Във Венеция: Хората в борба с нечуваното наводнение

Един от само четиримата майстори, изработващи весла за прочутите венециански гондолиери, Паоло Брандолизио гази през наводненото си приземно ателие за трети път през една седмица на рекордни наводнения, изгубил надежда за всякаква помощ от страна на националните или местни институции.

"Ако това явление продължи да се повтаря, трябва да помислим как да се предпазим", казва той и добавя: "Защото предпазните мерки, предприети от политиците, изглежда са недостатъчни" "Трябва сами да помислим за себе си", допълва той, цитиран от БТА.

На венецианците им е писнало от неадекватните според тях решения за справяне с увеличаващите се проблеми на града: рекордни наводнения, заплахите за околната среда и безопасността на населението от трафика на круизните кораби, и бремето върху обществените услуги от прекомерния туристически поток.

Те се чувстват до голяма степен изоставени, като съвсем малко венецианци живеят в историческата част на града, за да могат да защитават интересите му и да го предпазят от превръщане му основно в туристическа атракция.

Историческото наводнение тази седмица, белязано от три покачвания на водата над 1,5 метра и най-високото от 53 години покачване от 1,87 метра засили призивите за създаване на администрация, която да признае уникалността на Венеция едновременно заради концентрацията на културни съкровища и повишената й уязвимост.

Щетите от наводнението се изчисляват на стотици милиони евро, но истинският им мащаб ще стане ясен след време. Архитектурните шедьоври като катедралата "Сан Марко" трябва да бъдат цялостно инспектирани, а увредените ръкописи от библиотеката на музикалната консерватория да бъдат прегледани от експерти, без да се споменават личните щети, понесени от хиляди жители и фирми.

"Срам ме е", каза Фабио Морети, председател на историческата Венецианска академия за изящни изкуства, която някога е била ръководена от Тиеполо и Канова. "Тези места са оставени на наше попечителство. Те не ни принадлежат. Те принадлежат на човечеството. Това е наследство, което трябва да бъде запазено", допълни той.

Отчаянието се разпространява далеч отвъд неуспеха да се завършат и активират 78-те подводни бариери, предназначени да предотвратят точно такива щети, каквито Венеция понесе тази седмица. Предвид, че системата все още не е завършена или частично изпробвана след 16 години работа и инвестирани 5 млрд. евро в нея, мнозина са скептично настроени дали тя някога ще заработи.

"Това е извънредно положение заради климата. Резултат от лошото управление на града", каза Джейн Да Мосто, учен еколог и изпълнителен директор на неправителствената организация "Ние сме тук Венеция" /We Are Here Venice/, чиято цел е опазването на Венеция като жив град, а не като музей или увеселителен парк.

Майсторът на весла Брандолизио вижда системни недостатъци в отговора на властите, включително провала на местните власти да предоставят незабавна помощ на нуждаещите се - празнина която бе запълнено от доброволци. Последното включваше мрежа от студенти, които помогнаха да се разчисти наводнената покъщнина на нуждаещите се и професионалисти като водачите на водни таксита, които предложиха транспорт по време на извънредното положение.

Засега той взема нещата в собствените си ръце. За да защити работилницата си, където не само прави весла, но и орнаменти за дръжките на весла на гондоли или във вид на скулптури, Брандолизио твърди, че ще трябва да обмисли повдигането на пода с най-малко 20 сантиметра и купуването на помпа. Това са предпазни мерки, които дотогава не е смятал за необходими.

"Смятам, че ще изгубя най-малко две или три седмици в работа", каза той и добави: "Ще трябва да подсуша всичко. Много неща попаднаха под вода. Затова ще трябва да изчистя много инструменти, които могат да ръждясат. Ще трябва да се погрижа за мократа дървесина, която не мога да използвам, защото не може да бъде слепена".

На обществено равнище предложенията за по-добро администриране на града включват предоставяне на определено ниво на автономия на Венеция, на каквато вече се радват някои области като Трентино-Алто Адидже с нейното немскоговорящо малцинство, или предоставяне на данъчни облекчения за насърчаване нарастването на населението във Венеция.

Едва 53 000 души живеят в историческата част на града, позната на туристите като Венеция, което е с една трета по-малко от преди едно поколение и намалява с близо 1000 души всяка година. Населението на островите в лагуната, включително стъклопроизводителят Мурано и плажната дестинация Лидо, е малко под 30 000 души и също намалява.

Това означава, че по-малко хора ще се грижат за квартала си, ще следят за проблеми с поддръжката на обществените пространства или за изпаднали в нужда техни съседи. Мнозина напускат града заради нарастващите разходи или ежедневните трудности да живеят в град от канали, което може да превърне изпълнението дори на обикновена задача в малка одисея.

Активистите казват също, че местните политици изглеждат по-задължени на населението от материковата част, нараснало до 180 000 души, които не са пряко засегнати, до голяма степен, от същите проблеми като жителите на лагуната.

Те настояват за произвеждане на 1 декември на референдум, който да даде на историческия център и островите собствена администрация, отделна от управляващата гъстонаселения район Местре и индустриалното пристанище Маргера. Тези райони бяха анексирани към Венеция от фашисткия диктатор Бенито Мусолини.

"Именно защото имаме извънредно положение с климата, това нещо е още по-важно", каза Да Мосто.

"Единственото нещо, което можем да направим с климата е да се подготвим. Това изисква подходящи политики и инвестиции, както и отговорни инженерни дейности. И понеже политическия контекст във Венеция е толкова сгрешен, в момента Венеция няма шанс".

Dnes.bg