Мариела Николова: Не мога да си представя да живея без морето

Мариела Николова е сред най-успешните състезателки в българското ветроходство и същевременно е лъчезарен и слънчев човек, който с усмивката и излъчването си не остава незабелязан… Представител е на варненския клуб „Черно море Бриз“. Срещаме се в края на активния сезон, който беше изключително успешен за нея – с победа в държавното първенство и в домакинския кръг на европейската купа край Варна. Говорим си за мечтите и  предизвикателствата в един спорт като ветроходството, който изгражда истински характери.

- Мариела, поредна силна година за теб…  Доволна ли си от формата, която демонстрираш?

- Да, бих казала, че има подобрение от миналата година, доволна съм от представянето и начина на каране.

- С какво превъзхождаш конкурентите си?

- В България има доста по-малко състезатели в моя клас и бих казала, че е малко по-лесно да се следи конкуренцията и да успявам да изградя добра тактиката спрямо тях, докато навън състезателите са доста повече, групите са от по 50-60 лодки, което е основната разлика. Смятам, че една от силните ми страни е точно тази, че не се съсредоточавам в собственото си представяне, а наблюдавам и конкурентите отстрани. В последно време научих, че за ветроходството най-важно е да наблюдаваш какво става покрай твоята лодка  – вълни, вятър, течения, дори и облаците – всичко това влияе върху представянето, а не само собствената ти скорост и техника.

- Какъв трябва да е човек, за да успее във ветроходството, от думите ти разбирам, че трябва да е доста адаптивен…

- Определено… Освен това бих казала, че трябва да е постоянен и наистина мотивиран, за да постигне нещо. Познавам доста хора, които вече се отказаха…

- Ти самата как успяваш да съчетаваш спорта с другите си ангажименти?

- Аз от малка съм свикнала да съчетавам доста неща, тъй като винаги съм била много ангажирана, никога не съм оставала в застой.

- Явно си организиран човек…

- Това е много важно, според мен. Случвало се е да си планирам целия ден от сутринта до вечерта по часове, за да успея да свърша всичко, което е нужно.

- От кога се занимаваш с ветроходство и защо се насочи точно към този спорт?

- Започнах през 2006 г., бях на осем - лятото, след като завърших първи клас. С брат ми имаме малка разлика във възрастта, той е малко по-голям от мен и през летните ваканции нямаше кой да ни гледа, тъй като и двамата ни родители ходят на работа. Баща ми предложи да ни запише на някакъв спорт вместо просто да си седим и да си губим времето вкъщи. От негов приятел разбра за ветроходството и записа първо брат ми. Аз бях любопитна и ходех всеки ден с тях, треньорката като ме видя, каза, че в отбора трябвали и момичета и така започнах и аз.

- Имало ли е конкуренция между вас двамата с брат ти – за повече спечелени титли и по-добри постижения, или по-скоро сте си помагали винаги един на друг?

- Винаги сме си помагали… На него дължа голяма част от знанията си… В известен смисъл аз вървя по неговите стъпки. Той винаги е бил до мен и ме е подкрепял. Разбира се понякога има и неразбирателства помежду ни, но това е нормално в едно семейство. Когато той не е с мен на състезание, винаги се чуваме и обсъждаме всеки детайл. Ако съм имала лош ден, ако нещо не се е получило в карането, той е човекът, който успява да ми вдъхне спокойствие и увереност, че това е нещо моментно, а не е дошъл краят на света…

- Как успяваш да се мотивираш, ако си имала лош старт, тъй като във ветроходството едно състезание се състои от няколко гонки в различни дни, как се „вдигаш“,  ако не ти потръгне от самото начало?

- Много ми помогна това, че влязох в програмата на Световната федерация за подпомагане на ветроходци от страни, в които спортът не е толкова развит. Благодарение на нея имам възможност да комуникирам с много добри треньори, както и с опитни психолози. Те успяха много да помогнат на всички нас, които сме в програмата, да усъвършенстваме психическата си устойчивост, да преодоляваме загубите, а не да се вглъбяваме в тях.  Успяха да променят начина ни на мислене и на възприемане на нещата. Често са ни казвали, че когато ни се случи нещо негативно, не трябва да допускаме то да ни завладее, а да приемем, че няма какво повече да направим, а е по-добре да гледаме напред – към идните дни и следващите гонки, тъй като само това, което предстои, може да ни донесе успех. Посъветваха ни също да мислим за всичко онова, което може да ни изведе до добрия резултат, а не да се фиксираме само върху него. Да мислим за ветрове, течения, конкуренция, всичко онова, от което зависи доброто ни представяне в една гонка.

- Случвало ли ти се е някога да изпитваш страх от морето и това, че си родена във Варна, помага ли ти?

- Аз не бих си представяла да живея някъде, където няма море. В началото изпитвах страх, да. Когато започнах да тренирам ветроходство,  не можех да плувам и това ме постави пред някои стресови ситуации, което е нормално, когато все още не си толкова опитен и попаднеш в условия на силни ветрове и големи вълни.

- Явно си била доста отдадена на спорта и силно решена да се занимаваш с ветроходство, щом не си се отказала…

- Няма да лъжа, имало е моменти, когато съм плакала във водата от страх, въпреки че на практика всичко е обезопасено - имаме спасителни жилетки, има катери отстрани, които следят за безопасността на състезателите, така че реално няма опасност, но едно дете, което няма опит, трудно го осъзнава. С течение на времето, когато вече знаеш какви действия да предприемеш във всяка една ситуация, страхът изчезва и остава само насладата от това, което правиш.

- За колко време се научи да управляваш лодката, отстрани изглежда доста трудно?

- Нормално е отстрани да изглежда така (смее се…). Като цяло не е чак толкова трудно, всеки, който иска, би могъл да се научи, не е невъзможно. За колко време съм се научила не мога да кажа, тъй като аз продължавам да придобивам нови знания и нови способности с всяко едно състезание, на което участвам.

- Каза, че си започнала на осем, това ли е най-подходящата възраст според теб да започне едно дете да тренира ветроходство?

- Според мен, колкото по-рано се започне, толкова по-добре, защото децата успяват да свикнат с водата, с вълнението, с лодката. През първата година и отчасти през втората основно трябва да се свикне със самия спорт. Оттам нататък вече се надгражда със знания, градят се тактики, тогава вече започваш да разбираш естеството на ветроходството.

- Има ли достатъчно интерес към ветроходството у нас?

- В сравнение с другите страни, определено няма. В Северна и Западна Европа е доста по-различно, там ветроходството е много по-развито, федерациите осигуряват много по-голяма подкрепа за спорта и успяват да го развият максимално. Имат може би по-добри условия заради излаза съм океана, ветровете, които ги има там, тук ги нямаме. Пристанищата им са много по-големи от нашите, а са и доста повече, отколкото в България.

- Какви качества развива ветроходството във всеки, който го практикува?

- Както всеки спорт, ветроходството учи на дисциплина, на сдържаност, на психическа устойчивост, развива мисленето. Успява да подготви всеки, който се занимава активно с него, за предизвикателствата, които ще срещне по-нататък в живота.

- Има ли някакви базисни качества, които трябва да притежава всеки, който започва да се занимава с ветроходство?

- Най-важно е желанието, няма други изисквания. Човек трябва да е мотивиран да се научи и да му харесва, това е най-важното…

- Защо избра „Черно море-Бриз“?

- От самото начало съм в този клуб. Случайно попаднах там, но треньорите много ми допаднаха, обръщаха внимание на всички, разбирах се с останалите деца и просто нямах причина да търся друг клуб.

- Спомняш ли си първата си тренировка, първото състезание и първата победа?

- Спомням си първото състезание, на което участвах. Мисля, че беше в началото на втората година, откакто тренирах, пролетта. Успях да завърша всички гонки и бях много щастлива от това… Първия си медал спечелих още в  следващото състезание – завърших трета при девойките младша възраст, не можех да повярвам накрая, че съм заслужила бронза. Когато си малък, ти просто караш и гледаш да си завършиш гонките, това е всичко, не си поставяш някакви цели за класиране, не следиш конкуренцията. Накрая преди награждаването някой ми каза – ти си на трето място и аз не можех да повярвам до момента, в който не ме извикаха да си получа наградата.

- Има ли напрежение у теб преди старта и до днес и как успяваш да го тушираш?

- Напрежение има със сигурност, това е, което ти покачва адреналина всеки път преди старта и което те кара да продължаваш напред…

- Какво ти дава и какво ти отнема решението да се занимаваш с ветроходство?

- Почти през целия си съзнателен живот аз се занимавам с ветроходство. Мисля, че всичко, което съм научила, ми помага и в други сфери – в училището, след това в университета. Амбицията да поддържам добро състезателно ниво не ме оставя да се отпускам, а ме кара да преследвам това, което искам и да се старая да го постигна. Спортът ми е помогнал да усъвършенствам и уменията си за комуникация с хората. В отбора всички те приемат такъв, какъвто си, никой не те съди, а те подкрепя и ти помага да преодолееш трудните моменти. Разбира се, спортът отнема време, посветено на усилени тренировки и състезания. За мен обаче това не е нещо непоносимо. Да, нямаш много време за приятелите си от училище или от квартала, за хората около теб, които не са в спорта, но те, ако са ти истински приятели, остават до теб въпреки всичко и колкото и рядко да се виждате, успявате да съхраните близката си връзка и да си поддържате отношенията. Моите приятели винаги ме подкрепят, въпреки че доста често отказвам да изляза да се видя с тях, тъй като трябва да тренирам и да се подготвя за дадено състезание. Те никога не са ме упреквали, че не мога да отделя толкова много време за тях, а винаги са ми казвали – давай, с теб сме. Радват се на успехите ми, винаги са щастливи от постиженията ми.

- Кои от успехите, които си постигнала, са ти най-скъпи?

- Много са ми скъпи успехите, които съм постигнала тук в България, заедно с отбора, когато се радваме всички заедно на победата. Много щастлива съм също, когато ходя в далечни страни, в които, ако не беше спортът, нямаше да мога да отида.

- Кои са най-далечните и интересни кътчета, които посети благодарение на спорта?

- Освен в Европа съм ходила и в Нова Зеландия на младежко световно първенство. За първа година участвах там и за жалост за последна, тъй като вече излизам извън възрастовата граница. Там беше невероятно. Бях в отбор, съставен от хора от различни страни. Двама треньори работеха с нас – един местен и един от Световната федерация. Представих се отлично, бях мотивирана, тъй като само първите при момчетата и при момичетата щяха да продължат своето развитие в програмата на Световната федерация и аз успях. Благодарение на представянето си заслужих участие на световното първенство миналата година в Дания. Прекарахме цял месец там, като две седмици от него бях на лагер с много добри международни треньори. В него участвах заедно с група от момичета, с които се подкрепяхме, вече мога да кажа, че сме приятелки и прекарваме много време заедно навсякъде по света, където се срещнем. Със същата група бях сега в Япония на световното първенство. Беше много интересно, тъй като културата там е коренно различна от нашата. Когато отида в чужда страна, моята цел е да се запозная с местните хора, да опозная възгледите им, да разбера какво обичат да правят, какво не харесват. Японците ме впечатлиха силно, тъй като излъчват доброта и през целия си престой не чух нито една груба дума. Научих много за страната им и останах очарована от културата и ако имам шанс, бих искала пак да посетя Япония.

- Какви състезания ти предстоят до края на годината?

- Балканско първенство в началото на септември. Има и един старт за европейската купа през зимата, декември месец – между Коледа и Нова година, в Хърватска, възможно е да участвам и там, но засега не е сигурно. Подготовката ми през годината беше съсредоточена изцяло върху световното първенство в Япония. Доволна съм от представянето си… Допуснах една техническа грешка, която ми коства три незачетени гонки, след това беше наистина доста трудно да се върна в играта, но успях, отчасти и благодарение на треньорката, който беше с нас в Япония, тя е прекрасен човек и изключително добър специалист, 4 пъти е участвала на Олимпийски игри и е била в топ 10 в света. Тя не ми позволи да падна духом и следващите три дни на състезанието бяха изключително силни за мен. Успях да постигна най-доброто българско представяне и съм много щастлива от това.

- Варна ще приеме Европейското първенство през 2021 година. Какво трябва да се направи според теб, за да бъдем достойни домакини на този форум?

- Две години подред сме домакини на кръг от европейската купа. Мисля, че успяваме да я организираме много добре, а тя е нещо като репетиция за нас за домакинството на Европейското първенство през 2021 г. Ние, състезателите, винаги когато пътуваме някъде споделяме след това какво не ни е харесало и какво трябва да направим ние, за да не допускаме подобни слабости във Варна.

- А какво споделят чуждестранните състезатели, които посетиха Варна за европейските купи?

- Харесва им, доволни са, казват, че организацията е на ниво и че биха дошли отново, ако имат такава възможност.

- Какви цели си поставяш от тук нататък, за какво мечтаеш?

- Мечтая за Олимпийските игри… Фокусирала съм се да спечеля квота и да участвам. Има още един последен шанс за Токио 2020 – през април на регата от серията световна купа в Генуа. Там ще се разпределят последните квоти. Надявам се да успея…

ПОЛИНА ПЕТРОВА