Йордан Йовчев: Спортът ме научи, че за да получиш, трябва да дадеш

Йордан Йовчев е първият гимнастик, участвал шест пъти на олимпийски игри. При последното си участие през 2012-а е знаменосец на България. Спечелил е един сребърен и три бронзови медала от олимпиада. Последният от тях – сребро от Игрите в Атина през 2004-та, остава с горчив привкус, тъй като по всеобщо мнение Йовчев се представя по-добре във финала на халки от представителя на домакините Димостенис Тамбакос, но съдиите му подаряват златното отличие. По време на награждаването легендата на спортната гимнастика  Юри Кеки, който е трети в Атина, вдига победоносно ръката на Йовчев, като недвусмислено показва отношението си – и според него българинът е номер едно. Но фактите са си факти. Днес, като се връща назад, Данчо казва, че не съжалява за нищо...

Два пъти е двоен световен шампион – на земя и халки (2001, 2003), в актива си има също злато от европейско първенство. Започва със спортната гимнастика в родния Пловдив, когато е на седем години. Прекратява кариерата си почти на 40 и впечатлява със състезателното си дълголетие. През 2013-а един от последните велики спортисти на България  е удостоен с орден „Стара планина“ - I степен.
 

Звездната му кариера е свързана и с Варна, тъй като известно време е състезател на варненския клуб „Интерком груп – Черноморски юнак“. Очаквано е сред специалните гости на закриващата церемония на „Варна – Европейски град на спорта“. Зрителите в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта останаха без дъх по време на впечатляващото изпълнение на Йордан Йовчев на успоредка заедно с някои от най-перспективните национали на България.

- Г-н Йовчев, защо приехте поканата да се включите в заключителното събитие на „Варна - Европейски град на спорта 2019-а“?

- Нямаше как да откажа, тъй като ние работим изключително добре с община Варна и кмета Иван Портних, както и с изпълнителния директор на Двореца на културата и спорта Минко Христов. Доста години вече си сътрудничим в организирането на Световна купа тук, във Варна. Нямаше как да не уважа и церемонията, която сложи край на една цяла година, в която Варна беше Европейски град на спорта и прие редица значими събития. Надявам се съвместното ни съчетание с националите на България да е впечатлило публиката и да е мотивирало младите да спортуват. Поканих тези талантливи момчета да излязат заедно с мен на сцената, защото искам всички да знаят за нашите надежди в спортната гимнастика, с които всички се гордеем. Публиката във Варна се наслади на бъдещата ни звезда – Дейвид Хъдълстоун, който спечели квота за олимпийските игри и ще представи България в Токио тази година. Искам да поздравя специално Дейвид и неговите треньори, защото през 2019 година усилията им дадоха резултат. Извоюването на една квота за Олимпиада в наши дни е изключително трудно. Станаха много сериозни изискванията, състезанията, квалификационният режим, така че ние имахме шанс той да се подготви на нужното ниво. Всички положиха много усилия за това, включително и Българската федерация по гимнастика, за да може Дейвид да се реализира по най-добрия начин за момента. Той е на 19 години и смятаме, че участието на Олимпийските игри е най-доброто, което може да постигне за момента. Иска ни се и повече, разбира се. Надяваме се, че занапред ще бъде все по-успешен. Затова мога да кажа, че 2019-а беше много добра заради завоюването на тази квота, което не се беше случвало отдавна в българската гимнастика. С класирането си за Олимпиадата  Дейвид Хъдълстоун направи онова, което всички очаквахме от него. Сега се надяваме да достигне до финал, да влезе в Топ 24.

- Заедно с Вас в съчетанието за закриващата церемония на „Варна – Европейски град на спорта 2019-а“ се включи и голямата надежда на варненския клуб „Интерком груп Черноморски юнак“  Божидар Златанов...

- Той наистина е страхотен, тренира и се готви заедно с Дейвид. Много добро и талантливо момче е, ерудирано, с характер и работливо, което е най-хубавото. Пожелавам си повече такива деца като него да има!

- Вие самият сте се състезавал за този клуб, как оценявате развитието му?

- Ние в годините се опитваме да изграждаме концепция за развитието на спортната гимнастика и със сигурност „Интеркомгруп Черноморски юнак“ е един от водещите клубове у нас, с най-много млади състезатели, които вземат участие в различните турнири. В този клуб се обръща специално внимание на детско-юношеските групи, в тези възрасти има национални състезатели от „Интеркомгруп Черноморски юнак“, които се надявам на Европейското първенство тази година да се представят добре. В края на миналата година на турнира в Нови Сад Варна отново доказа, че е един от основните центрове на гимнастиката в България, на които ще разчитаме и в бъдеще за развитието на гимнастиката у нас.

- Защо се насочихте към спортната гимнастика като дете?

- Тогава имаше треньори, които обикаляха по училища и детски градини, за да подберат деца, които имат талант за спорта. Така съм бил избран и аз. Моят първи треньор Иван Славчев има основни заслуги за по-нататъшната ми кариера в спортната гимнастика. Бях първи клас в Основно училище „Христо Ботев“, когато ме забеляза и покани да тренирам, видял е потенциала, който имам.

- Кое е най-важното, което научихте от треньорите си през годините?

- На първо място слагам това – да бъда човек! Научиха ме също да бъда широко скроен, амбициран да работя, за да постигна успехи, направиха ме целенасочен и всеотдаен. Аз имах прекрасни треньори и всеки един остави сериозна следа в моя живот и в кариерата ми. Благодарение на тях получих много добра основа, върху която можех да надграждам. Повечето от тях, за съжаление, вече не са между живите… Живко Добрев, Сашо Сотиров, Васко Василев са част от треньорите, които ми дадоха много като спортист.

- Какво Ви даде и какво Ви отне решението да се посветите на спорта?

- Спортът почти нищо не ми е отнел. Аз бях наясно, че състезателната кариера е свързана с чести отсъствия от къщи. В един момент виждаш, че няма как да наваксаш тези моменти, но всеки прави своя избор и преценява от какво трябва да се лиши. Това е нещо, за което съжалявам, но нямаше как да е различно, не може да има пълно щастие. Спортът ми е дал много. Ако трябва да се върна в годините, ще кажа, че имах едно прекрасно детство, страхотни съотборници, с които и до ден днешен сме приятели… И това е благодарение на спорта. Той ми даде много приятели не само от България, но и по света. Чрез спорта се реализирах в живота.

- Какво разви той у вас?

- Всичко! На първо място се научих, че човек трябва и да дава. Моите треньори са дали всичко от себе си, за да постигам аз успехи. Това, което аз съм получил, се опитвам сега да го предам на другите след мен. Разбира се, че спортът развива и много физически качества, няма да ги изброявам, но най-важното е, че формира съзнанието, че човек трябва да има цел, която да преследва, но не и на всяка цена. Трябва да има последователност в това, което прави.

- От всички успехи, които сте постигнал до момента – медали, титли, признанията, които сте получил – Мъж на годината, Спортист на годината и т.н., кое е най-скъпо за Вас?

- Знам със сигурност кое не ми е най-скъпо – „Мъж на годината“…

- А сребърният медал от Олимпиадата в Атина…

- Така се случи тогава… Аз не съжалявам, защото дадох всичко от себе си, направих всичко, което можех… Така са решили съдиите, така се е случило… Всичко останало няма никакво значение. Щастлив съм от това, което съм постигнал. Благодарение на Олимпиадата през 2004-та станах разпознаваем в обществото и все още се радвам на любовта на хората, които са фенове на спорта.

- Известен сте със спортното си дълголетие, как го постигнахте в този нелек спорт – гимнастиката?

- Както казах, много дължа на треньорите, с които съм работил. Те ми дадоха добра основа. След това съм имал и късмет, разбира се...

- Любопитна част от биографията Ви е участието в японски турнир за издръжливост и сила, в който достигате до финал, разкажете повече!

- Това са нестандартни дисциплини, има 4 нива, различни препятствия, които трябва да се преминат. Аз имах шанс да стигна до финала, не успях обаче да премина трасето докрай. Много интересно състезание, участвал съм 10-ина пъти.

- Беше ли предизвикателство за Вас след всички тежки тренировки и състезания, през които сте преминал?

- С качествата, които има един гимнастик, му е по-лесно, когато опита който и да е от останалите спортове.

- За какво мечтаете оттук нататък?

- Само да сме здрави!

ПОЛИНА ПЕТРОВА
Снимки РУМЕН САРАНДЕВ

Още на тема спортна гимнастика в рубриката "На спортна вълна":

Тодор Тодоров: Варна е основен център за развитието на гимнастиката у нас

Красимир Дунев: Спортната гимнастика е моят живот!

Божидар Златанов: Искам да стана като Йордан Йовчев и Красимир Дунев
 

Сергей Стоянов: Перфектното изпълнение, а не трудността носи успех в гимнастиката