Пламен Стойков: Футзалът е динамичен спорт за мислещи хора

Пламен Стойков е сред най-опитните играчи в националната лига по футзал и представителния тим на България. Срещаме се в разгара на шампионата у нас и дни след като стана ясен следващият съперник на страната ни в европейските квалификации. Ще се пребори ли неговият „Черно море Мания“ за титлата и какво трябва да се направи според него, за да върви родният футзал напред, коментира Пламен Стойков в рубриката „На спортна вълна“.

- Пламен, преди дни стана известен съперникът на България в плейофа за европейските квалификации по футзал. Какви са шансовете ни срещу отбора на Армения?

- Армения са сериозен отбор, който през последните няколко години доста вдигна нивото си. Това до голяма степен се дължи на натурализираните бразилци в състава, но резултатите са факт. Федерацията им явно е избрала този метод, който и много други страни използват. Със сигурност обаче не са непреодолим отбор. Имаме си нашите шансове и можем да ги отстраним. Веднъж вече съм се изправял срещу тях в официален мач и резултатът бе 0:0, но какъв ще е сега, времето ще покаже.

- Доволен ли си от представянето ви по време на турнира във Варна, след който заехте третото място в предварителна група D и продължихте към плейофа в евроквалификациите?

- Доволен съм поради факта, че продължихме, но смятам, че можехме да се представим доста по-добре, най-вече с оглед на съперниците, които бяха ни се паднали. Убеден съм, че имахме сили да победим отбора на Сан Марино, доминирахме през целия мач и трябваше да вземем трите точки, което да ни осигури второто място в групата.
 

- Сан Марино изненада ли ви по някакъв начин, тъй като това беше единственият отбор в групата, срещу който не бяхте играли досега? Подценихте ли ги в някаква степен? Какво точно се случи в този мач?

- Отборът на Сан Марино демонстрира значително израстване през годините. Допреди тези квалификации те нямаха победа, а равен резултат бяха постигали преди повече от 10 години. Те затова и толкова се зарадваха на успеха срещу Андора и на равенството, което постигнаха срещу нашия отбор, защото класирането им за плейофите на европейските квалификации действително е най-големият им успех до момента. Треньорът им е доста добър специалист от италианската школа. Аз самият също съм чел негови лекции, гледал съм тренировки, които води.

- Какво означава за теб да носиш националната фланелка на България? Част си от националния отбор вече доста години...

- За мен, както най-вероятно и за всички мои съотборници, това е изключителна гордост. Всяка покана за националния отбор ми дава самочувствие и вяра, че съм на прав път, че моят труд не остава незабелязан. Това е много голям стимул, още първия път, когато бях повикан в представителния ни тим, през 2010-а, получих невероятен прилив на енергия и ентусиазъм да продължавам с футзала, така е и до днес.

- Как се разви футзалът у нас в годините, откакто се състезаваш, и какво трябва да се направи още за този спорт?

- Развитието на футзала у нас е доста колебливо според мен. Направиха се доста добри неща, но същевременно и интересът от страна на играчите някак намаля през годините. Когато аз започнах през 2008-а да се занимавам с този спорт, доста по-аматьорски тогава, имаше 14 -15 отбора само във Варна, които практикуваха футзал, въпреки че не мога да кажа, че нивото е било много високо. Година след година отборите намаляваха, това се дължи на няколко фактора, единият от които е създаването на минифутболните лиги. Така футзалът даде заден ход преди 5-6 години, докато появата на националната лига не доведе до своеобразен рестарт. Този сезон е най-интересният досега, тъй като първенството е доста оспорвано, без изявени лидери до момента. „Черно море“ почти безгрешно води в класирането, но и другите отбори показват с всеки изминал мач, че са способни да поднесат изненади.

- Как ще коментираш представянето на твоя отбор – „Черно море Мания“, какви са целите, които си поставяте? Засега успешно преследвате лидера „Черно море“, ще можете ли да се преборите за титлата?

- Надявам се! Със сигурност титлата не ни е самоцел, не е основната и най-важна задача пред отбора, поне не е поставена от ръководството на този етап – и за тях, и за нас като играчи не е най-важно в момента да станем шампиони, по-важното е да създадем отбор, който да играе добър футзал и в който се дава шанс на млади момчета, както се случва засега. Представянето ни е много по-добро в сравнение с предишни години, селекцията ни е доста качествена, а сръбският специалист Милош Тодорович, когото привлякохме като треньор, ни показа едно друго лице на футзала. Той успява да мотивира всеки един от нас да подхожда професионално във всяка тренировка и всеки мач, да дава много повече от себе си, да работи усилено. Смятам, че това е пътят и пред всеки друг отбор, който иска да се развива, тъй като в България треньорите по футзал не са толкова много и това е друг от проблемите на спорта у нас. Курсове за треньори по футзал не са се провеждали от години и ако повече чуждестранни специалисти навлязат в българското първенство, аз съм убеден, че нивото ще се покачи. В Румъния например, страна, в която съм играл, футзалът се развива много по-добре, отколкото у нас, както на клубно, така и на ниво национален отбор. Преди няколко години шампионът на страната привлече испански специалист за треньор, който застана начело и на националния отбор в продължение на пет години. Така Румъния достигна до световно и европейско първенство, намери място сред 10-те най-добри отбора благодарение на този испански специалист. По време на работата си в Румъния той предаде опита си на своите футболисти и те продължиха делото му. В момента поне 7-8 от неговите играчи са треньори и затова румънското първенство е доста по-силно от българското. Нещо подобно се случва във Финландия, където един от най-добрите инструктори на ФИФА по футзал Мичо Мартич пое националния отбор преди 4-5 години. През 2016 г. България и Финландия играха квалификация за световно първенство и завършиха 0:0, което в някаква степен означава, че отборите са били равностойни. В момента, отново в световни квалификации, Финландия постигна равенства 2:2 срещу европейския шампион Португалия и един от последните световни шампиони – Италия, победиха и Беларус с 5:3 и сега ще играят бараж за класиране на световно първенство. За четири години тази държава от равенство с България е достигнала до това да бъде част от 12-те най-добри на света. Футзалната общественост в Европа е учудена от темпото, с което Финландия се развива, но всичко се дължи на специалиста, който застана начело на националния отбор. Освен че работи като треньор, Мичо Мартич провежда и поредица от курсове, за да подготви специалисти, които да работят на местно ниво.

- Спомена младите играчи – това не е ли друг от проблемите на футзала у нас, сякаш рядко млади момчета се насочват към този спорт, може би и липсата на школи оказва влияние...

- Точно така... „Черно море Мания“ може би е първият клуб у нас, който имаше школа преди доста години – 2009-2010-а. Започнахме с много голям ентусиазъм, но точно тогава видяхме къде се прекъсва пътеката. Когато школата е само една, тези деца на практика няма срещу кого да играят. БФС трябва да създаде условия и да привлече децата към този спорт. Със сигурност повишеното ниво на мъжкия футзал у нас и по-доброто отразяване на спорта от медиите спомага за неговото популяризиране сред младите, но те на практика могат да играят едва след 17-18-годишна възраст в мъжките отбори. Преди това нямат възможност за изява поради липсата на отбори от техни връстници. В страната има 7-8 клуба по футзал, които, ако имат школи, могат да се организират турнири за различните възрастови групи, но когато школите са само 1-2, няма как да се получи. Липсата на мачове обезверява както децата, които са проявили интерес към спорта, така и техните родители, понеже няма дете, което да не иска да играе. Работещите модели по света са различни, надявам се компетентните органи у нас да преценят как да развият спорта у нас, за да има бъдеще. Ако не се създаде футзална култура при децата още в ранна възраст, то тогава спортът ще продължи на досегашното си ниво – ще се събират ентусиасти, които искат да играят, и студенти, които да си запълват свободното време с футзал.

- А при теб как стана срещата с футзала, с какво те привлече?

- През 2008-а приятел ме покани да играем заедно в един отбор, както и сега се случват нещата. Аз тогава не бях много запознат със спорта, бях играл нещо подобно в САЩ, където участвах на един турнир в зала, но правилата бяха малко по-различни. След като се прибрах в България, ми предложиха да играя в тогавашния градски шампионат по футзал – само приятели, абсолютно аматьорски. Хареса ми идеята, хареса ми и спортът и не след дълго Мартин Балулов ме покани заедно да основем „Черно море Мания“, намерихме момчета и създадохме отбора през 2009-а.

- Кои според теб са най-атрактивните черти на футзала?

- Футзалът е динамичен спорт за мислещи хора. Особено, ако се гледа футзал на световно ниво, човек наистина може да остане без дъх, тъй като ситуациите пред двете врати следват една след друга. Това е основната разлика между футзала и футбола на голям терен, където поради голямото пространство мачовете понякога са доста скучни. Във футзала игрището е малко и честотата на положенията пред двете врати е доста по-голяма, което прави спорта доста по-интересен и резултатен. Не случайно набира популярност в цяла Европа и по света.
 

- Какви са качествата, които трябва да притежава един играч на футзал, и може ли всеки футболист да се реализира в този спорт, или са нужни по-специфични умения?

- Моето мнение е, че не всеки футболист може да бъде добър футзалист. Във футзала има много тактика, доста заучени положения се използват. Добрият футзалист трябва да мисли и да разбира играта, да умее да я „чете“... Разбира се, има случаи, когато много добри футболисти, влизайки в залата, се приспособяват много лесно, но това се случва рядко. В повечето държави децата от ранна възраст избират единия или другия спорт, защото е трудно да ги съчетаваш. България е една от малкото страни, в която доста от хората, които практикуват футзал, играят и на голям терен. Това според мен пречи на развитието им в спорта и го казвам не само на база моя опит, но и от това, което съм чувал от различни чуждестранни треньори. Футзалът и футболът изискват различен тип мислене.

- Как успяваш да съчетаваш футзала с другите си ангажименти, тъй като това не е професионален спорт у нас?

- Доста трудно е наистина... Въпреки че през тази година ми е малко по-лесно, тъй като вече съм просто състезател, а не играещ треньор, както бе доскоро. Разбира се, имам доста административни задължения покрай отбора, опитвам се да помагам на новодошлите и младите момчета да се адаптират, като капитан съдействам да се осъществява по-лесно връзката между треньора и играчите. Наистина доста време и енергия ми отнема, но така е с всяко едно хоби, а за мен футзалът е истинска страст. Съчетавам работата с тренировките, мачовете и пътуванията, няма как...
 

- Кои са най-незабравимите емоции, с които спортът ти се отблагодари?

- Всеки един момент, в който съм обличал националната фланелка и в който съм чувал химна на България преди мач, е специален за мен. Много ценна за мен също е благодарността на младите играчи, които съм привлякъл към спорта, както и признанието на другите треньори за това. Футзалът ми даде много приятелства, които ще ми останат за цял живот.

- Трудностите, с които те сблъска...

- Поради това, че не е професионален спортът, всяка една година е трудна, не само за нашия отбор, но и за другите, най-вече във връзка с намирането на средства, за да може отборът да се издържа. Като играч трудните моменти, през които съм преминал, са двата загубени финала за титлата, все още не съм изпитвал радостта да бъда шампион на страната. Преодолял съм ги, но няма как да не са оставили някакъв отпечатък – че си имал шанса, но си го пропилял...

- Каза, че спортът ти е дал доста приятелства, как се изгражда добрият колектив в един отбор и има ли го сега в „Черно море Мания“?

- Няколко са факторите, които влияят, а основният от тях е треньорът. От решаващо значение е той да подхожда с разбиране към всички, но да е ясно, че той командва, тогава е много по-лесно да се запази колективът. Ако това не е налице, настава хаос, всеки започва да се изживява като треньор и да опитва да налага мнението си. В „Черно море Мания“ обстановката е приятелска, познавам се с повечето момчета от доста години и мога да го заявя спокойно. Разбира се, когато отборът не играе добре в даден мач, прехвърчат искри помежду ни, но това е нормално и ни помага да вървим напред. Колективът се изгражда както по време на тренировките, така и извън тях и съм щастлив, че с момчетата от „Черно море Мания“ сме не само съотборници, но и приятели.

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още на тема футзал от рубриката "На спортна вълна":

Георги Карагеоргиев: Футзалът е третият по популярност спорт в Италия

Благовест Марев: Няма ненаграден труд

Даниел Несторов: Футзалът е за по-бързо мислещи и по-технични състезатели