21 етапа, 3 460 км... 23 жени с колела във Франция искат дамски Тур дьо Франс

176 мъже, 3 460 км, разпределени в 21 етапа, маршрут, преминаващ през няколко държави. Това е тазгодишното издание на Тур дьо Франс в цифри.

Тур дьо Франс е едно от най-тежките спортни изпитания, "карнавал на мъченията", както го описва BBC.

176-мата състезатели в тазгодишното издание тръгнаха на 6 юли от Брюксел. Ден преди тях обаче 23 жени започнаха абсолютно същото състезание, с надежда да провокират повече хора да си зададат въпроса - защо няма женски Тур дьо Франс?

Дайте колела на момичетата

От 2015 г. насам група от френски колоездачи  "Дайте колела на момичетата", е карала по всеки един етап на тура, ден преди мъжете да минат по трасето.

Тази година, за първи път 13-те французойки от организацията ще бъдат придружени и от още 10 жени от цял свят. Отново ще се движат ден преди мъжете.

"Отсядаме в AirBnB, така че ние си готвим и перем", обяснява пред BBC Луиз Гибсън, една от петте британки в групата.

"Тренираме като професионалисти, но също така имаме професии, и някои от нас са майки, така че имаме доста на главата", признава тя.

Всички 23 състезателки се срещнали ден преди да тръгнат по маршрута. Три от тях са австралийки, една е американка, живееща в Швейцария, а групата е придружена и от една холандка.

За разлика от мъжете те ще карат по пътищата, редом с трафика. Ден след тях пътищата ще бъдат затворени за голямото шоу - мъжкия тур.

Дългият път до края

Тази година организаторите на тура са предвидили особено тежък маршрут, като три от етапите завършват на височина над 2000 м.

41-годишната Гибсън признава, че ще е трудно.

"Ден първи ще е най-дългото каране, което някога съм правила", казва тя. След ден първи ще й остават още 3 448 км до края.

Най-голямо предизвикателство и страх са изкачванията в Алпите и Пиринеите.

"Преди съм качвала Изоард (2 360м), но веднага след това трябва да качим и Кол дьо Галибие (2 642 м) на същия ден", добавя тя.

Състезанието за жените обаче има една основна разлика. Те не засичат време и не се състезават.

"Минаваме го като екип и ще го направим - просто понякога ще е доста болезнено", казва Гибсън, която е бивша бегачка.

Те не се състезават, а по-скоро искат да докажат, че ако група аматьорки могат да приключат състезанието, то техните професионални колежки заслужават своят собствен голям Тур.

Имат и друга мотивация - да покажат на следващото поколение, на малките момичета, че полът им не е основание да спират мечтите си.

Гибсън има двама сина - на 11 и 8 години, и за тях женския спорт е нещо нормално. Осъзнала колко абсурдно е всичко, когато се опитала да им обясни защо няма женско състезание.

"Опитваме се да помогнем на бъдещото поколение, защото промяната, за съжаление, няма да се случи в близките няколко години", казва тя.

Историята на женския тур

23-те колоездачки продължават да обикалят Франция, ден преди мъжете, но много преди те да се качат на велосипедите е имало Тур дьо Франс за жени. От 1984 г. в продължение на 5 г. Tour de France Feminin се е провеждал, с различни промени, пропуснати години и ребрандиране. Накрая се превръща в 4-етапния Гран Букле.

Организаторите на Тур дьо Франс, "Амори спорт", стоят и зад еднодневното състезание за жени - La Course. Давид Лапартиен, шефът на международната колоездачна асоциация, отдавна призовава състезанието да се разшири до 10 етапа.

Според "Амори спорт" това е "логистично невъзможно" - да провеждат 10-етапно състезание за жени по време на мъжкия тур.

Международен натиск?

23-те аматьорки смятат, че не само привличат внимание към проблема с липсата на женски тур, но и могат да окажат натиск на "Амори спорт".

"И двете", казва Гибсън. "Ще чуят директно за нас и ще узнаят за френския отбор, които са много внимателни. Дори не е нужно да се свежда до тях - не иказваме, че "Амори спорт" трябва да организира женски Тур дьо Франс, просто искаме еквивалент. Ако е нова компания, с нови спонсори - чудесно!", посочва Гибсън.

Може би именно в спонсорите е разковничето. Трябва да се провокира интереса на рекламодатели, ако жените искат повече състезания, по-голямо отразяване и по-стабилни отбори. Мъжките отбори също имат много финансови предизвикателства, като много отбори са уязвими от оттегляне на спонсори и дори собственици. Много от колоездачите пък са с краткосрочни договори с отборите си. Тези проблеми са още по-сериозни в женския спорт.

Dnes.bg