- Кое е основното, което искаш да предадеш на футболистите, с които работиш? Преди мач какво им казваш?
- Всеки мач си има своя специфика. Ние работим през седмицата, усъвършенстваме се технически, наблягаме на индивидуалната тактика, която е от фундаментално значение, но основното, което искам е отборът, който аз водя да бъде непримирим! Независимо какво се случва, трябва да се борим до последно! Докато не свърши играта, ние трябва да сме в нея! Това искам да го предам на всеки един футболист, защото аз бях такъв на терена, искам и те да бъдат и да не се отказват, когато има трудност. 


- Защо избра футбола?
- Той ми е наследство, може би… Баща ми е бил футболист – юноша на „Левски“, централен нападател на „Локомотив“ (Пд) и „Етър“. Аз играя от осем годишен. Моят живот е свързан изцяло с футбола. Никога не съм бил на кръстопът. Аз тръгнах по пътя, който продължавам да вървя и 
с годините страстта ми към този спорт става все по-голяма. Не се виждам на друго място!

 

- Какво си спомняш от годините на терена и труден ли беше преходът към треньорската професия?
- Заиграх твърде млад в отбора на „Етър“. Бях юношески и младежки национал, играл съм на световни и европейски първенства. Много добър старт на кариерата си получих във Велико Търново. В последствие заминах за Испания, за „Реал“ (Сарагоса). Тогава времената бяха сложни, България беше извън ЕС и визовият проблем беше решаващ. Не можаха да се получат нещата в Испания и заминах за Италия. Имах намерение 2-3 години да бъда там, а изкарах цели 12. Преходът към треньорската професия беше безболезнен, защото започнах да тренирам деца още докато играех. В един момент спрях да играя и продължих само да тренирам. Душата ми беше в мир, а може би се бях и наситил. Не съм имал желание да продължа да играя, исках изцяло да се отдам на треньорската професия. 


- Какво си пожелаваш през 2018-а – за теб и за отбора?
- За мен и семейството ми, и за всички близки – здраве. Искам през 2018-а „Черно море“ да вземе това, което не успя да вземе през 2017-а, а заслужаваше. Искрено се надявам това да се случи! Футболът е колкото красива игра, толкова и коварна. Трябва да бъдем малко по-уравновесени и да се съсредоточаваме върху конкретните задачи, а не да мислим какво е било и какво ще бъде. Нека си свършим работата на момента и да видим до къде можем да стигнем!


Полина Петрова
 

Коментари ( 0 )