Илиан Илиев: Най-важното за треньора е да бъде честен с футболистите си и с феновете

Първият гост в рубриката „На спортна вълна“ за 2020-а е старши треньорът на „Черно море“ Илиан Илиев. Силно обичан от феновете като футболист, днес той е един от най-подкрепяните треньори у нас. Застана за втори път на кормилото на „моряците“ в нелек момент. Заедно с футболистите си премина през различни трудности и кризи, за да укрепи отбора в челната шестица вече два сезона поред. За най-хубавите и за нелеките моменти с любимата игра разговаряме с Илиан Илиев в първите дни на новата година.

- Г-н Илиев, каква беше 2019-а за „Черно море“?

- Според мен е важно човек винаги да гледа позитивно, затова ще кажа, че годината беше добра за отбора от спортно-техническа гледна точка. Изключвам, разбира се, скандала, който се разрази в края на миналото първенство. Той беше неприятен за всеки човек, който е свързан с „Черно море“. През останалото време мисля, че се случи всичко, което сме искали – хората да имат интерес към отбора, да играем привлекателен футбол, да налагаме млади момчета от школата на клуба, без това да е самоцел, разбира се, шанс получават само тези, които са заслужили.

- Противно на очакванията успяхте много бързо да възстановите отбора след този скандал…

- Така се получи, че на практика не успяхме да привлечем в отбора много нови футболисти. Момчета, които през миналата година не бяха на първа линия, получиха своя шанс за изява и повече игрово време. Това, че бяха в отбора отпреди и знаеха какви са изискванията ни, направи прехода по-плавен след раздялата с толкова хора наведнъж. Заслугата за бързото възстановяване на отбора е на тези футболисти, които успяха да се възползват по най-добрия начин от своя шанс.

- Какви промени искате да направите в отбора през зимната пауза?

- Не искаме да правим големи промени, не сме привърженици на този подход. В някои мачове успяхме да съчетаем удоволствието от играта с ефективността и публиката го усети. Това трябва да го развием.Искаме малко да засилим конкуренцията в атака, което да доведе логично и до по-висока процентна успеваемост в завършващата фаза. Очакваме на проби бразилски футболист, който се надявам добре да се впише в отбора. Започнахме подготовка с 23-има състезатели, от които 12 са юноши на клуба, повечето набор 1999, 2000, 2001 година. През зимната пауза се разделихме само с Аристот Ндонгала, който отказа да преподпише договора си и си Мартин Костадинов, който избра да продължи кариерата си в „Арда“. До 17 януари ще се готвим във Варна, след което ще проведем двуседмичен лагер в Турция. Ще изиграем осем контролни срещи и се надявам да сме максимално подговени за подновяванота на първенството в средата на февруари. От началото на тази година ще имаме и нов лекар в отбора, тъй като досегашният – Стефан Петров реши да потърси по-пълна реализация в сфоята професия. Благодарни сме му много за отдадеността през всичките 7 години, в които беше не само част от клуба, а и наш най-верен фен и приятел. Ще ни липсва много, но ще продължим да се подкрепяме взаимно.

- Вие самият сте юноша на „Черно море“, защо започнахте с футбола?

- Ние по цял ден играехме футбол като деца. Нямахме други забавления тогава… Естественият ход за мен беше да кандидатствам в Спортното училище.

- Спомняте ли си първата си тренировка и първия мач?

- Със сигурност първите тренировки си ги спомням, тъй като тогава на стадион „Юрий Гагарин“ правехме изпити за спортното училище, и мисля, че бяхме над 200 деца кандидати, не само от Варна, но и от региона. От всички трябваше да останат само 12. Там ми бяха първите тренировки, но това, което си спомням, е, когато бягахме на пистата 800 метра, а аз хич не обичах такива дълги бягания. На финала ме чакаха треньорите по борба, тъй като тогава трябваше да кандидатстваме в два спорта, казаха ми – ела при нас, няма бягане, но аз бях категоричен, моят избор беше футболът!

- Кои бяха идолите Ви тогава?

- Ние нямахме толкова възможности да гледаме футбол от различни страни, както сегашните млади хора. Нашите идоли бяха тези, които играеха в националните отбори. Тогава нямаше и толкова предавания по телевизията на мачовете от българското първенство, излъчваше се само дербито и затова всяко дете си харесваше местните футболисти. Аз от седми клас започнах да ходя в агитката на „Черно море“. Тогава наши идоли са били Тошко Марев, Тошко Атанасов, Пламен Ганев, мога да изброя целия отбор… Впоследствие се случи така, че играх с някои от тях, което беше сбъдната мечта за мен.

- Кое е най-важното, което научихте от треньорите си?

- Аз съм имал много треньори, със сигурност от някои съм „взел“ доста неща, както и тотално съм отхвърлил това, което други са правили, тъй като съм преценил, че не е правилно. Най-важното нещо, което научих, е, че един треньор на първо място трябва да е честен с футболистите. Може да си голям специалист, но футболистите, ако усетят фалш у теб, нищо добро не те чака. Това го научих от Пауло Аутори. Не че другите ми треньори не са били честни с мен, но при него беше особено силно изразено.

- Известен сте с това, че като треньор давате шанс на младите футболисти. Казахте, че това не Ви е самоцел, но „Черно море“ все пак е един от добрите примери в българското първенство с налагането на собствени кадри. Кое според Вас е най-важното, за да се осъществи успешно преходът от детско-юношеския към мъжкия футбол?

- На първо място искам да подчертая, че съм много благодарен на школата на „Черно море“, която, въпреки че няма условията на много други школи в България, успява да подаде много талантливи футболисти за мъжкия тим. Според мен най-важно за навлизането на млади футболисти в представителния тим е това треньорът да ги пуска да играят. Естествено и те трябва да отговорят на изискванията, но е ясно, че с един мач или два, и то епизодични, трудно някой може да стане футболист и да разкрие качествата, които притежава. Лошото е, че в България премахнаха дублиращите отбори и тези млади момчета няма как да се интегрират плавно в мъжкия футбол. Някои от момчетата, включително и такива, които са при нас, помислиха, че това да ги пускаме в игра е едва ли не даденост и през сезона дори имаше моменти, в които се сърдеха, че не играят, а единственото, което трябваше да направят, е да заслужат титулярното място в тренировките. Добрият пример е Мартин Минчев, той има вече 60 -70 мача като титуляр. Когато преди две години дойдохме с Петьо Костадинов в „Черно море“, заварихме доста опитни играчи, някои дори бивши национали, звезди, които си мислеха, че отборът им е длъжен, но нещата не вървяха. В един момент си казахме, щом е така, поне да направим едно добро на наше момче - Марти , моментът беше подходящ и започнахме да го пускаме. Той, разбира се, не е играл прекрасно във всичките мачове, имаше си спадове, което е нормално за всеки един футболист. Ние го пускахме въпреки това. Този сезон също не започна по най-добрия начин, но след това постепенно си върна формата и самочувствието, защото беше на терена, а не на пейката. Той едва ли го осъзнава. Това е най-важното. Младите футболисти да ги пускаме да играят, макар че, когато няма резултати, всички забравят за това.

- Лошото е обаче, че в повечето от водещите клубове у нас това не се случва. Докъде води тази тенденция, от гледна точка и на националния отбор, където проблемът с подбора на качествени състезатели ще става все по-тежък, ако нещо не се промени?

- Не мога да ги обвинявам, че не пускат млади играчи, въпреки че някъде все пак се случва. Причината е проста… Не че при нас не се търсят резултати, разбира се, виждате, че когато отборът се разклати, никой не се интересува дали пускаш млади играчи, или не, казват „Черно море“ загуби еди- колко си поредни мача. А във водещите отбори ситуацията е още по-сложна. Там всяка година се преследват титли и никой няма да ти прости, когато си втори или трети, или не си взел Купата на България, а за сметка на това си наложил двама-трима млади футболисти. Глобално погледнато, това би било добре за българския футбол, но на практика приоритетите в клубовете са други. Наистина се надявам поколението, което сега навлиза, да успее да вдигне нивото на националния отбор, тъй като това е свързано и със самочувствието на цялата нация. Лошото е, че в това поколение акцентът е върху атакуващите футболисти. Мога да изброя 10-ина играчи от набор ’97 до 2001 г., тъй като има големи таланти в атакуващ план, но няма на същото ниво централни защитници и вътрешни халфове. Надявам се с помощта на всички треньори по клубовете да успеем да помогнем това поколение да обърне нещата в българския футбол към по-добро.

- Вие сте част от едно от последните златни поколения в българския футбол. Какво беше за Вас да носите националната фланелка?

- Трудно е да се обясни. Всеки път, когато се строявахме за изпълнението на химна, на мен винаги ми заставаше една буца на гърлото и бях на ръба да се разплача. Може да е свързано и с това, че първата си повиквателна за националния отбор получих една-две седмици, след като баща ми почина. Най-важното, което съм изпитвал, докато носех националната фланелка, е огромна отговорност.

- Кои са най-незабравимите емоции, които футболът Ви създаде?

- Много са и не са свързани само с титли. Това са малките моменти, в които си изпитал огромно удоволствие, имам ги и сега като треньор и не мога да ги изброя, тъй като са доста. Може дори една обикновена победа да ме направи невероятно щастлив, ако е имала по-особен емоционален залог. Печелил съм много титли и купи, усещането е страхотно, но не мога да откроя най-щастливия си момент сред тях.

- Трудните моменти…

- Те не се виждат от хората… Изключвам загубите, разбира се. Аз много тежко ги приемам – както като треньор, така бях и преди като футболист. Имал съм моменти, в които все едно светът е свършил, но не трябва да е така, тъй като футболът е просто една игра. Истински трудните моменти са контузиите. Може дори да не са от най-тежките, но са идвали в такъв момент, в който съм се чувствал добре и във форма и след това изведнъж се озовавам с патерици, изключително неприятно…

- Ако имате възможност да се върнете назад по своя път, бихте ли направили някакви промени?

- Някой по-умен от мен го е казал – животът е твърде кратък, за да се самосъжаляваме и да се връщаме назад за неща, които вече са минали. Единственото, за което съжалявам, може би, е, че сам поисках и си платих, за да си тръгна от „Бенфика“, за да се подготвям за националния отбор, за световното първенство през 1998 г. Оставаше една година, бяха ми предложили договор от клуба преди няколко месеца, може би не трябваше да си тръгвам, защото в онзи момент не играех…

- С рекорден трансфер за онова време преминавате от „Черно море“ в „Левски“ – един от най-силните клубове у нас, с най-вярна и многобройна публика. Какво си спомняте за престоя си на „Герена“?

- Отново го свързвам с този труден период, в който баща ми почина. Първите месеци не знаех къде се намирам. Имахме обаче страхотен колектив по онова време – 1994 - 1995 г., и спечелихме всичко, което можеше да се спечели. Това ни даде огромно самочувствие. Нямаше как да не премина в „Левски“, с този трансфер първо помогнах на „Черно море“ финансово за няколко години и след това успях да стигна до националния отбор и да премина в чужбина, „Левски“ беше трамплин за кариерата ми.

- Ще Ви върна и към престоя Ви в „Бенфика“ – един от водещите европейски клубове по онова време. С какво е по-различен португалският от българския футбол?

- Не беше по-различен в онези години, сега разликата постепенно се увеличава, тъй като те дръпнаха доста напред, а ние тъпчем на едно място. По мое време имаше много български футболисти в Португалия – както от моето поколение, така и от по-старото, и те бяха сред водещите футболисти там. Футболът в Португалия беше подобен на нашия, но сега стана много по-бърз и по-силов, играе се на доста висока скорост за разлика от българското първенство. Затова няма толкова много наши футболисти в португалското първенство напоследък.

- А остана ли Ви сантимент към тази държава, и сега като треньор на „Черно море“ предпочитате футболисти от Португалия и Бразилия…

- На първо място, както казах, футболът на двете страни е подобен, португалците лесно се адаптират в нашето първенство. Те са мореплаватели, хора, които без особена трудност емигрират и се адаптират навсякъде за разлика от много други нации. Това е една от причините да вземаме футболисти от Португалия или португалски говорещи в „Черно море“. А аз лично е естествено да имам сантимент към тази държава, тъй като там се родиха и двете ми деца, нормално е да съм свързан с Португалия и от емоционална, не само от футболна гледна точка.

- Как се изгражда добрият колектив в един отбор и това предимно задача на треньора ли е?

- Разбира се… Той трябва да избере точните хора в съблекалнята, тъй като ако има едно-две „зрънца“, които развалят колектива, е проблем. Треньорът трябва да ги усеща тези неща, не че е лесно, разбира се… Лидера обаче не го определя треньорът, съблекалнята си го избира. Мисля, че тази година имаме доста добър колектив, опитните ни хора успяха да сплотят по-младите и чужденците, успяха да обединят отбора, което говори, че сме ги подбрали добре. За разлика от други години… Имали сме всякакви случаи… Един футболист например дойде и каза, че иска да си тръгне, защото нямало специално отношение към него. Нямаше как този човек да остане повече в отбора при изискванията, които постави. Всеки трябва да си знае мястото в съблекалнята и да е подчинен на общата цел на отбора.

- Защо решихте да се върнете в „Черно море“, в нелек момент го направихте…

- По това време бяхме във „Верея“ с Петьо Костадинов, получихме предложение освен от „Черно море“ от още един български отбор, както и от тим от Казахстан. Ситуацията обаче беше такава, че трябваше да помогнем на „Черно море“, и ако бяхме отказали, феновете нямаше да го приемат добре, защото клубът имаше нужда от нас. Затова взехме решение да се приберем във Варна, въпреки че положението в отбора беше доста неприятно. Това продължи и в първите месеци, след като се върнахме, докато открием „зрънцата“, които не трябва да са в отбора, както и тези, с които да ги заменим, за да изградим колектива.

- Публиката във Варна много Ви обича, доколко е важна подкрепата на феновете?

- Благодарен съм за тази подкрепа! Със сигурност има и хора, които не ни харесват, и това е нормално, тъй като не сме перфектни, имаме и своите слаби моменти с отбора. Но в по-голямата си част хората в града ни подкрепят, а това е добре и за футболистите, те играят по-спокойно и с по-голямо самочувствие, когато виждат, че публиката е зад треньора.

- При какво предложение от друг клуб бихте напуснали „Черно море“?

- Единствено при оферта от чужбина, която си заслужава… Ако няма, няма смисъл да напускаме родния клуб, разбира се, докато сме искани тук. Може да дойде и такъв период, в който да решат да ни заменят с нови хора.

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още на тема футбол, в рубриката "На спортна вълна":

Божил Колев: Нямам червен картон в кариерата си

Красимир Балъков: СП САЩ’94 беше върхът на нашето поколение футболисти

Станислав Генчев: След 20 години в професионалния футбол още ми се играе

Даниел Димов: 13-годишен заживях сам във Варна, за да играя за „Черно море“

Христо Иванов: За да успеем срещу Англия, ни е нужна нагласа, себераздаване и повече самочувствие

Росен Кирилов: Само с дисциплина се става добър футболист

Румен Николов: Само силни характери успяват във футбола

Мартин Христов: Титлата увенча силното ни представяне през сезона

Васил Панайотов: „Черно море“ ще е фактор в Топ 6

Калоян Георгиев: Обичам футбола и децата, с които работя