Какво правят тези хора на Еверест?! Ето защо 11 души умряха в планината...

Да изкачиш Еверест – това е мечта за много хора, но периода, в който времето е подходящо за това начинание, е изключително кратък. Най-често качването на „върха на света“ става през май, когато времето е достатъчно добро. Но условията винаги могат рязко да се влошат и да поставят живота на алпинистите под риск. Тази година, ситуацията бе особено опасно, пише dnes.bg.

Времето бе лошо, до върха се образуваха невероятно дълги опашки, сред алпинистите имаше и такива, които не бяха подготвени за тежкия преход. А това коства живота на 11 души само за 9 дни.

Известната снимка на опашката към Еверест е направена на сутринта на 22 май – по време на втория прозорец за катерене на върха, който бе предпочетен от повечето алпинисти. Сред тях е и 45-годишният Райнхард Грубхофер. За австралиеца, това е втори опит да стигне до върха, след като през 2015 година трябва да се откаже заради земетресението в Непал. Тази година, той е бил част от група от 13 души. Вече стигнал до така наречената „зона на смъртта“, той решава да върви през нощта и да стигне върха ранно сутринта на 23 май. Но начинанието му не било лесно. Пред списание GQ,  Грубхофер разказва, колко тежко е било изкачването.

„О боже! Какво правят тези хора на Еверест?“, мислел си той през цялото време.

Еверест бил необичайно топъл, а снега по склоновете му се топял. На места вместо пухкава покривка имало гола скала. Шиповете на обувките на Грубхофер не можело да се закрепят изобщо за нея.

„Опитваш се да забиеш шиповете, но само се хлъзгаш и губиш баланс. Да се задържиш изисква много енергия“, разказва той. Тогава започва да се чуди, дали не трябва да се върне обратно?

„Това изкачване беше наказание“, признава той. Въпреки всичко, те стигат върха в 9 и 30 сутринта. Правят няколко снимки и започват да слизат обратно. Тогава обаче започват истинските проблеми.

Грубхофер поглежда надолу и освен сивите облаци вижда нещо друго – хиляди алпинисти, тръгнали към върха. Якетата им са цветни, като пакетче от бонбони Скитълс. Всеки път, в който по пътя си надолу той срещал друг човек, който се изкачвал, етикетът изисквал от него да се откопчае от въжето и да направи път. Лек повей на вятъра, невнимание – той бил напълно наясно, че в всеки един от тези моменти, животът му е в риск.

Докато се качват и слизат онези, решили да покорят Еверест, минават през три чекпойнта, познати като „Трите стъпки“. Първата включва преминаването край големи скали, които са отнели живота на най-малко 5 души. Един от тях е „Зелените ботуши“. Самоличността му е неясна, тялото не може да бъде преместено, за това служи като ориентир.

Вторият чекпойнт са стълби, вградени в ръба на скалата, а третият включва преминаването през острата  оголена скала, станала известна от снимката на Елия Сайкали.

Когато стигнал вторият чекпойнт, Грубхофер  се натъкнал на момиче, с маркова екипировка от Китай, което било замръзнало от страх на върха на стълбата. То отказвало да слезе по нея.

„Боже господи! Защо не се движи?“, изкрещял един алпинист. Шерпите й се опитвали да я убедят да слезе от там, но тя отказвала. За всички зад нея – нямало връщане назад. Всички те били блокирани, замръзващи.

Всички те знаели, че времето в „зоната на смъртта“ е безпощадно. С всяка изминала секунда без да мърдаш, вероятността да умреш от измръзване, сърдечен удар и инсулт се увеличавала. Грубхофер знаел и още нещо – че поне един човек от екипа му вече е бил изтощен, когато са стигнали върха на Еверст. Той не знаел, как 64-годишният мъж ще издържи.

„Мърдай!“, изкрещял един алпинист зад Грубхофер, а той си помислил: „Леле, това става сериозно.“

Той, както и останалите алпинисти след нея били принудени да чакат 45 минути преди тя да събере смелост и да започне да слиза по стълбите.

С Грубхофер не се случва нищо лошо, но чакането се оказва фатално за неговият партньор Ландграф. Първо, той стъпва на криво, само въжето, прикрепено към якето му, го спасява от това да падне надолу по склона. Но умората и свършилият заради чакането кислород предизвикват сърдечен удар. Ландграф умира. Тялото му е още на Еверест.

От другата страна на планината, индийският алпинист Кунтал Джоишър, който е и веган, също се опитва да изкачи Еверест. Пред него са трима тийнейджъри, които обаче не знаят как да се изкачат стъпалото. Обикновено 10-минутното изкачване за трениран алпинист се превръща в 30-минутно чакана. Тийнейджърите са бавни, уплашени.

„Мислех си: „Хей, момчета, аз замръзвам до смърт, а вие причинявате задръстване“, разказва  Джоишър. Но на третото стъпало ситуацията още повече се влошила. Той вижда шерп, който лежи проснат върху снега, напълно изтощен. Бутилката му кислород е свършила, а той не знае какво да прави. Джоишър започва да рови в багажа му. Там открива нова бутилка, заменя празната и чака, докато кислородът изпълни дробовете на изпадналия в беда. След 10 минути мъжът се изправя на крака и казва: „Ок, вече съм готов да продължа.“

Джоишър стига върха в 5 и 30 сутринта. Прекарва там 10 минути и отчаяно тръгва да слиза обратно, за да избегне тълпата, която се задава и от двете страни.

Крис Деър също иска да стигне до върха рано сутринта на 23-ти. Един от алпинистите в групата му, 56-годишен ирландец, обаче се изтощава малко след третия лагер. Последвал разума си, той решава да се върне обратно и да не рискува живота си. Други не постъпват така.

Деър стига върха в 9 и 30 сутринта. Малко след това времето се влошава много. Докато слиза, той среща друга алпинистка – Кам Каур и нейният шерп. Те все още се изкачват. Въпреки че ужасно закъснява, тя е категорична, че ще стигне върха. Деър стига лагер три, замръзнал, с малко кислород. След него идва и шерпът на Каур, но йога инструктурката не е с него.

„Имаме проблем“, казва мъжа. Кислородът им свършил, той тръгнал надолу да търси помощ. Тя останала сама под върха. Деър взима резервните си бутилки кислород и тръгвам към жената в беда. Когато я намира, тя се е свила в бебешка поза и постоянно губи съзнание. Физически е безпомощна.

„Не мога да си чувствам ръцете. Замръзнали са“, казва му Каур. Той я хваща и успява да я свали в лагер 3, надвиквайки вятъра, за да я държи будна. Благодарение на бързата реакция на Деър, тя е жива.

Пред GQ казва, че все още не се чувства емоционално готова да разкаже историята си от нейната гледна точка.