12% от германците неграмотни – едва четат и пишат

Над шест милиона германци имат сериозни проблеми с четенето и писането. Как се справят с делничните задачи и има ли кой да им помогне?

За повечето хора животът без четенето и писането е невъобразим. Но цели 12 на сто от германците между 18 и 64 години едва могат да четат и пишат. Някои от тях разпознават отделни букви, думи и изречения, но не могат да свързват изреченията. И не са в състояние да прочетат по-дълъг текст, а не могат и да пишат, пише Дойче веле, цитирани от dnes.bg.

60-годината Керстин Голденщайн от Трир например има стратегия: "Когато пращам някому картичка за рождения ден, пиша текста си на листче, което да поставя в картичката. И ако направя грешка, мога да хвърля листчето и да се опитам да напиша текста отново".

Лесни за четене книги

Доскоро Голденщайн, която години наред е работила в месарница, все още се срамувала да говори за проблема си: "Трябваше ми много време, докато се осмеля открито да говоря за това, а и да се науча да пиша правилно". Сега тя се чувства щастлива, че може, макар и много бавно, да прочете книга. Междувременно някои издателства са се специализирали в публикуването на художествена литература в адаптирани на опростен език издания.

Как в една развита страна като Германия, в която училището е задължително, може да има хора, които завършват училище, но не усвояват достатъчно умения за четене и писане? "Учителят всъщност не разбра, че имам проблем", разказва Голденщайн, която е ходила на училище в едно село край Северно море.

През 60-те и 70-те години на миналия век, т.е. по времето, когато тя израснала, родителите и учителите не се грижели особено децата да усвоят умения за четене и правопис, казва тя. Завършила 10-ти клас, защото на устните изпити се представяла много добре и в общата оценка това компенсирало донякъде по-ниските бележки заради правописа.

Неграмотните си помагат взаимно

Едва преди няколко години, когато забелязала, че проблемите с неграмотността я карат да се чувства зле, Голденщайн потърсила помощ и се записала в курс по немски във вечерно училище. "Никога няма да се науча да пиша наистина добре, но доста напреднах и сега вече мога да правя това, което преди никога не съм могла: да пиша кратки истории", разказва гордо тя.

Голденщайн създала група по писане заедно с хора, засегнати от същия проблем. В нея тя е не само говорителка, а междувременно и "посланик" на Федералния съюз за ограмотяване и основно образование в Мюнстер. Сдружението информира за курсове по ограмотяване в цялата страна и предлага анонимен "горещ телефон" за нуждаещите се.

"Посланиците" като Керстин Голденщайн са крайно необходими и полезни. "От общо 6,2 млн. функционално неграмотни или ограничено грамотни едва 30 000 посещават курсове по ограмотяване", посочва ръководителят на сдружението Тим Хенинг. В цялата страна има 100 "посланици" и те са много важни посредници, мотивиращи хората, които имат техния проблем.

Какви са причините за неграмотността?

По думите на Хенинг причините за функционалната неграмотност са многообразни. "Идентифицирали сме няколко ключови фактора, като например обкръжението", обяснява той. "Ако родителите не се интересуват от образованието, детето неизбежно ще срещне трудности." Друг важен фактор е образователната система. "Ако децата не се научат добре да четат и да пишат в основното училище, рядко могат да наваксат тези пропуски след това."

Легастенията и проблемите с концентрацията също могат да изиграят роля. А и смъртта на някой от родителите или тяхната раздяла затрудняват обучението на децата. Те се чувстват изолирани и не успяват непременно да заявят потребностите си.

Предизвикателствата на делника

Макар броят на неграмотните в Германия да намалява, те все още са тревожно много, а уменията има са много различни. Някои, като Голденщайн, могат да четат книги и това да им доставя радост. Други не напускат квартала, в който живеят, защото не могат да разчетат нито пътните знаци, нито разписанията на влаковете и автобусите. Да придобият шофьорска книжка е невъзможно - няма как да прочетат въпросите от листовката.

Мнозина не са в състояние да се запознаят с указанията за ползване на различни уреди, да плащат онлайн сметките си, да общуват по електронната поща или да попълнят данъчни декларации, да разберат описанията на лекарствените продукти.

Две трети от хората с ограничени умения за четене и писане работят и това повишава самочувствието им. Най-често обаче те са общи работници, заети са в строителството или в почистването. Функционалната неграмотност не е свързана с липсата на интелигентност, подчертават експерти.