"Замразеният" конфликт в Източна Украйна: И Киев, и Москва имат ползи от него

„Замразеният“ конфликт в Източна Украйна избухна с нови сили в последната седмица. Донякъде и Киев, и Москва имат интерес от ескалацията на напрежението, тъй като се опитват да постигнат политическите си цели заради промяната във външната политика на САЩ, която Доналд Тръмп се очаква да направи, пише Bloomberg в свой анализ.  

През последната седмица боевете между украинските правителствени сили и проруските сепаратисти се възобновиха с пълна сила в контролирания от Украйна град Авдеевка северно от Донецк. Обстрелват се жилищни райони, в града са прекъснати електричеството, отоплението и водоснабдяването, има и загинали цивилни.  И двете страни побързаха да си отправят взаимни обвинения за ситуацията.

Според руската версия украински войници са се опитали да превземат неутралната територия отвъд разделителната линия. Украинската пък гласи, че подкрепяните от Русия сепаратисти са атакували първи.  Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която наблюдава изпълнението на споразумението от Минск от 2015 г., твърди, че и двете страни го нарушават. От политическа гледна точка това носи позитиви и на Москва, и на Киев, посочва информационната агенция.

Президентът на Русия Владимир Путин вероятно иска да види каква ще е реакцията на САЩ и Европа заради подновените боеве. Ако реакцията е слаба, вероятно Путин ще се опита да провокира президентът на Украйна Петро Порошенко да се впусне във военни действия.  Нещо подобно Русия успя да постигне през 2008 г. с тогавашния президент на Грузия Михаил Саакашвили, който се опита да си върне територии от отцепилата се Южна Осетия. След кратката война между двете страни Кремъл призна Южна Осетия и още една сепаратискта област – Абхазия, за независими държави, като поддържа военни бази и присъствие там.  Порошенко пък се опитва да поддържа интереса на Запада към Украйна.  

След телефонния разговор на американския президент Доналд Тръмп с руския Владимир Путин се оказа, че прочитът им на диалога се различава съществено в частта за Украйна. От кабинета на Путин коментираха, че двамата президенти са обсъдили „основните аспекти на украинската криза“, но от Белия дом не споменаха нищо за това. Изглежда обаче, че Путин е харесал това, което е или не е чул, тъй като ескалацията на бойните действия в Източна Украйна последва веднага след този разговор.  Руският военен натиск в момента обаче изобщо не е толкова силен. Данните показват, че в района няма засилено присъствие на руски военни. Руското външно министерство засега само отправя заплахи, като припомня на Украйна „как подобни приключения са завършвали в миналото“.

Кремъл обвинява Петро Порошенко, че е провокирал ескалацията, за да поддържа международното внимание към кризата в Украйна, явно отправяйки критика заради кратката му визита в Берлин.  Украйна пък раздуха доста инцидент с украински военен самолет, по който Киев твърди, че е стреляно от бивша украинска нефтена платформа в Черно море. В момента съоръжението е в руски ръце, след като Москва анексира Крим през 2014 г.  Порошенко отдавна се опитва да наложи страната си като опората на Запада в противоборството с Русия, за да си осигури финансиране, въпреки бавните реформи и неуспешната борба с корупцията. В интервю за германски вестник той коментира, че възнамерява да проведе референдум за членството на страната в НАТО, въпреки че Алиансът не демонстрира особено голямо желание да приеме Украйна.

Наскоро организацията отложи и плановете си да обсъжда включването на страната в системата за противоракетна отбрана.  Новините от Авдеевка вероятно пак ще помогнат на Порошенко да получи подкрепа от Запада, която е все по-важна предвид, че новият американски президент Доналд Тръмп изглежда доста незаинтересован от съдбата на Украйна.  Порошенко освен това е готов да направи всичко, за да отложи вдигането на санкциите срещу Русия. Играта му обаче може да е доста опасна, посочва агенцията в анализа си.  За Путин има много по-важна цел от вдигането на санкциите – установяването на проруско правителство в Киев. Това няма как да стане с един замах.

Дори и болшинството украинци да са антируски настроени, нова военна намеса в размирните източни региони би струвала доста скъпо. Ответен удар и последващо оттегляне, подобно на това от 2008 г. в Грузия, обаче би било нещо различно.  

Ако Путин провокира Порошенко да действа първи предвид незаинтересоваността на Тръмп, вече уморената от Украйна Европа едва ли ще се намеси. Това може да нанесе смъртоносен удар върху правителството на Порошенко, както през 2008 г. беше разрушено политическото бъдеще на Саакашвили в Грузия.

Порошенко и без това вече не е толкова популярен и руската нападателна доктрина може да промени напълно политическата картина в Украйна.  Путин иска да накара отчаяния украински президент да отвърне на удара и може да си позволи да бъде търпелив. Малко повече яснота за позицията на Вашингтон и западноевропейските столици няма да навреди на стратегията му.

Порошенко пък, който стана заложник на обществените настроения, за създаването на които сам помогна, като отказа постигането на компромис, трябва да играе на ръба на бръснача, за да избегне катастрофа. Не е ясно обаче докъде това балансиране на ръба ще има изобщо някакво значение за него или за страната му.

Investor.bg