Победата на Макрон – подарък за лидерите на ЕС за Деня на Европа

Във вторник е Денят на Европа и тази година лидерите от Европейския съюз отвориха подаръка си малко по-рано. Френските гласоподаватели избраха за президент Еманюел Макрон, чиято платформа е обвързана със засилване на ЕС и твърд курс в преговорите за излизането на Великобритания от блока. Не по-малко важно е, че те отхвърлиха крайнодясната му съперничка Марин льо Пен, която без задръжки громеше ЕС, пише Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Но ако в Брюксел отварят шампанското, да внимават с махмурлука: преговорите за Brexit-а може ужасно да се объркат; италианските избори може да изведат като най-голяма партия едно антиевропейско движение; гръцките финанси може да подбият стойността на единната европейска валута.

Въпреки преобладаващата подкрепя за Макрон в Европа новият френски лидер си остава политически новак, неопитен и непроверен по европейските въпроси. И въпреки че възхвалява европейското единство, той твърди, че блокът се нуждае от основна реорганизация.

"Трудно е да се предвиди как ще действа той - и във Франция, и в ЕС", казва Хендрик Вос, експерт по европейска политика в университета в Гент, Белгия. В продължение на дванайсет години ЕС излиза от една криза и попада в друга, от загуби на референдуми до отпускане на спешни помощи - ситуация е толкова отчайваща, че изразът "да претупаш нещата" започва да звучи по-скоро като спасение, отколкото като неуспех.

Особено лоша беше миналата година, когато на 23 юни Великобритания гласува да излезе от съюза. Това бе най-катарзисният ден от 60-те години на ЕС. Непрестанно разширяващият се съюз внезапно започна да се свива.

Избирането в Съединените щати на президента Доналд Тръмп предизвика още по-голяма паника, особено когато той изрази такова задоволство от Brexit-а и евентуални други отделяния, че в отговор на това ЕС заплаши, че ако не млъкне, "ще подкрепи независимостта на Охайо и Остин, Тексас".

Изглеждаше, че настоящата 2017 г. ще бъде още по-лоша за съюза, защото непредвидимият Герт Вилдерс водеше в анкетите преди холандските избори през март, а Льо Пен бе във възход - и двамата черпеха сила от омразата си към всичко, дори далечно свързано с ЕС. След като избирането на Тръмп доказа, че непредвидимото е норма, всичко можеше да се случи.

Но Вилдерс бе разочарован на холандските избори, а в неделя Льо Пен не успя. Следват изборите в Германия, през септември, но канцлерът Ангела Меркел и социалистическият претендент Мартин Шулц имат безукорна проевропейска репутация, пише БТА.

Нищо чудно, че тази пролет имаше известни изблици на оптимизъм. Макрон водеше кампания за Европейския съюз по време, когато беше модно и политически изгодно съюзът да бъде критикуван. Сега той трябва удържи на думата си.

Ключът ще са отношенията му с германския лидер. Германия и Франция бяха двата двигателя на Европейския съюз, разраснал се от шест до 28 членове. Бившите врагове от световните войни се обединиха, а около тях и голяма част от континента, привлечен от стремежа им към единство. Льо Пен гледаше на Германия повече като на конкурент и на страна, намесваща се във френските работи - още една причина, поради която нейното евентуално избиране вещаеше зла орис за ЕС.

При президента Франсоа Оланд отношенията охладняха. И не толкова защото Оланд е социалист, а Меркел - християндемократ (все пак Франсоа Митеран и Хелмут Кол години наред поддържаха добри приятелски връзки), а защото Оланд изглеждаше толкова слаб на европейската сцена, колкото беше и у дома.

Макрон знае, че трябва да се справи по-добре и реши първото му посещение да е в Берлин. Но също като Оланд той ще трябва да укрепи позициите си у дома, преди да стане ефективен радетел за по-тясно интегрирана Европа.

"За да имаш авторитетен глас в Европа, е важно да се ползваш с доверие и да ръководиш безпроблемно страната си", казва Вос. "Това е трудна задача за Макрон", добавя той.

Dnes.bg

Четете още:   Появи се и ляв сценарий за бъдещето на Европа