Хърватия се готви усилено за еврото

Хърватия се готви усилено за еврото и очаква да влезе в Еврозоната между 2020 и 2024 г. Това съобщи премиерът Андрей Пленкович в Брюксел, цитиран от dnes.bg.

Европейските лидери дебатираха бъдещето на икономическия и монетарен съюз, но без да вземат решения. Както обясни по-късно френският президент Еманюел Макрон, една от причините е, че Германия - най-голямата икономика в ЕС, в момента няма правителство.
 

“Ще се върнем към въпроса през март, когато този етап ще е отминал”, обясни той.
 

Германският канцлер Ангела Меркел посочи, че сега, когато европейската икономика е във възход, е удобен момент за промени и обеща след съставянето на коалицията, Берлин да даде отговор по въпросите около бъдещето на общата валута.

Финансовите министри на Германия и Франция трябва да установят къде позициите им са близки и къде трябва да се търси политическо решение, уточни Макрон.
 

Първите разговори в Брюксел днес обаче очертаха различия между страните. Няма съгласие както по критериите и механизмите за контрол на общите финанси, така и по създаването на пост на европейски финансов министър и председател на Еврогрупата, в която заседават министрите на финансите от страните, използващи еврото. Акцентът на разговора между лидерите е бил свързан с изработването на гаранции за отреагиране на потенциални икономически шокове, съобщи Съветът.

Премиерът Бойко Борисов също даде знак, че България работи по влизането си в в Еврозоната, но не се ангажира с дати. Борисов каза, че България има съгласието на шефа на Европейската централна банка Марио Драги да се води експертна работа по подготовката на българската кандидатура между финансовото министерство в София и негов екип.
 

Той добави, че по време на лидерската дискусия в Брюксел се е застъпил за “максимално строги критерии” за членство в Еврозоната, така че да се намалят рисковете за останалите, ако някоя държава има проблеми. Той посочи, че заради стабилните си финанси и резерви, България не представлява такъв риск и може сама да се справи, в случай на нужда.
 

Лидерите са говорили още и за бъдещето на Европейския спасителен механизъм, който Еврокомисията предлага да бъде превърнат в Европейски паричен фонд. Обсъдено и довършването на банковия съюз, което се блокира от все още неприетата европейска схема за гарантиране на банковите депозити, която според бившия германски финансов министър Волфганг Шойбле не е достатъчно стабилна и справедлива.
 

Освен финансов министър и Европейски паричен фонд, Европейската комисия предложи преди 10 дни и създаването на няколко финансови фонда, сред които такъв за подпомагане на реформите в страни, кандидати за членство в еврозоната, и два фонда за държавите, които вече ползват еврото - спасителен, при кризи, и втори за сближаване, който ще помага на по-изоставащите, да настигнат първите. Еврокомисията обаче не стигна до там да подкрепи идеята на Макрон за създаване на отделен бюджет на Еврозоната.
 

Европейските лидери възложиха на финансовите си министри да водят преговори по пакета през следващите 6 месеца с очакване да вземат решения по бъдещето на Еврозоната през юни.