Явор Генов: Седем години играх футбол, но избрах волейбола

Явор Генов е най-опитният волейболист в състава на „Черно море“ и през новия сезон. Започва с волейбола на 15, но бързо разбира, че това е спортът за него. Най-силните му състезателни години са с екипа на „Нефтохимик“. Преминава през различни отбори в чужбина, но отново се връща в родния клуб. За амбициите с екипа на „Черно море“ и живота отвъд спорта – Явор Генов в рубриката „На спортна вълна“...

- Явор, започна новият сезон с екипа на „Черно море“, какви са очакванията ти за представянето на отбора в Националната волейболна лига?

- И тази година стартирах шампионата с „Черно море“, имам договорка с клуба да остана поне през първия полусезон. Няколко години вече се случва така, че получавам възможност да изляза в чужбина, ще видим дали ще се случи отново, но засега съм във Варна. Ние в „Черно море“ сме реалисти за представянето си в Националната волейболна лига, очакванията са да се класираме около 9-о – 10-о място, тъй като в отбора има повече юноши, момчета, които нямат много опит. Като цяло първенството е силно, първите осем отбора са доста равностойни, тъй като са с по-опитни състезатели и по-голям бюджет, докато нашият отбор е изграден изцяло от местни кадри. Целите са да останем в групата.

- Пада ли върху теб по-голяма отговорност предвид това, че си най-опитният в състава?

- Винаги има по-голяма отговорност в подобни случаи и няма как да е иначе, тъй като повечето момчета разчитат главно аз да върша най-трудните неща, в тежки ситуации да се нагърбвам с нелеки изпълнения, да водя отбора. Не съм аз капитанът на тима, но се опитвам да бъда лидер, да помагам със съвети на по-неопитните състезатели, ако мога да ги науча на нещо от това, което съм видял по терените у нас и в чужбина.

- Доколко е важно за един отбор да разчита на собствени кадри?

- Хубаво е всички отбори да развиват школите си. Аз съм играл в отбори, в които няма нито един местен състезател. Били сме 14 играчи, произлезли от школите на различни клубове. Когато един отбор привлича само чужди състезатели, това е и финансово по-трудно за него, а и не развива нищо, не допринася за бъдещето на спорта и за нивото на националния отбор.

- Какво означава за един волейболист да получи повиквателна за националния отбор, ти самият си изпитал това чувство?

- Всеки се стреми към това, всеки очаква момента, в който ще разбере, че е сред избраните да представят България.

- Разкажи за кариерата си до момента, как започна с волейбола?

- Започнах малко късно, бях 15-16-годишен, когато се ориентирах към волейбола покрай моите родители и сестра ми, които са волейболисти. Развитието си в „Черно море“ продължих до около 21 години, след това преминах в отбора на Монтана за три сезона. Най-успешният ми сезон беше с отбора на „Нефтохимик“, след което преминах през различни тимове в чужбина за кратко, за да се завърна отново в „Черно море“.

- Как ще сравниш чуждите първенства, в които си играл, с нашето?

- Аз не съм бил в много силни първенства. Първата година, когато заминах в чужбина, играх в Ливан. Първенството не е никак силно, разчитат повече на чужденци да вдигат нивото, но въпреки това е доста по-слабо от българското. Волейболът у нас е на добро ниво, има силни състезатели, както и добри нови попълнения от школите. Единствено от финансова гледна точка ни превъзхождат чуждестранните първенства, в които съм играл.

- Тренирал си и футбол, защо предпочете волейбола?

- Седем години играх футбол, но след това така се стекоха обстоятелствата. Майка ми ме заведе в залата. В началото волейболът не ми хареса много, но впоследствие се запалих. Не знам дали да съжалявам, че не продължих с футбола, но просто така се е стекъл животът ми. Волейболът ми е дал много, срещнал ме е с много хора, с които поддържам добри контакти.

- Кое е най-важното, което си научил от треньорите, с които си работил?

- На първо място поставям дисциплината – каквото ти каже треньорът, да го изпълниш, да не му противоречиш, дори да мислиш по-различно от него, да се раздаваш във всяка тренировка и във всеки мач.

- Трудно ли е да си част от колектив и как се изгражда добрият „климат“ в един отбор?

- Винаги има някакви спречквания, когато се съберат 14-15 души с различни характери. За да се изгради истински колектив с шампионски дух, който да постига победи, се изискват малко повече усилия. Основно роля на треньора е да обедини играчите около общата цел, във всеки мач да са като едно цяло.

- Кои са качествата, които водят до успех във волейбола?

- Доста качества трябва да притежава един волейболист, както психологически, така и спортно-технически. Много е важно спокойствието по време на мач, за да може играчът да е максимално концентриран на терена, да не се поддава на провокации и на моменти, които могат да го изкарат извън равновесие, трябва да е хладнокръвен, да взема правилните решения във всяка ситуация. Спортно-техническите качества са ясни, всеки знае, че един волейболист е добре да бъде висок, отскоклив, да има бърза ръка.

- Подкрепата на публиката доколко е важна за вас в отбора?

- Подкрепата на публиката е важна за всеки един отбор и за всеки един спортист. Удоволствие е да чуеш как скандират името ти или това на отбора, как аплодират добра точка, победа, спечелена титла…

- Коя е най- негостоприемната зала у нас?

- Повечето отбори, в която и друга зала да играят, освен собствената, не се чувстват много удобно и това е нормално. За мен най-негостоприемна е залата на „Арда“, Кърджали, понеже е много малка и публиката е много близо до играчите, чуваш подвиквания по време на мач…

- Незабравимите емоции, които ти донесе волейболът…

- Дебютът ми в мъжкия състав на „Черно море“, който беше точно на рождения ми ден - 22 декември, когато станах на 18 години. Играхме срещу „Марек Юнион Ивкони“ и отборът губеше с 1:2 гейма. Аз се появих на терена и не знам дали благодарение на мен, но в крайна сметка „Черно море“ спечели, и това беше първа победа за сезона тогава. Безспорно това е най-запомнящият се момент в кариерата ми до момента.

- С какво се е променил Явор Генов от този ден до днес?

- Не знам… Хората, които ме познават, трябва да кажат. С годините няма как човек да не се промени. Вече съм доста по-улегнал, не се поддавам толкова на емоции.

- Приятелите ти предимно от спорта ли са?

- Имам много приятели от спорта, с доста момчета сме близки още от деца, израснали сме заедно, но имам и много приятели извън спорта. Всички ме подкрепят много, окуражават ме да не се отказвам от волейбола все още и да опитвам да поиграя отново в чужбина.

- Трудните моменти, свързани с волейбола…

- Най-трудния момент изживях миналата година, когато претърпях операция на рамото. Доста години играх с болки, не бях взел достатъчно добри мерки, приемах болкоуспокояващи и излизах на терена, надявах се да отшуми, но се наложи да се оперирам. Възстановяването не беше никак леко, тъй като операцията на раменната става се оказа доста сложна. 7-8 месеца продължи възстановяването ми, дори все още не съм спрял с упражненията.

- Какво ти даде сили и стимул да се върнеш след травмата?

- Това, че съм играл 10 години волейбол и обичам играта. Все още тръпна за моментите преди, по време и след мача. Спортът дава незабравими емоции, който не ги е изпитал, сигурно не може да ме разбере. Да си спортист, е нещо страхотно.

- Сега, когато знаеш какво е, би ли поел отново по същия път, ако имаш възможност да се върнеш?

- Със сигурност! Може би бих направил някои промени, като например да предприема по-рано мерки спрямо травмата ми, тъй като вече знам, че можеше да ми коства кариерата.

- Мислиш ли за живота си след спорта?

- Всеки спортист мисли за това… Професията на волейболиста у нас не е толкова доходоносна, че след няколко сезона у нас да изкараме достатъчно средства, които да ни стигнат и за в бъдеще. Докато се състезаваме, живеем добър живот, хората ни се радват, изкарваме парите си с това, което обичаме, но след това става по-сложно. Повечето играчи, след като прекратят кариерата си, се ориентират към треньорството или към нещо друго, свързано с волейбола. Засега мисля да поиграя още няколко години, за след това имам някакви планове, които не са свързани със спорта, а с някакъв малък бизнес, но когато дойде време, ще взема решение.