Юл Браун се завърна във Варна
Военноморският музей получи генератора, изобретен от световноизвестния ни съгражданин
Публикувана: 21 Oct 2014 | 20:05
ГЕНЕРАТОРЪТ на именития ни съгражданин, който вече е част от експозицията на Военноморския ни музей.

Генератор, изобретен от световноизвестния учен Юл Браун, вече е част от колекцията на Военноморския музей във Варна. Новият експонат пропътува хиляди километри, за да намери място в родния град на изобретателя си, роден в морската столица с името Илия Вълков.


Юл Браун е създателят на Браунов газ - гориво от вода. Брауновият газ е удивително откритие. Приложенията му са направо зашеметяващи. Колата на родния изобретател се движи с вода, като с 3,78 литра вода и две батерии изминава 1600 км. В България вече е и лабораторното оборудване на Юл Браун - първият генератор от серията YLL MK1, с който той е демонстрирал заваряването на стомана с огнеупорна тухла, генератор за захранване на ДВГ, самият ДВГ, настроен за работа само на Браунов газ, стенд за непрекъснато следене параметрите на двигателя и др. Наследството на родния учен е запазено след смъртта му благодарение усилията на различни организации и личности, както и със специалното съдействие на българската консулска служба в Австралия.

 

Историята на Илия Вълков е достойна за роман. Той е роден навръх Великден, на 16 април 1922 г., във Варна. Завършва търговската гимназия в града с отличие, а по време на Втората световна война служи в морската рота на о-в Самотраки. След войната се записва студент по електроинженерство в Софийската политехника. От малък е силно привлечен от техниката и сам сглобява свои радиопарати. Именно това му навлича сериозни неприятности в студентските му години. Любопитният младеж бил засечен от новата народна власт да слуша чужди радиостианции и е изпратен в трудововъзпитателно общежитие в Перник, където работи в една от мините при изключително тежки условия. След като младежът явно не се „поправил“, той бил преместен в лагера в Белене. Макар и „народен враг”, той често бил докарван с белезници в института в столицата, защото само той е бил в състояние да поправи много важна и скъпа апаратура. Освободен е през 1950 г., но властта е подозрителна към него. Младият мъж вече е напълно наясно, че оставането му в България е безперспективно и през 1952 г. бяга в Турция през Резовската река. На границата обаче е арестуван и лежи 5 години в турски затвор, обвинен в шпионаж. Освободен е с помощта на разузнавателните служби на армията на САЩ със специалното съдействие на американския майор Браун, чието име приема за своя фамилия до края на живота си. Емигрира в Австралия през 1956 г. и приема името Юл Браун.


Въпреки че в Австралия академичните му квалификации не са признати, успява да започне работа в голяма производствена фирма за инструменти и оборудване за качествен контрол. За 10 години се издига много в служебната йерархия и решава да работи сам. През 1970 г. създава врата с детектори за оръжие, като я патентова в 20 страни. През 1971 г. прави откритието Браунов газ. Използването на водата като гориво го интересува отдавна и той работи по този въпрос откакто стъпва в Австралия. През 1977 и 1978 г. патентова Брауновия газ и генератора за него - в Австралия и в САЩ. През 1981 г. основава фирмата Brown Energy в Сидни и започва да прави генератори. През 1984 г. продава първия на Китай, където и досега го използват за изгаряне на радиоактивни отпадъци. Генератори има и в Южна Канада. Производството на единични бройки обаче е скъпо и Браун пуска фючърсни акции. Събира огромна сума, но не я използва рационално. Той разбирал от наука, но не и от бизнес. Освен това бил необщителен, даже параноик - страхувал се да не откраднат изобретението му, затова отказал офертите за съвместна дейност, фирмата му стига до фалит и избухва скандал. В него към излъганите вложители се присъединяват скептичните учени, както и конкурентните газовии автомобилни концерни. Стига се дотам, че през 1992 г. Юл Браун заминава тайно за САЩ и живее там почти до смъртта си през 1998 г. Умира като последен бедняк в болница в Рькууд, близо до Сидни, от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност. Погребан е в местното гробище, а цялото имущество, работилницата и инструментите са разпродадени на търг за погасяване на дълговете му. Знае се, че преди да избяга от България, е имал съпруга, а в Австралия е живял дълго с друга българка - Лиляна, но няма деца от нея. В България след бягството му жена му ражда момиче, но Браун никъде не я вписва като своя дъщеря. Така че освен нея, наследница на откритието му е и родината.

 

През 80-те години на миналия век Юл Браун е изобретателят, за когото в Австралия се говори и пише най-много. Революционното му изобретение – Брауновият газ, е смес от водород и кислород, която може да бъде икономично генерирана, свивана и съхранявана безопасно. Това е газ, който гори с над 6000 градуса по Целзий - една от най-високите температури на Земята. Още по-интересното е, че в зависимост от материала, който обработва, пламъкът сам регулира температурата си. Според някои от познатите му създаването на Брауновия газ му идва наум, докато чете Библията, на 17 години. Във Второто послание на св. Петър се казва, че един ден земята ще бъде погълната от огън. Той се запитва как е възможно, след като по-голямата част от земята е заета с вода. Може би водата може да се превърне в огън…

 

Любимата демонстрация на Юл Браун е да измине с кола 1600 км без гориво, само бидон с 4 литра вода и две Браунови батерии, които преобразуват водата в газ.

 

Брауновият газ е получен чрез електролиза на водата, при която водородът и кислородът се разделят. Това не е нещо ново, нито сложно - електролизата е открита преди близо два века от Фарадей. Новото е, че когато двата газа след това се смесят, дори под налягане, те не експлодират, а се свързват мирно и тихо. “От вода и пак на вода с чиста енергия, която може да пречисти водата, въздуха, храната, въобще света.” Така Браун формулира сам своето откритие. Пламъкът на двата газа е с особени свойства - без да използва кислорода наоколо, той може да реагира и да топи всякакви материали - реже стомана като кашкавал, топи и споява, изгаря и разгражда радиоактивни и токсични отпадъци, прави от водата гориво, произвежда електричество, създава вода в пустинята, суши въглища, пречиства рудата и т.н. - безброй приложения във всички области на живота.


Автор: Лиляна Трънкова

 

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

 

Коментари ( 0 )