Аржентина използва тангото и за лечение

В психиатричната болница „Борда” в Буенос Айрес всекидневието на пациентите се променя, щом зазвучи ритъмът на класическия за страната танц танго. Два пъти в месеца в „Борда” има занимания по танци, наречени „Всички сме луди по тангото”. Учителката Лаура Сегаде обяснява, че тангото превръща пациентите с психични заболявания от пасивно приемащи в „предаватели”.

„Опитваме се да накараме всеки да се чувства като човешко същество и да се възприема по този начин. Той идва на занимания като пациент, а си тръгва като ученик, с усмивка”, изтъква Сегаде. „Борда” е най-голямата държавна мъжка психиатрична болница. Партньорките на танцуващите мъже са доброволки, които не са пациентки. Психиатърът от болницата Гийермо Ониг казва, че тангото тренира телесната кондиция и стимулира желанието за творчество у психично болните пациенти. „Струва ми се, че днес танцувах по-добре. Чувствам се по-отпуснат”, казва болният Максимилиано. Той е приходящ пациент и идва за заниманията, в които се включват още 12 души, които са постоянно в „Борда”.

Максимилиано споделя, че му харесват и текстовете на мелодиите, защото са носталгични и меланхолични. Организатор на заниманията по танго е психоложката Силвана Пери, която обикаля болничните коридори преди началото на часа, за да насърчава болните да не пропускат музикалната терапия. Мнозина обаче се опъват. „Нямам време!” твърди един от тях докато чака на опашка да си получи лекарствата. Въпреки всичко Пери не се предава и е убедена, че тангото разбива рутината в болницата. Идеята е да се проникне отвъд постоянната тревожност на пациенти със шизофрения, а свързаното с танца и музиката вълнение да ги накара да се социализират. Пери успява да доведе в стола на болницата танцьорите за деня, а доброволките, които ще им партнират, вече ги чакат.

Учителят по танго Роке Сийес подчертава, че пациентите не просто изпълняват движенията, както са им показали, а имат желание да ги научат и да ги усъвършенстват. „Дават всичко от себе си да изпълнят нещо, което само преди минути им е изглеждало невъзможно”, казва Сийес. Накрая на заниманието всички пеят в хор песни в ритъма на танго. „Светът е голяма каша и винаги ще бъде такъв” се пее в една от популярните песни. За последната обща песен често се включват и пациенти, които не са имали смелост да танцуват. 

БГНЕС