Ирина Бокова: Нямам чувство за малоценност от това, че съм българка!

Нямам чувство за малоценност от това, че съм българка, заяви генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова във Варна. "Спомням си, че когато през 2009 г. кандидатствах за поста, който заемам в момента, никой не вярваше, че ще успея. Журналисти ме питаха - как така ще изберат българка за това престижно място, вие какво си мислите?! Аз им отговарях, че не разбирам за какво говорят. Щом могат другите, защо ние да не можем, та ние сме част от този свят, ние не сме с нещо по-различни, или по-малко стойностни, или по-малко талантливи, или по-малко можещи" - подчера Ирина Бокова.

Тя разказа, как при различни международни срещи често я питат от къде е и тя отговаря - от България. "О, вие сигурно сте живели на друго място, не сте израстнали там - настояват, но аз казвам - не в България съм расла. Е, тогава сигурно сте учили някъде другаде - продължават, но аз отговарям - не в България съм учила" - соподели с усмивка Ирина Бокова пред присъстващите на форум в зала "Пленарна" на община Варна на тема "Ролята на ЮНЕСКО на световната сцена - приоритети". 

"Ние трябва да престанем да мислим, че сме малка страна, в Европа ние сме една нормална страна, има много по-малки от нас страни по население, не бива да имаме комплекс. Трябва да смятаме, че ние можем толкова, колкото могат и другите. Да - изпитваме трудности, да - нашето социално-икономическо развитие не е такова, каквото си мислехме, че ще бъде, вярно че кризата от преди 7-8 години ни удари много лошо, да - това е ситуацията, да - трябва да търсим начини за по-ускорено развитие, всички тези въпроси са на дневен ред. Но от там нататък не мисля, че ние трябва сами да се унижаваме и да не се дооценяваме" - апелира Бокова. 

"Възможностите, които ЕС ни дава са изключително важни, това беше идеята на нашето присъединяване, а не че от там ще се изсипе някаква манна небесна, както си мислят някои. Той ни създава възможност да сме част от това европейско пространство в което и архитекти, и преподаватели, и учени заедно ще си сътрудничат като европейци. Това е възможност, която ни се дава и от която трябва да се възползваме" - каза още Ирина Бокова. Тя съобщи още, че ЮНЕСКО инициира световна конвенция за взаимно признаване на дипломите. "Това ще е трудна задача, но е много важно да я реализираме, тъй като би повишило стандартите на професиите" - подчерта Ирина Бокова. 

Генералният директор на ЮНЕСКО изтъкна, че образованието и културата са основните нейни каузи, както лични, така и на институцията, която оглавява вече 7 години. "Няма държава в света, която в днешния момент да не е поставила образованието в основата на своето бъдещо развитие. Няма държава в света, която да не поглежда по нов начин на това как младото поколение добива своите знания. Аз се срещам със стотици учители, преподаватели, министри на образованието, експерти. Въпросът не е само в това да се даде достъп до информация, въпросът е също и в това в какви ценности се възпитават младите хора днес. Целта е да се отгледат граждани, които да имат отговорност пред своите локални общности, но заедно с това да имат критичното мислене и да имат съзнанието за общите глобални проблеми, които стоят пред всички нас. Когато говорим за възобновяеми източници на енергия, аз съм убедена, че най-мощната енергия, с която човечеството разполага, това е човешкият ум, това е човешкият талант и целите, които трябва да си поставим всички е да дадем възможност на всеки човек да има свободата да прояви своя талант и възможности, за да бъде интегриран в своето общество. Трябва да създадем такива условия на младите хора, че те да се чувстват достатъчно уютно в своите общности" - каза Ирина Бокова. 

Запитана какво би могло да задържи младите хора в България Ирина Бокова подчерта, че това е възможността те да виждат някаква перспектива, някаква възможност за развитие. "Аз мисля, че проблемът с изтичането на мозъци от развиващи се към по-развити страни е световен проблем, той не касае само нашата страна. И основното, което привлича младите е точно възможността за развитие, те не мислят много за материалните облаги в този момент, искат да имат кариерно развитие, да имат някаква кауза" - отбеляза Ирина Бокова. 

Тя изтъкна, че качественото образование е едно от нещата, които гарантират благоприятна среда за развитие в едно общество. Другият важен фактор е културата. "Това за мен е любима тема. Още 2009 година, когато правех моята първа кампания, за да ме изберат като генерален директор на ЮНЕСКО отдадох много голямо значение на културата и на нейното развите не просто като абстрактно понятие на изкуство за елити, а по-скоро културата в широк смисъл на думата - като демократично понятие, като проява на свободен дух, като сплотяване на общностите, като проява на идентичност, културата даже като творчество, като креативност, създаваща работни места и като двигател на нещо ново, което възниква в света" - отбеляза Бокова. 

"Ние неотдавна направихме едно изследване в ЮНЕСКО, в което беше показано, че в света днес в културния сектор има 29 млн. работни места, това е повече, отколкото осигурява автомобилната индустрия. Културата е най-бързо развиващата се индустрия и най хубавото е, че това са работни места, които не могат да бъдат изнасяни, те са много добре имплантирани по места. Мисля, че България има много голям потенциал в тази посока" - каза още Бокова.

На форума във Варна тя говори и по друга от любимите си теми - равноправното участие на жените във всички сфери на обществено-политическия живот. Според нея се наблюдава известен регрес в това отношение. Тя акцентува върху факта, че е важно активното включване на жените дори за напредъка на икономиката на една страна. 

Запитана на какво базира предизборната си кампания като кандидат за генерален секретар на ООН, Ирина Бокова отговори, че най-силният й аргумент безспорно е работата й в ЮНЕСКО, тъй като тази организация е най-обхватната в системата на Организацията на обединените нации. "Не крия, че тези 7 години начело на ЮНЕСКО ми дадоха възможност да навляза по-широко в проблематиката на ООН, особено предвид това, което се случи през последните години - говоря за екстремизма, говоря за конфликтите, говоря за усилията за преодоляване на бедността, говоря за усилията за овладяване на климатичните промени.  Аз изпитвам огромно чувство за отговорност, тъй като това обединение на човечеството и тази интелектуална и морална солидарност може би никога не е била толкова важна, колкото е сега във времена на несигурност, на промени и на сериозни предизвикателства. ЮНЕСКО е кръстопът между изтока и запада, между севера и юга, място за свободна размяна на мнения, за свободна дискусия и една много широка платформа за намиране на политически и интелектуални решения. Това е организацията, която изгражда устоите на един нов вид хуманизъм на 21 век, ново разбиране за човешката солидарност, ново разбиране за толерантността, за човешките права, за човешкото достойнство и разбира се за ролята на културното многообразие. Предимство за мен като кандидат за генерален секретар на ООН е и работата ми на дипломат, аз винаги съм вярвала в силата на дипломацията и това, което се случва в света ме кара да мисля, че дипломацията и днес има голямо значение, за да се създадат общества, които са способни да се противопоставят на радикализация и екстремизъм. Премахването на крайната бедност е основна цел на ООН, това без съмнение ще предотврати конфликтите, ще създаде една по-благоприятна среда на икономическо развитие и ще намали неравенствата между региони, между страни и вътре в обществата" - обяви Бокова. 

"Войнстващият екстремизъм и тероризмът засягат обществата по целия свят. Тъй като седалището на ЮНЕСКО е в Париж и ние усетихме с много голяма сила двата терористични акта, които по най-брутален начин убиха невинни хора. Ние видяхме какво се случи в Брюксел неотдавна, в Истанбул, в Анкара, в Африка и на много места, с терористичната дейност на такива организации като "Боко Харам", които заплашват и отвличат момичета, не дават възможност и на децата да ходят на училище. Крайният израз на една такава екстремистка идеология това е т.нар. "Ислямска държава" в Сирия и Ирак, която се зае по един систематичен начин с културно прочистване, с унищожаване на паметници на културата, с преследване на малцинства, с опит за унищожаване на нашата обща памет - паметта на човечеството. Мисля, че атаката срещу нашата обща история не просто ни разтърси, а ни накара да погледнем по друг начин на отговорността, която всички трябва да изпитаме пред това, което се случва в света. За всеки е ясно, че дори и най-силната и най-богатата държава не може да се справи с проблемите си сама" - обобщи Бокова. 

Полина Петрова