През 2018 година сондират пилотно за метан от дъното на Черно море

Планирано е през 2018 г. по германския проект SUGAR да бъде тествана технология за добив на метан от газовите хидрати, което ще стане със специална дънна сондажна установка в българската икономическа зона на Черно море. Тази новина бе съобщена по време на поредната работна среща по COST акция MIGRATE, която координира европейските усилия за изследване и експлоатация на газови хидрати. Това съобщи за в. „Черно море” доц. д-р Атанас Василев от секция „Морска геология” в Института по океанология на БАН. Тези дни той се завърна от форума, който се проведе в Оберхаузен, Германия.

Повечето европейски държави имат големи проекти за изследване на газовите хидрати, финансирани както по линия на ЕК, така и на национални програми. Германският SUGAR (Submarine Gas Hydrate Reservoirs) е сред най-напредналите и добре финансирани, обясни доц. Василев. Неговата крайна цел е създаването на работещи технологии за добив на метан от морски газови хидрати. Академични и частни организации разработват 3 различни технологии. Най-известна и в напреднала фаза на изпитания е дънната сондажна система MeBo. Тя може да достига газовите хидрати в Черно море. Апаратурата работи на дълбочина 2000 метра и сондира до 200 м под морското дъно. В момента се разработва следващ прототип за сондажи до 500 м. Новата апаратура ще направи достъпни 90% от известните големи находища на газови хидрати, посочи доц. Василев.

Варненският океанолог не пожела да се ангажира с точни данни за размера на този неконвенционален енергиен източник, но обясни, че най-детайлно изследваната площ с газови хидрати е със запаси, сравними с най-големите газови находища в света.
Природните газови хидрати приличат на лед, но са стабилни при високи налягания над 50 атмосфери. Вдигнати от морското дъно на борда, те се топят бавно, като от един обем хидрат се отделят над 150 обема метан и 0.8 обема вода. Оценките на световните им запаси варират в широк диапазон - между 550 и 1000 гигатона въглерод. Има няколко оценки за запасите на метанови хидрати в Черно море, основаващи се на моделни изследвания. Изучават се основно с геофизични методи, но в Черно море още не са сондирани пряко, въпреки че газохидратите се намират обикновено на дълбочина 100-300 метра под морското дъно.

По проекта SUGAR най-активни изследвания за газови хидрати се извършват в палеоделтата на Дунав, която е особено перспективна, според сеизмичните проучвания, каза още доц. Василев. Това е зоната на погребаните стари русла на реката, разположени в дълбоководната част на континенталния склон. В българската икономическа зона газовите хидрати са на уникалните пет нива. В най-младото погребано русло (можем да си го представим като тръба под дъното) има пясъци и по-груби обломъчни материали, характерни за голяма река, които са много добри колектори за газохидрати.

Повечето разработвани технологии (включително и по проекта SUGAR) са насочени за извличането на метан от газохидрати в пясъчни колектори. И точно такива се очертават в палеоделтата на Дунав, която се разделя от предлаганата морска граница между България и Румъния. Има две големи и почти еднакви по размери площи с висока концентрация на газохидрати. Те са симетрично разположени спрямо оста на палеоделтата, като едната е в българската икономическа зона, а другата в румънската, подчерта океанологът. Там слоевете, богати на газови хидрати, се намират между 200 и 300 метра под морското дъно при средна дълбочина на водата 1500 метра.
Другата новина от срещата в Оберхаузен е, че Норвегия, която създаде специален институт за изследване на газови хидрати и разработване на технологии за тяхната експлоатация, планира до края на тази година да започне също тестове за добив на метан в нейните води, добави доц. Василев. Там се намирал вторият район в европейски води, подходящ за подобни пилотни сондажи. Площите били по-големи, но нямало толкова  високо съдържание на хидрати и добре изразени пясъчни колектори.

Всъщност по цял свят се провеждат подобни изследвания, каза още океанологът. Например първите тестове за експлоатация на полярни хидрати, които са на суша и на по-малка дълбочина, са проведени в Аляска от международен колектив, включващ американци, канадци, японци и французи. Най-широко разпространени били изследванията на морски газохидрати. За първи път добивът им бил тестван около Япония преди една година. Усилено се работело и в Китай, Индия, Корея, Нова Зеландия, които финансирали многомилионни програми и строели собствени сондажни кораби. Общо вече имало над 200 сондажа за газохидрати в световен мащаб и с тях се подготвял бъдещият им промишлен добив. Според песимистичните предвиждания до него можело да се стигне през 2030 г. Всичко зависело от вложените средства и доколко този процес се поощрява от правителствата на държавите. Имало и голяма доза късмет, тъй като при благоприятни условия добивът можел да стартира и много по-бързо. В тази връзка доц. Василев даде за пример как случайно е започнал добив на метан от хидрати в Сибир още преди години. Руснаците експлоатирали традиционно газово находище и след време разбрали, че вече са изчерпили повече от предвидените запаси. Оказало се, че традиционното газово находище било свързано с газохидратни залежи. С понижаване на налягането в газовото находище газохидратите започнали да се топят и се получил допълнителен приток на газ.

Според варненския океанолог този пример доказва, че при подходящи условия добивът на метан от хидрати може да започне веднага със съществуващата сондажна техника и в рамките на стандартните нормативи за добив на нефт и газ. Той е убеден, че експлоатацията на хидратни залежи е многократно по-безопасна от добива на нефт и газ както за работещите и техниката, така и за околната среда.

На срещите, организирани по COST акция MIGRATE, участвали представители на 17 държави от ЕС, плюс от Австралия, Израел, Канада, САЩ и Япония. В Управителния съвет на тази структура влизали по двама представители от всяка европейска държава, като от българска страна били доц. Атанас Василев и доц. Валентин Георгиев. На срещата в Оберхаузен имало и трети български участник, доц. Пламен Ванков от ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”. Специално този форум бил планиран като среща с европейския иновативен бизнес, реализиращ изследването, експлоатацията и транспорта на газови хидрати. Само бизнес участниците в немския проект SUGAR били над 30. Сред тях имало и представител на немската фирма, разработила апаратурата за тестовия сондаж, който ще се извърши в Черно море през 2018 г.
Доц. Василев се надява, че в близко време изучаването на газови хидрати ще бъде застъпено и в българските образователни програми. Той е оптимист за скорошния добив на метан от газохидрати в българската икономическа зона. Но за да се случи това, е необходимо събуждане на интереса на държавната ни власт към овладяването на най-екологичното гориво, на което са богати нашите морски недра. Новото столетие ще бъде векът на газовите хидрати, категоричен е доц. Атанас Василев.

СТЕФАН ДЕНКОВ