К.д.п. Светлозар Собаджиев: Попадам в капана на нечии неписани правила

Измина повече от половин година, откакто  кап. Светлозар Собаджиев  излезе на свобода след кошмарните 4 години и половина, прекарани в затвора в Панама. Припомняме, че беше осъден, без да има възможността да се защити, по скалъпено обвинение на 80 месеца затвор, което предизвика широки протести сред нашето и международното морячество, а също и намесата на външното ни министерство. Накрая панамските власти се принудиха да разрешат репатрирането му в България. След като се прибра вкъщи, той  даде интервю единствено за телевизия „Черно море”, а след това във вестник „Черно море” (виж „Бях загубен без моите близки и приятели” в броя от 9 март т.г.).

Страстите отшумяха,  мнозина дори вече забравиха за скандала, който държа под напрежение обществеността в продължение на толкова време. Затова  логично е  да зададем  въпроса какво се случва с кап. Собаджиев в момента?

Намирам го в бодро настроение, както беше и при първата ни среща, но не скрива, че патилата му не са спрели и че продължава да търси правата си. Припомням на кап. Собаджиев думите, които беше казал за в. „Черно море”: „Не ме е страх отново да плавам, пък и няма от какво!”. Той ги потвърждава, като се сеща пак за заръката на покойния си свако, кап. Райчо Райчев, навремето, когато се е явявал на изпита за млад капитан: ”Ако те е страх от мечки, изобщо не влизай в гората!”. И сега, като се поотърсих от кошмарите, за да повярвам, че наистина съм вкъщи, при своите най-близки хора (слава Богу, вече се оправих!), първата ми работа беше да възстановя капитанските си права, разказва кап. Собаджиев. За близо 3 месеца и половина преминах всички курсове и взех отново изпита за капитан далечно плаване. Някъде към 15 май завърши цялата процедура с подновяването на сертификатите и с изваждането на новите, които влизат в сила от 1 януари 2017 г. по Манилската конвенция.

И оттогава обикалям всички агенции

за набиране на екипажи на кораби под чужд флаг, които знам, че е възможно да ме наемат на работа. Но, за съжаление, до ден днешен това не се случва, продължава той. Подадох молба и до една известна българска фирма, но тези дни от разговора с мениджъра й разбрах, че няма да ме вземат. Имали изискване за свидетелство за съдимост, а моето няма как да бъде чисто. Защото в момента се водя освободен условно от българския съд до изтичане на 80-месечната присъда, която ми дадоха в Панама. Впрочем такова свидетелство за съдимост искат само в българските фирми. В другите просто писах обяснение за станалото с мен, защото имам прекъсване от 5 години.  Гарант на писменото ми обяснение стана лично генералният секретар на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани кап. Фредерик ван Вайнен, човекът, който дойде да ме защитава на делото в Панама. Разменихме с него  няколко имейла и той даде своето категорично съгласие, ако се наложи някъде да ми дава своята референция. Или, с други думи, да ми стане един вид поръчител. Много фирми искат да имат референции, за да бъдат сигурни в човека, с когото ще работят. И това е нормално. Кап. Димитър Димитров, председател на УС на Българската асоциация на морските капитани, който пое цялата тежест на кампанията за освобождаването ми от панамския затвор, също е готов да го направи.

И това е засега положението, добавя кап. Собаджиев. Единственият отказ е на българската фирма, другите казват, че ще направят всичко възможно. Тези, на които шефове са мои колеги, дават гаранция, че ще стане. Проведох няколко интервюта с мениджъри зад граница. Но така или иначе само обещания до този момент. Вече близо три месеца, откакто търся работа, и

 още няма лъч светлина,

което започва да ме безпокои, казва той.

Често се питам коя може да бъде причината за това продължаващо мълчание.  Има една стара истина, която наскоро споделих и във фейсбук: „Когато хората чуят нещо хубаво за теб, винаги го поставят под съмнение. Но когато чуят нещо лошо, винаги вярват в него, без дори да се замислят”. В моя случай обаче не това е обяснението. Защото никога няма да забравя какво направиха за моето освобождаване всички колеги, съвипускници и много други, които нито за миг не са се съмнявали в невинността ми. Вярно, остава фактът, че все пак съм бил в затвора. Проблемът обаче е повече в голямото прекъсване от 5 години. Затова в заявленията ми за работа потвърждавам, че не държа непременно да бъда капитан, въпреки че имам правата, готов съм и на по-ниско стъпало, като старши помощник. Мен от работа не ме е страх и хората, с които съм бил,  знаят много добре.

Де факто в момента

аз не съм осъден, освободен съм

Защото, ако продължават да ме водят за подсъдим или затворник, нямаше да ми издадат международен паспорт, моряшки паспорт, и то без никакви задръжки. Освен това ИА „Морска администрация” с издаването на новия сертификат ми възстанови капитанските права. Тоест, нямам никакви юридически ограничения да работя по професията си. Нямам забрана в нито една държава, никой за нищо не ме преследва. Така че въпросът е изцяло психологически, категоричен е кап. Собаджиев.

Слава Богу, след като оцелях в панамския затвор, сега съм в добро здраве, още съм в активна възраст. И продължавам да чакам, докато се обадят от някоя фирма, за да почна работа. Ако имам в момента сериозни притеснения, те са от чисто финансово естество, споделя кап. Собаджиев. Не мога точно да кажа, но сигурно

повече от 100 000 долара лично от джоба си

дадоха моите приятели, съвипускници, колеги, за да помогнат за освобождаването ми. Огромна сума! Ако не бяха го направили, и досега щях да гния в затвора в Панама. Не са ми дали назаем тези пари, но се чувствам морално задължен поне някаква част от тях да мога да им върна. Знам, че мои съвипускници са участвали не с по 100 -200 долара, а с много големи суми, и на тях съм особено задължен. Впрочем винаги ще съм безкрайно благодарен към всички, които под една или друга форма помогнаха да изляза жив и здрав от панамския затвор, подчертава той.

НАЙ-ПОСЛЕ ОТНОВО НА КАПИТАНСКИЯ МОСТИК, макар и на тренажор в Морското училище. 

Затова сега ме тормози мисълта, че още не мога да намеря работа по корабите. Мога да опитам и в някой офис на брега, както ме съветват приятели, но в момента има само един добър вариант - да плавам. Само така ще мога и да изчистя клеймото на „осъден наркотрафикант”, което страшно много ми тежи. Няма да се връщам отново към арестуването ми като капитан на контейнеровоза „Маас трейдър” на 29 март 2011 г. през нощта и после проточилото се 18 месеца задържане в затвора, без изобщо да бъда разпитван, нито пък за инсценирания съдебен процес. Много пъти съм си мислил защо точно на мен се случи? Убеден съм, че арестуването ми е било, за да се прикрие нещо друго много голямо. Защото противно на всички правни изисквания, корабът, на който уж откриха пакетите с кокаин, го пуснаха още на 5-ия ден заедно с целия екипаж, оставиха само  мен. А да не говорим, че веднага след това „Маас трейдър” беше продаден на друга фирма от холандския корабособственик, който в същото време обяви фалит, а екипажът беше пръснат по света и вече няма никакви свидетели. Безсмислено е да продължавам и да се връщам назад, защото нищо няма да спечеля. Дори и да науча кой е виновен. Виж, обаче за да изчистя клеймото си, трябва да съдя холандската фирма, която ме нае като капитан на контейнеровоза, и тя още съществува. За да го направя обаче, ще ми трябват средства, за да наема холандски адвокат. Помня, че хонорарът на единствения български адвокат, който се нае да ми подготви документите за Международния съд в Хага, започваше от 50 000 лева нагоре. Такава сума е непосилна за мен в сегашното положение на безработен, нито пък имам намерение да моля някой приятел да ми плаща. Тръгна ли да пътувам сам, ще мога да си осигуря финансовите средства, за да осъдя холандската мениджърска фирма и най-после да намеря своята справедливост.

Много ме тормози, че продължавам да стоя, а времето си минава, споделя още кап. Собаджиев.  Не мога да кажа, че съм се разочаровал, но смятах, че след като си възстановя правата и съм чист, ще мога да си намеря работа. Явно това трудно става. Дори започвам да си мисля, че попадам в някакъв капан, заложен от нечии неписани правила в морския бизнес. Искам да работя, за да успея да изчистя клеймото, което ми пречи, в същото време менинговите фирми протакат заради голямото ми прекъсване от 5 години… Остава ми надеждата скоро да се намери някой, който ще разсече този гордиев възел. В края на краищата, минаха толкова битки, за да съм сега на свобода, жив и здрав, та да се оставя точно накрая, категоричен е кап. Собаджиев.

Стефан Денков